Демографското самоубийство на Каталуния

Преди две десетилетия глобалният имидж на Каталуния беше доминиран от движението за независимост – масовите шествия „Диада“, референдума през 2017 г. и реториката за суверенитет. Днес вниманието привлича самата трансформация на провинцията: безпрецедентният приток на мигранти, нарастващото мюсюлманско население и нарастващата загриженост за градската престъпност се обединяват, за да предефинират политическия и културния пейзаж на региона.

Демографска революция

Барселона и нейният метрополис се превърнаха в огледало на Европа през XXI век. По данни на Каталунския статистически институт (Idescat) всеки пети жител на Каталуния е роден в чужбина, а в град Барселона този дял достига 31%. Данните на общината разкриват, че родените в Каталуния сега представляват само 45% от жителите на Барселона и по-малко от половината от хората на възраст под 40 години. Най-представеният произход е от Мароко, Пакистан, Колумбия, Хондурас и Италия, което отразява както дългогодишните латиноамерикански връзки, така и новите миграционни пътища от Северна Африка и Южна Азия.

В момента в Каталуния живеят над 600 000 мюсюлмани – около 8% от населението на страната – което я превръща в региона с най-голяма концентрация на ислямски места за поклонение в Испания. Разширяването на джамиите, културните асоциации и програмите за изучаване на арабски или амазигски език превърна градове като Вик, Салт и Реус в примери за мултикултурна интеграция – и напрежение.

От безпокойство за идентичността до политическо изчисление

Отношението на каталунския национализъм към имиграцията винаги е било двусмислено. В началото на 2000-те години лидери като Жорди Пужол или Марта Ферусола открито предупреждаваха, че неконтролираната миграция може да „размие идентичността на Каталуния“. Въпреки това в рамките на няколко години същата политическа традиция започна да разглежда миграцията като потенциален инструмент за езиково и електорално инженерство. Програми като Fundació Nous Catalans и Plan Marruecos 2014-2017 бяха предназначени да ангажират мароканските и други северноафрикански общности чрез популяризиране на каталунския език и гражданско участие, като основната цел беше да се насърчи едно общество, което да е по-малко испаноезично и да е по-съгласувано с проекта за независимост.

На практика тази стратегия доведе до ефекти, които са много различни от планираните. Демографският ръст на неиспаноговорящото население – особено от Северна Африка и Африка на юг от Сахара – промени културния състав на много каталунски градове, като постави под въпрос както националистическия разказ за езиковото сближаване, така и по-широкия модел на интеграция. Критиците в Каталуния и в цяла Испания сега описват тази политика като форма на самонараняване: като е дало приоритет на новодошлите, които не споделят испанския език, движението за независимост е отслабило собствената си социална база, без да постигне по-голяма културна хомогенност.

Паралелен дебат се разгръща в Страната на баските, където лидерът на Баската националистическа партия (PNV) наскоро отбеляза, че „следващият председател на партията може да се казва Хасан“ – коментар, целящ да покаже приобщаване, но тълкуван от някои като доказателство за това колко дълбоко демографските промени променят традиционните националистически движения в Испания.

За много дългогодишни жители бързата трансформация на кварталите и видимото присъствие на нови религиозни символи са предизвикали това, което социолозите наричат „културна несигурност“: чувство на изтласкване, както емоционално, така и емпирично, и достатъчно силно, за да промени политиката в целия регион.

Престъпност и усещане за несигурност

Днес Барселона се нарежда сред най-засегнатите от престъпността градски райони в Испания. Общинският барометър за 2025 г. показва, че 26,5 % от жителите посочват несигурността като своя основна грижа, докато преди десет години те са били едва 8 %. Данните на полицията разкриват, че кражбите остават най-често срещаното престъпление, следвани от нападенията и сексуалните престъпления, въпреки че общата престъпна дейност е намаляла с 6,6 % през тази година.

Феноменът на рецидивистите продължава да поставя на изпитание правоприлагащите органи: през първата половина на 2025 г. 280 престъпници с множество рецидиви са извършили над 1700 ареста и над 5000 регистрирани престъпления. В същото време статистиката на Министерството на вътрешните работи показва, че чуждите граждани са значително по-представени в данните за арестите, което е отражение както на културните особености, така и на социално-икономическата маргинализация, правния статут и концентрираната бедност.

Политическият отзвук: възходът на Aliança Catalana

От тази смесица от безпокойство за идентичността, социална фрагментация и усещане за несигурност се появи нова политическа сила. Aliança Catalana, националистическа партия, основана през 2022 г., бързо набира популярност, като свързва защитата на културата с реториката на сигурността. Тя влезе в каталунския парламент през 2024 г. и сега се насочва към общинските избори през 2027 г. с амбицията да си осигури места в градския съвет на Барселона.

Партията представя демографските промени в региона като доказателство за „културна подмяна“ и настоява за по-строга полицейска охрана, по-строг имиграционен контрол и защита на каталунската идентичност. Успехът на партията отразява по-широк европейски модел: превръщането на местните оплаквания от градските неуредици в идеологически движения, които сливат популизма с регионалния национализъм, всичко това в рамките на политическа реторика на здравия разум, която според социологическите проучвания със сигурност се харесва на все повече каталунци, особено видими в районите на работническата класа, където достъпът до жилища, образование и здравеопазване е затруднен – хранителна среда както за престъпността, така и за недоволството.

Между откритост и ред

Дебатът за ислямизацията, имиграцията и престъпността в Каталуния в крайна сметка е отражение на по-широката борба в Европа: как да се намери баланс между откритост и ред, между плурализъм и сближаване. Макар че статистиката показва, че несигурността е колкото възприятие, толкова и факт, политическите последици са реални.

Каталуния се превърна в лабораторията на Испания – изпитателен полигон за това докъде може да стигне едно общество, изградено върху идентичност и език, преди да се разпадне. Засега тя се проваля в експеримента, което е сериозно предупреждение за останалата част от страната, където демографските тенденции сочат подобна траектория.

Дали Испания може да се поучи от този опит, ще зависи не толкова от идеологията, колкото от реализма. Предизвикателството е да се запази социалното сближаване, без да се отрича демографската реалност – да се управлява разнообразието, без да се губи общата гражданска рамка. В много отношения Каталуния вече не е изключение, а предварителен пример за това, с което скоро може да се сблъска голяма част от Европа, а на много места вече се сблъсква: сблъсъкът между откритост, сигурност и идентичност в епоха на дълбоки промени.