Subscribe
Миналата седмица изтече крайният срок за продажба на рафинерията Petrotel в Плоещ от страна на Lukoil. Въздухът в петролното сърце на Румъния се сгъсти с тревога и несигурност не само за икономиката, но и за повече от 2000 работници, чиито работни места са застрашени.
Някогашният оживен индустриален район днес е знак за лошо управление, бездействие на правителството и дори за това как геополитиката може да попречи на промишлеността на една страна. Международните санкции срещу руски петролни компании като „Лукойл“ и „Роснефт“ се отразиха на цяла Европа. Те нарушиха веригите за доставки и оставиха около 50 петролни танкера, превозващи руски суров петрол, без изход в европейските пристанища.
В Румъния въздействието е ужасно: Петротел Лукойл, който е на пазара от 1998 г., вече не може да намери безопасно място, където да застане. Правителството няма да закупи рафинерията направо заради нарастващия международен натиск. Според вицепрезидента на AUR Мариус Лулеа, за много хора това се разглежда като опасен ход, който може да превърне страната в „икономически барут“. Някои официални лица смятат, че държавната намеса може да спаси работни места и да гарантира, че местните доставки не са били отрязани от търсенето. Възможно е обаче управляващата коалиция да смята, че рискът от подобна „национализация“ е много по-голям от краткосрочните ѝ ползи. Те изтъкват факта, че съществуват финансови рискове от огромен мащаб, а политическата нестабилност със сигурност би съпътствала тази позиция. Тя се различава от тази в други държави от ЕС, в които има повече интервенционизъм. Най-силно засегната от тази рафинерия е група от 2000 работници. Те не са съвсем сигурни какво ще се случи с тях по-нататък, тъй като преговорите се проточват, когато не се вижда нито един купувач.
Правителствени служители и синдикални лидери изразиха гнева си. Министерството на икономиката не дава почти никакви амбициозни обещания, а това е опасна липса на визия. Петролният сектор на Румъния вече изпитва затруднения поради проблеми с инфраструктурата и променящите се световни цени на петрола. Това объркване предизвиква още по-големи проблеми. Петротел Лукойл е на трупчета, което означава, че страната може да загуби значителен източник на промишлено и енергийно производство. Затварянето на рафинерията може да доведе до много съкращения и по-малко данъчни приходи, както и до социално напрежение за градове като Плоещ.
В други части на ЕС правителствата са по-агресивни. В Германия и Италия властите временно иззеха контрола върху активи, собственост на Русия, често в името на националната сигурност, за да спрат работните места и енергийните потоци, докато не се намерят стабилни, неруски купувачи. Това са много спорни, но осъществими начини, които оставят възможност за стратегическа промяна.
Две други източноевропейски съседки – Унгария и България – имат по-балансирано мнение. Те разговарят с руски фирми, докато търсят други алтернативи, като понякога получават помощ от фондовете на ЕС. Разликата отразява колко малко е в състояние да постигне Румъния, тъй като загрижеността за руския риск понякога възпрепятства правителството да действа. Много коментатори и бивши длъжностни лица, включително бившият президент Траян Бъсеску, настояват, че сегашното правителство е трябвало да изработи по-дълги срокове с Министерството на финансите на САЩ, чийто режим на санкции има голямо въздействие върху руските компании в чужбина. Румънските операции на Лукойл се борят с този недостиг, реакцията им е бавна, а стратегическата им визия липсва. Изглежда все по-трудно за тях да се измъкнат от него. В някои отношения тези решения показват, че правителството колективно не е предпазило ключови сектори от външни сътресения. Вместо да използват правилата и знанията на ЕС като ръководство, политиците са взели решение да избегнат риска, вместо да разчитат на правилата и знанията на ЕС. За някои хора това звучи като мъдро решение, но то не прави много, за да спаси страната от реални икономически щети.
Критиците отдясно твърдят, че петролната индустрия може да избегне катастрофата само ако нейните политики са прозрачни и строги и се основават на внимателни преговори, а не на пожелания. Правителството е изправено пред натиск да „национализира“ големи, проблемни активи, но има и друг императив: Да защити работните места и да осигури препитание на засегнатите общности. Европейският опит е доказателство за това: Защитете индустрията за кратко, водете тежки преговори и търсете варианти за излизане, които да балансират риска и местните нужди.
Румъния трябва да се поучи от тези грешки, преди най-важният ѝ петролен актив да бъде загубен не само заради санкциите, но и защото правителството не може да вземе решение.