ЕС призовава за приобщаващ демократичен преход във Венецуела

Брюксел настоява Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия да бъдат в основата на процеса

След драматичните политически събития във Венецуела Европейският съюз даде ясно да се разбере, че всеки преход към демокрация в обхванатата от криза южноамериканска страна трябва да включва ключови фигури от опозицията – най-вече носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо и опозиционния лидер Едмундо Гонсалес Урутия. Тази позиция, изразена от говорителя на Европейската комисия на неотдавнашен брифинг за пресата в Брюксел, подчертава ангажимента на ЕС към демократичните принципи и зачитането на волята на венецуелския народ.

Позицията на ЕС отразява дълбоката загриженост за политическото бъдеще на Венецуела след спорното сваляне на президента Николас Мадуро и несигурността около ръководството на страната. Вместо да одобрява външни планове за преход, които изключват демократичните актьори отдолу, Брюксел твърди, че процесът трябва да се основава на гласовете и избора на самите венецуелци. В основата на този аргумент са Мачадо, ветеран от опозицията и защитник на демократичните права, и Гонсалес Урутия, широко признат от ЕС за легитимен победител на оспорваните президентски избори през 2024 г.

Издигането на Мария Корина Мачадо в международен план се дължи не само на лидерството ѝ в демократичното движение във Венецуела, но и на световното признание на нейните усилия. През 2025 г. тя получава Нобелова награда за мир за „неуморната си работа за насърчаване на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.

Освен това и Мачадо, и Гонсалес Урутия получиха престижната награда „Сахаров“ на ЕС за свобода на мисълта през 2024 г., което подчертава дългогодишната подкрепа на европейските институции за тяхната кауза.

На брифинга на Европейската комисия говорителката Анита Хипер подчерта, че „следващите стъпки предвиждат диалог за демократичен преход, който трябва да включва Едмундо Гонсалес Урутия и Мария Корина Мачадо“. Тя отбеляза, че двамата лидери са се „борили неуморно за демокрацията и правата на човека във Венецуела“ и са заемали централно място в движението 2024, което мобилизира милиони венецуелци да упражнят мирно правото си на глас.

Тази позиция на ЕС се очертава на фона на по-широк международен дебат за това как най-добре да се реагира на политическите сътресения във Венецуела. През последните дни Съединените щати проведоха високопрофилна операция, в резултат на която Мадуро беше заловен – действие, което предизвика както подкрепа, така и критики от страна на световните лидери. Някои европейски държави предупредиха срещу едностранни военни интервенции, като подчертаха, че е важно да се спазва международното право и мирните процеси, ръководени от венецуелския народ.

На този фон настояването на ЕС за приобщаване е ясно послание към всички външни участници: легитимен демократичен преход не може да бъде постигнат, като се оставят настрана самите лидери, които са изградили подкрепата на обикновените хора във Венецуела. Европейската позиция отхвърля предложенията за съсредоточаване на прехода около фигури, за които се смята, че нямат широка демократична легитимност, като вместо това се застъпва за процес, който зачита избора, направен от венецуелските гласоподаватели, и спазва правните норми и нормите за правата на човека.

Едмундо Гонсалес Урутия, признат от Европейския парламент за законно избран президент на Венецуела, представлява тази демократична воля. Кампанията му на изборите през 2024 г., в която Мачадо играеше водеща роля, преди да му бъде забранено да се кандидатира, беше възприета от много венецуелци и международни наблюдатели като мощен израз на желанието за промяна. Въпреки че официалните резултати обявиха Мадуро за победител, ЕС и други международни органи поставиха под въпрос честността на този резултат.

От своя страна Мария Корина Мачадо остава влиятелен символ на демократичната борба във Венецуела. Нобеловата й награда за мир привлича още по-голямо международно внимание към дългогодишната й борба за човешки права и политическа свобода. Според ЕС нейното продължаващо участие в бъдещите дискусии за управлението на Венецуела е от съществено значение не само за легитимността, но и за единството на гражданите, стремящи се към мирен преход.

Посланието на ЕС е и напомняне за по-широките приоритети на външната политика на блока: защита на демократичните ценности, подкрепа на правата на човека и гарантиране, че международните намеси не подкопават местната власт. Като подкрепя прехода, който включва както Мачадо, така и Гонсалес Урутия, Брюксел се стреми да подкрепи процес, който се корени в истинските стремежи на венецуелците, а не е наложен отвън.

Тъй като Венецуела е изправена пред критичен момент в политическото си развитие, призивът на ЕС за приобщаване потвърждава значението на демократичната легитимност и върховенството на закона. За много венецуелци, които са преживели години на политическа нестабилност и икономически трудности, присъствието на лидери като Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия във всеки диалог за преход остава лъч надежда за бъдеще, определено от свободата и демократичното управление.

Алесандро Фиорентино