Subscribe
Още от първите моменти на ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз става ясно, че ирландското правителство възнамерява да представи „Смарагдовия остров“ като пример за успех на ЕС. С празни обещания, че Ирландия ще пренесе щафетата до финалната линия в преговорите за разширяване на ЕС с Украйна, Македония, Молдова и Албания, арогантността на ирландското коалиционно правителство не би могла да бъде по-очевидна.
В медиите на острова вече се забелязва нотка на носталгия, като се обсъжда „европейският момент“ на Ирландия и се изразява самовъзхищение от изминатия път на прогреса. Всъщност наблюдаваме как пиарите на ирландското правителство работят извънредно, за да изградят една история, за която много добре знаят, че е невярна.
Но отвъд розовите очила на еврофилията, която политическата класа на Ирландия подклажда, остава една дълбока истина — че никой нито у дома, нито в чужбина наистина не вярва в нея. Това може би е моментът, в който Европейският съюз ще установи ясно, че ирландското правителство е прекалено добро в даването на обещания и много слабо в спазването им. Въпреки че ирландските избиратели вече са преживели това с толкова мразената „Универсална социална такса“ и постоянните манипулации от страна на „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“, че тя „някога“ ще бъде премахната, сега това се излъчва на европейската сцена.
Историята на Ирландия като председател на Съвета на Европейския съюз е била белязана от късмет — страната заемаше тази позиция по време на падането на Берлинската стена и вълната от присъединявания на източноевропейските държави през 2004 г. Опитът на Ирландия е уникално оцветен от носталгия по периода след Студената война. Днес Майкъл Мартин, който по всички сведения е очаквал с радост европейското председателство, е изправен пред може би най-напрегнатия период, през който Ирландия някога е заемала лидерска роля в Европейския съюз. Трансатлантическият алианс изглежда е под напрежение, деиндустриализацията на Европа е нанесла вреда на континента, нарастващите разходи за енергия ограничават бизнес потенциала, а демографската криза не дава признаци на затишие. Изглежда, че всички грешки от изминалото десетилетие се връщат като бумеранг, и то точно по времето, когато Мартин трябва да блесне.
Простата истина е, че способността на Ирландия да управлява собствената си бюрокрация е, в най-добрия случай, скована, и че натискът, свързан с ръководенето на преговорите за Съвета на Европейския съюз, ще създаде на правителството и държавната администрация безброй проблеми. Да не говорим за склонността на ирландските политици към дипломатически гафове, които без съмнение ще влошат и без това вече влошаващия се имидж на Ирландия в Европа. Човек се чуди колко държавни служители са били командировани от първоначалните си ведомства само за да обслужват пищната парадна церемония на Майкъл Мартин в рамките на ЕС?
Въпреки това на Ирландия ще ѝ бъде трудно да се представя като примерна държава-членка на ЕС, когато европейските длъжностни лица влязат в тясно сътрудничество с ирландските си колеги през останалата част от ирландското председателство. Способността за самозаблуда е забележителна. По време на кипърското председателство нито един политик или медийна група не обърна внимание, но на 1 юли Ирландия по някакъв начин пое най-голямата отговорност и лидерска роля в Европейския съюз?
Основните кризи, свързани с жилищното настаняване, миграцията и разходите за живот, не са били разрешени от ирландското правителство, въпреки отвратителния му мандат на власт. Всъщност Ирландия се възприема по-скоро като пример за политическите и нормативни провали на Европейския съюз, отколкото като история на успеха. Ирландските политически лидери са неизменно най-догматични по въпросите на имиграцията, възобновяемите енергийни източници и социално-прогресивните каузи. И това въпреки широкото обществено презрение към такива позиции. Въпреки това партиите „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“ ще пренебрегнат заплахата от избирателна катастрофа в името на своя огромен сектор от НПО, квазиправителствени организации и лобисти, който досега е държал затворена политическата „кутия на Пандора“ на популистката десница, при все по-малки резултати.
Всъщност ирландските власти може би наскоро са осъзнали своя имидж на „супер-младши“ участник в европейската политика. Беше предвидено Съветът на министрите по заетостта и социалните въпроси да се проведе в Балина, графство Майо, в рамките на два дни — една от първите министерски срещи по време на ирландското председателство на Съвета. И все пак нито един от големите европейски министри не се появи на събитието, което по смешен начин се проведе в местно средно училище. Без съмнение политиците от „Фиана Фейл“ си припомниха опита от епохите на Бърти и Хоги, когато европейските събития можеха да се използват, за да засипят избирателните им райони с финансиране и подкрепа в полза на кампаниите им за преизбиране. Изглежда обаче, че старата формула вече не работи на структурно ниво, защото Ирландия вече е неспособна да организира среща с хората, с които иска! Неудобството и арогантността да се мисли, че среща на „високо равнище“ може да се проведе в гимназия, отдалечена от всеки по-голям ирландски град, са шокиращи, но не и изненадващи. Съмняваме се, че „Фиана Фейл“ – партия, която се смята за известна с каубойската си менталност на „стреляне от бедрото“ и с културата си на каубойски момчета – би могла да организира дори пиянска сбирка в пивоварна.
През следващите месеци европейските длъжностни лица ще имат възможност да се запознаят с хумористичните и катастрофални особености на ирландския политически елит. Ирландските политици са известни с любовта си към неясните формулировки и замъгляването на нещата. Това може да затрудни определянето на дневния ред на срещите на европейско равнище. Да не говорим за факта, че много ирландски политици са склонни да говорят прекалено самоуверено, преди да са преценили дали могат да действат или не. С други думи, устата им работи на пета предавка, докато мозъкът им е на неутрална.
Те са и напълно безсрамни. Вземете например коментара на един ирландски дипломат по повод отсъствието на високопоставени лица в Балина, който заяви, че „е жалко, ако хората не идват, защото мястото е в красива част на страната“. „Трикът с Балина“ може би е проработил при сенилния Джо Байдън по време на държавното му посещение в Ирландия, но европейците няма да търпят да бъдат превръщани в спектакъл заради дребни политически интереси. Може би, ако срещата не се беше провела в гимназия в селска Ирландия, европейските им приятели щяха да се снишат да дойдат. Независимо от това, това показва, че Ирландия всъщност е неспособна да изпълни задълженията, възложени ѝ по време на председателството на Съвета. Именно поради тази причина можем да очакваме нито една от ирландските цели да не бъде постигната по време на мандата на Мартин като „крал на Европа“.
Освен това трябва да се отбележи, че тържествените церемонии в Ирландия са довели до значително отклоняване на полицейски ресурси, за да се обслужва безкрайната поредица от „високопоставени“ срещи и непублични интервюта за работа, които са насрочени да се проведат в Дъблин и Корк. В моменти на международно внимание, като посещението на Джо Байдън в Дъблин и Балина, полицаите изникват като гъби от земята на места, където никога преди не са патрулирали. Само за разходите по полицейската дейност за периода на ирландското председателство са отпуснати 125 милиона евро. И все пак, след като тези събития приключат, улиците на Дъблин ще се върнат към своето шумно, западащо и антисоциално състояние.
Освен това инвестицията в средства за защита срещу дронове само за тези шест месеца показва липсата на загриженост от страна на ирландската политическа елита да инвестира в дългосрочна инфраструктура или защитни системи. От страх, че ще се повтори ситуацията с дроновете, забелязани над Ирландско море по време на посещението на Зеленски в Дъблин, те сега са разположили противодронни системи във вътрешността на страната, на летище „Касмент“, вместо да намерят подходящо място по ирландското крайбрежие, което действително би отговаряло на нуждите на отбраната им.
Ясно е като бял ден, че Ирландия не се е подготвила за председателството си на Съвета и че поведението на ирландските политици през този период няма да бъде продиктувано от желание да защитят европейските интереси или да договорят сложни бюджетни схеми или планове за разширяване. Вместо това това ще бъде банална, безизразна демонстрация на ирландската политическа арогантност, която безспорно ще дразни нашите европейски събратя, докато ги разкарват из Ирландия за представления в избирателните райони на един болен и провалящ се политически режим.