Subscribe
На референдум, проведен на 29 август 2026 г., исландците гласуваха с 53% срещу 47% против възобновяването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, които бяха преустановени през 2013 г. Един от най-забавните коментари по този повод се появи в подкаст Икономически бунтовници, с водещи икономистът Янис Варуфакис и журналистът Волфганг Мунчау. Варуфакис, бивш министър на финансите на Гърция, заяви без заобикалки, че привлекателността на ЕС за много висши длъжностни лица и политици се състои в перспективата за доходоносни (и обикновено необлагаеми с данъци) работни места в обширната, непрозрачна и неподлежаща на отчетност брюкселска бюрокрация. Въпреки това, на тъжна нота, Марта Кос, европейският комисар по разширяването на ЕС, каза че преди референдума в Исландия са циркулирали много дезинформация и фалшиви новини, както от вътрешни източници, така и от изток и запад; десните популисти са били особено активни и са похарчили значителни суми. Тя добави, че въпреки това резултатът показва, че 47 % от исландците са искали да се присъединят към ЕС, в сравнение с 19 % през 2010 г.
Без дезинформация нито от Изток, нито от Запад
Интересно е, че Кос тълкува резултата като знак, че 47 процента от исландците са гласували за присъединяване към ЕС, въпреки че лагерът „За“ категорично беше отрекъл, че референдумът се отнася до членството: ставаше въпрос единствено за това да се разбере какво предлага ЕС. Лагерът на „Не“, от друга страна, беше посочил, че референдумът е за членство: ставаше въпрос за възобновяване на преговорите за присъединяване. Още по-интересно е твърдението на Кос, че в Исландия са циркулирали дезинформация от изток и от запад. Под дезинформация от изток тя вероятно е имала предвид Русия на Путин. Но не е била установена никаква намеса оттам. Единственият приведен пример беше смешен. Ставаше дума за това, че известен швейцарски адвокат, експерт по правото на ЕС, беше изнесъл лекция в Исландия за ЕС, докато беше правен съветник на исландска компания, която беше отнесла спор с исландските власти относно предполагаемо руско собственост пред Наблюдателния орган на ЕАСТ. Не е установена и никаква намеса от страна на САЩ. Всъщност лагерът на „Да“ не успя да превърне Тръмп в тема на кампанията. Дебатът се фокусираше предимно, както и трябваше да бъде, върху това какво ще спечели или загуби Исландия от членството в ЕС.
Добре финансираният лагер на поддръжниците
Кос не представи доказателства, че лагерът на „Не“ е похарчил значителни суми за кампанията. Всъщност лагерът на „Да“ е рекламирал поне толкова, колкото и лагерът на „Не“, въпреки че лагерът на „Не“ определено е провел повече срещи в цялата страна, организирани предимно от доброволци. Лагерът „За“ получи помощ и от Министерството на външните работи, не само чрез пристрастната информация, предоставена на уебсайта му, но и защото някои членове на персонала участваха пълноценно в кампанията, например специалният съветник на министъра на външните работи, Хейда Кристин Хелгадотир. Лагерът „Да“ получи подкрепа и от държавната телерадиокомпания RÚV, която в деня преди референдума публикува напълно невярна информация за дарения от исландски компании за кампанията за Брекзит. През последните години ЕС е финансирал много програми на RÚV.
Професори, финансирани от ЕС
В кампанията активно участваха и трима университетски професори, които са получили щедро финансиране от ЕС. Историкът Гудмундур Халфданарсон се опита да се подиграе на твърденията на „No Camp“ относно борбата за независимост през XIX век. Политическият учен Балдур Торхалсон изтъкна, че с присъединяването си към ЕС Исландия няма да бъде принудена да прехвърли каквато и да е част от своя суверенитет от Рейкявик към Брюксел. „Европейското движение“ в Исландия бе ръководено от политолога Магнус Скьолд, който понастоящем е професор по програмата „Жан Моне“ и разполага с поне 60 000 евро от ЕС за период от три години за научни изследвания, пътувания и срещи — значителна сума за такава малка страна.