Subscribe
В продължение на години външната политика на Европейския съюз се формираше от една форма на абстрактен морализъм: идеята, че Европа може да изнася стандарти за демокрация и човешки права единствено чрез регулаторен натиск, дипломация, основана на екологични договори, и икономическа помощ. Днес този модел разкри всичките си ограничения. В един многополюсен свят, характеризиращ се с завръщането на великите сили и политиката на силата, Европа трябва да възприеме доктрина на отворен стратегически реализъм.
Консервативната външна политика се основава на приоритетната защита на националните интереси на държавите-членки и на сигурността на европейската цивилизация. Това налага да се откажем от утопичните представи и вместо това да се изхожда от географските, икономическите и демографските реалности.
На първо място, Европа трябва да преосмисли своето присъствие в непосредственото си съседство. Средиземноморският басейн, Северна Африка и Близкият Изток вече не могат да се разглеждат повърхностно. Необходимо е да се сключат прагматични съюзи със страните на произход и транзита на миграционните потоци, като помощта за развитие се обвърже с условието за истинско сътрудничество в предотвратяването на заминаванията и улесняването на репатрирането на нелегалните мигранти. Защитата на границите не е просто мярка за вътрешна сигурност, а основополагащ акт за достоверността на външната политика на една нация.
На второ място, външната политика трябва да служи на енергийната и икономическата сигурност на Европа. Зависимостта от враждебни сили по отношение на доставките на критични суровини, енергия и технологични компоненти е отслабила континента. Ефективната дипломация трябва да се стреми към диверсифициране на доставчиците и защита на европейските промишлени вериги за доставки, без да замества една зависимост с друга, особено по отношение на Китай или други автократични режими.
И накрая, остава въпросът за отношенията с историческите съюзници. Съюзът със западните демокрации и Съединените щати остава крайъгълен камък, но той трябва да бъде партньорство между равни, а не отношения на подчинение. Европа трябва да направи необходимото, за да бъде призната като надежден, силен и автономен участник.
Не може да има международно влияние без индустриална, военна и енергийна мощ. Европа отново ще придобие значение в света едва когато престане да се държи като глобалистки бюрократичен арбитър и започне отново да действа като велика общност от народи, ръководена от реализъм и гордост от своята история.
Джузепе Арноне