Subscribe
Изненадващо мълчание е настъпило по отношение на преследването на християни в някои страни с мюсюлманско мнозинство, по-специално в Нигерия, където от 2009 г. насам над 50 000 християни са били убити заради вярата си. В седем държави с мюсюлманско мнозинство отстъпничеството от исляма към християнството (апостазия) се счита за престъпление, наказуемо със смърт, макар законът да се прилага само спорадично. Но защо да се тревожим? „Бог е мъртъв“, каза Ницше. Мога да се сетя за шест убедителни причини – както за вярващите, така и за невярващите – да уважаваме и защитаваме нашето християнско наследство, като нито една от тях не предполага, че християните трябва да налагат своята религия на другите.
Разделение на властите
На първо място, християнството прави съществено разграничение между светската и духовната власт. На нас ни се казва да отдадем на Цезаря това, което е на Цезаря, и на Бога това, което е на Бога. В големия конфликт между папите и князете през XII и XIII век постепенно се утвърдиха принципите, че Църквата не трябва да контролира държавата, че князът управлява с общо съгласие и че може да бъде свален от трона, ако наруши законите на страната.
Равно признаване на всички
На второ място, християнството разширява своята морална визия, за да обхване цялото човечество. В очите на Бога всички са равни — бели и черни, мъже и жени, богати и бедни, господари и слуги, евреи и самаряни. Не беше случайно, че Христос избра самарянин – представител на малцинство, което мнозина евреи не харесваха – за централна фигура в притчата за моралното поведение, в която Добрият самарянин помогна на еврейския пътник, който току-що беше ограбен по пътя от Йерусалим към Ерихон.
Богатството: способността да правиш добро
На трето място, притчата за добрия самарянин съдържа важни политически принципи. Тя подсказва, че държавата трябва да бъде създадена, за да ни предпазва от разбойници и да осигурява безопасно пътуване между Ерусалим и Ерихон, а всъщност и до всички други места. Освен това добрият самарянин беше заможно лице: имаме нужда от хора, които могат да си позволят да бъдат щедри. Той е сторил добро за своя сметка, а не чрез насилствено преразпределение. Дали владетелите, които ограбват богатите, за да дават на бедните (и обикновено задържат по-голямата част от плячката за себе си), са по-добри от разбойниците, които са ограбили пътуващия към Ерихон? Отново, преди да пристигне Добрият самарянин, двама интелектуалци – свещеник и левит – бяха минали покрай жертвата, без да ѝ помогнат. За повечето интелектуалци състраданието е просто тема за университетски семинари.
Човешката слабост и невежеството
Четвърто, християнството ни внушава смирение. То ни кара да осъзнаем колко малко ние, като индивиди, знаем или контролираме. Италианският философ Свети Тома Аквински (показан по-горе, докато опровергава мюсюлманския философ Аверроес в картина на Джовани ди Паоло) е признавал нашата морална крехкост. Всички сме грешници, учеше Аквински, но държавата не бива да поема безнадежната задача да елиминира греха; вместо това тя трябва да се фокусира единствено върху онези грехове, които нанасят вреда на другите, като по този начин ни предпазва, с други думи, от разбойници. Освен това англо-австрийският икономист Фридрих А. фон Хайек представи една увлекателна теория за това как индивидуалното невежество може да бъде преодоляно чрез предаването на знания: в пространството чрез ценовия механизъм и във времето чрез традицията.
Не всичко е позволено
Пето, ако Бог не съществуваше, всичко би било позволено. Руският писател Фьодор Достоевски дава примера с един жесток старец-генерал, който натравил кучетата си срещу едно малко момче; те го преследвали и го убили пред очите на майка му. Почти непоносимо е да си представим, че този зъл човек би могъл да умре мирно в съня си. Човешкото правосъдие е недостатъчно. Трябва да се приеме съществуването на божествен ред – рамка от твърди морални правила.
Рационален залог
Шесто, френският философ Блез Паскал предложи известния залог. Или Бог съществува, или не съществува. Възможните последствия от отхвърлянето Му, ако Той наистина съществува, далеч надвишават последствията от отхвърлянето Му, ако Той не съществува. Следователно е рационално да заложим на съществуването на Бог и да вярваме и да се държим като набожни християни. Нямаме нищо да губим, а имаме много да спечелим.