В крайна сметка Швеция пак ли ще получи центристко-дясно правителство?

политика - 18.11.2026

Tags:

Беше трудно да се коментира постоянно променящата се политическа обстановка в Швеция. Вече повече от 60 дни се наблюдава патова ситуация в политическата левица, която спечели с малка преднина парламентарните избори през септември. На заден план се наблюдава вечен застой между разнородните червено-зелени партии, но на преден план има постоянен шум от изтичане на информация, слухове, пресконференции, интервюта, срещи и публикации в социалните медии, които държат всеки наблюдател в напрежение, с мисълта, че това може да е именно онова, което ще задвижи нещата. И все пак развитието на събитията почти винаги зацикля.
Отляво са социалдемократите, Партията на зелените, Левата партия и Центристката партия. Последните две са най-слабите звена – Левата партия отказва да подкрепи правителство, в което няма да заема министерски постове, а Центристката партия отказва да подкрепи правителство, в което Левата партия заема министерски постове. През последните няколко седмици между тези две партии се води нещо като изтощителна война, при която те се впускат в надпревара за това коя от двете ще отстъпи първа.
Вдясно са Умерените, Християндемократите, Либералите и „Шведските демократи“. Т.нар. коалиция „Тидо“, която дойде на власт през 2022 г., този път не успя да спечели парламентарно мнозинство поради провала на националистическата партия „Шведските демократи“. „Шведските демократи“ се бореха за постове в кабинета, което би ги издигнало над статуса им през периода 2022–2026 г., когато те само подкрепяха правителството на умерените, християндемократите и либералите (макар и с голямо влияние върху програмата на правителството, трябва да се отбележи).
Партиите от коалицията „Тидо“, с изключение на „Шведските демократи“, представляват „буржоазния“ политически блок в Швеция, към който традиционно принадлежи и Центристката партия. Поради антипатията на тази либерална партия към „Шведските демократи“ обаче блокът стана все по-разделен след 2014 г., като разцеплението достигна своята кулминация през 2022 г., привидно в разделение на ляволиберални и дяснолиберални сили. Поради поражението на десницата на изборите през 2026 г. от септември насам за „буржоазната“ интелигенция и нейните политически мислители стана по-важно от всякога да обединят Центъра отново със старата му партийна семейство и да осигурят още един мандат на дясното управление в Швеция.
Проблемът? Партията на центъра отказва да влезе в каквато и да е коалиция, която зависи от „Шведските демократи“. Цялата същност на Партията на центъра от началото на 2010-те години насам се състои в това да се откаже на националистите (а в реториката – и на крайнолевите социалисти, откъдето идва и патовата ситуация между нея и „Лявата партия“) какъвто и да е достъп до властта. През цялата предизборна кампания Партията на центъра проповядваше своята визия за предполагаем „политически център“, който да държи „екстремистите“ отдясно и отляво на разстояние. На практика това беше разрив с традиционната шведска блокова политика и от 13 септември насам се оказа напълно нереалистично.
Единственият избор за Центъра е бил да избере по-малкото зло между „крайната левица“ и „крайната десница“. В цяла Европа обикновено се наблюдава тенденцията либералите да застават на страната на комунистите, ако алтернативата са националистите, както се вижда, например, при многобройни избори във Франция.
Фактът, че Центристката партия предпочита Левата партия пред „Шведските демократи“, проличава и в различни по-фини форми в комуникацията на партията. Тези либерали изпитват неприязън към самото съществуване на „Шведските демократи“, но към Левата партия изпитват неприязън само по отношение на конкретни аспекти, като посочват повтарящия се антисемитизъм и обвиненията в липса на ангажираност към традиционните западноевропейски геополитически цели като най-големите си притеснения. Материалистичният конфликт между социалисти и капиталисти (последният термин едва ли е провокативно описание на „Централната партия“, но е много точно) също играе роля в недоверието между партиите, както и културните и демографските аспекти до известна степен. Либералните избиратели от градската средна и висша класа на „Централната партия“, заедно с традиционния ѝ екип от собственици на аграрни предприятия, не се идентифицират с избирателите на „Лявата партия“, които са склонни да бъдат икономически популисти и силно мултикултурни.
Така че, дори и резултатът да изглежда предсказуем, досега Центристката партия упорито отказваше да се примири със съдбата си. Повече от 50 дни след изборите обаче се очерта един предпазлив изход от ситуацията, който би позволил на крайната левица да дойде на власт.
Най-значимото изявление за последните повече от два месеца дойде не от лявото крило на политическия спектър, а от дясното; „Шведските демократи“ официално обявиха оттеглянето си от надпреварата за съставяне на правителство, тъй като тяхното участие в дясното крило пречеше на „Партията на центъра“ – ирационалните „крале-създатели“ на шведската политика след изборите – дори да обмисли подкрепа за нещо различно от лява коалиция.
Това е предоставило на Центристката партия голяма свобода на действие. Партиите от левицата са осъзнали, че вече не могат да приемат Центристката партия за даденост, затова трябва да ускорят преговорите. А Левата партия? Те отказват да отстъпят и с един милиметър от своите искания, което означава, че задънената улица е все така реална, както беше и в нощта след изборите. Обвиненията за това коя партия е основният препятстващ фактор – „Лявата“ или „Централната“ – се засилиха драстично след оттеглянето на „Шведските демократи“.
И така, какво стои зад внезапната капитулация на националистите?
През изминалия мандат „Шведските демократи“ многократно повтаряха, че се стремят към министерски постове и че ще останат в опозиция, ако не им бъдат предоставени такива. Разбира се, това е естествено развитие за всяка политическа партия, но „Шведските демократи“ придобиха конкретно съзнание за това как самото подкрепяне на правителството, без да се участва в него, възпрепятства реализацията на собствените политически проекти. „Шведските демократи“, като най-голямата от партиите в Тидо на изборите през 2022 г., в крайна сметка наложиха условията за дълбока реформа на шведската миграционна политика и политиката в областта на наказателното правосъдие, но не контролираха напълно собствените си реформи. Това трябваше да се промени през 2026 г. – такава беше партийната линия.
Изборите обаче не се развиха в полза на „Шведските демократи“. Вече съм писал за анализите, направени по отношение на резултатите, които в крайна сметка прекроиха шведската политическа сцена – „Шведските демократи“ отбелязаха спад до около 17 процента от гласовете спрямо 20 процента през 2022 г., докато всичките им коалиционни партньори отбелязаха ръст. Умерените дори изпревариха „Шведските демократи“ и си възвърнаха позицията на втората по големина партия в страната. „Шведските демократи“, които сега са третата по големина партия, носят цялата отговорност за поражението в Тидо. Поради това отказът от претенциите за министерски постове беше неизбежният, макар и труден за преглъщане избор.
На 6 ноември лидерът на „Шведските демократи“ Джими Окесон обяви, че партията му официално ще се откаже от претенциите си в текущите преговори за съставяне на правителство. Тъй като нямаше никакъв шанс „Шведските демократи“ да спечелят министерски постове, да не говорим за участие в управляващата коалиция под каквато и да е форма, най-добрият път напред за партията беше да премине в „пълна опозиция“ – но като се въздържи от гласуване „против“ правителство, водено от „Умерените“ и съставено от останалите партии от коалицията „Тидо“. В този контекст това би отворило пътя за малцинствено правителство на Умерените, Християндемократите, Либералите и Центристката партия, възстановявайки стария „Алианс“, който управляваше Швеция между 2006 и 2014 г. (въпреки че до 2010 г. това беше мнозинствено правителство). Започнаха да се правят стъпки, за да се убеди Центристката партия да се присъедини към такова решение, като факторът на страха от „Шведските демократи“ беше по същество неутрализиран.
Въпреки това остават опасения за Партията на центъра; едно малцинствено правителство, зависещо от толерантността на „Шведските демократи“, би било обвързано с националистическата партия по всяко политическо предложение, включително и по бюджетните предложения. Наистина ли това би се различавало толкова много от ситуацията, при която „Шведските демократи“ са част от коалицията?
Именно този въпрос, в сравнение с включването на радикалната „Лява партия“ в правителството, е в центъра на вниманието на „Центристката партия“ в момента и, като такъв, на цялата шведска политика. Към вторник, 17 ноември, „Центристката партия“ открито представи червено-зеления лагер като предпочитания от нея вариант. Но тя все още е категорична, че няма да допусне „Лявата партия“ да стане част от правителството, което породи спекулации относно истинските ѝ намерения; дали това не е опит да се доведе изтощителната война до пълно изчерпване, след което „Централната партия“ да може да се придвижи надясно, без да загуби достойнството си?
Вероятността е голяма, че Улф Кристерсон от партията „Умерените“ ще продължи да бъде министър-председател на Швеция, когато всичко приключи. След това идва следващото предизвикателство: как да се управлява Швеция от позицията на либерално малцинство, като се намери баланс между волята на Центристката партия и тази на „Шведските демократи“.

Tags: