Subscribe
Между 14 и 24 март 2025 г. агенция Polling Europe проведе за ЕКР анкета по два много интересни и преди всичко централни въпроса в националния и международния дебат, особено след последните събития, свързани с търговските мита, наложени от президента на САЩ на останалата част от света. Двете основни теми, разделени на няколко въпроса, които ще анализираме, първо се отнасят до възприятието, което гражданите на различните държави – членки на ЕС, имат за собствената си съдебна система, а след това преминават към анализ на отношенията на Съюза с президента Доналд Тръмп.
МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО
За да се разберат по-добре някои от данните, съдържащи се в доклада, си струва да се започне с методологическата рамка, залегнала в основата на проучването, което беше проведено онлайн сред представителна извадка от граждани на ЕС на възраст над 18 години. Общо 5006 интервюта бяха проведени през десетте дни, в които бяха зададени въпросите. Те бяха разпределени между 27-те държави членки в квоти, пропорционални на количественото тегло на жителите и равномерно разпределени по пол и възраст (като се вземат предвид най-новите данни, публикувани от Евростат). Разбира се, бяха необходими някои корекции и Съюзът беше разделен на пет области на анализ: Германия, Франция, Централна и Източна Европа (балтийски държави, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словения), Северна Европа (Швеция, Дания, Финландия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Австрия) и Южна Европа (Испания, Италия, Португалия, Гърция, Малта, Кипър). И накрая, отделни данни – но все пак включени в областта на принадлежност – бяха събрани за три държави: Италия, Испания и Полша. Разбирането на това кои подразделения са избрани е полезно и за извършването на задълбочен анализ, основан на средносрочните и дългосрочните отношения и динамика между държавите и на вътрешния фронт. Сред данните, които ще анализираме, са и някои, отнасящи се до европейските политически групи. Анализът на използвания метод на работа също е полезен, за да не изпаднем в грешката да мислим, че интервюираните повече от пет хиляди граждани имат толкова задълбочени познания за политиката на ЕС, че напълно разбират основните политически семейства и техните специфични и характерни черти. Всъщност в изследването, когато се говори за избирателите на европейските политически групи, трябва да се вземе предвид, че за всяка страна членка гражданите са интервюирани за намеренията им да гласуват по отношение на националните партии, а след това данните са прекодирани, като тези намерения са сведени до европейското политическо семейство, към което принадлежат.
ПРАВОСЪДИЕТО И СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Анализът на този първи етап се съсредоточи по-специално върху независимостта на съдебната власт в различните държави-членки на Европейския съюз. Въпросът се отнасяше до възприятията на правосъдието, съдиите и гражданите за тяхната зависимост или не от намесата на политическите сили на вътрешния фронт на отделните държави. Разглеждайки необработените данни, преди да се прецизира анализът на отделните случаи, можем да заявим с известна сигурност, че мнозинството от европейските граждани не вярват в пълната независимост на съдиите и съдебната система в своята страна. Всъщност 57 % смятат, че съществува някаква форма на обусловеност от страна на политическите сили, докато само 36 % изповядват тяхната независимост.
НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДИИТЕ И СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Наблюдавайки подредбата на данните между държавите и областите, обхванати от анализа, лесно можем да забележим разреждане на крайните позиции: по-ясно се откроява позицията на „пълна независимост“ на съдиите и съдебната власт, както и позицията на „пълна обусловеност“ от политическите сили. Разпределението се фокусира повече върху позицията „до голяма степен независим“, която все пак остава в малцинство, и върху позицията „частично обусловен“, която съставлява мнозинство от 57 %. Страната, която вярва най-много в обусловеността на съдебната си система, се оказва Испания: в действителност 74 % от анкетираните са се поставили на отговорите, свързани с частичната или пълната обусловеност. Испания е следвана с 68 % от Южна Европа (цифра, която несъмнено се дължи на Италия и Испания), с 66 % от Централна и Източна Европа (цифра, която включва и Полша) и наравно с 63 % от респондентите от Полша и Италия. Съдебната система и съдиите се смятат за най-независими в Германия (с 49 %), в Северна Европа (44 %) и във Франция (с 40 %).
ДОКОЛКО Е ВАЖНА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ?
Проучването, предложено от Polling Europe, има за цел да даде и политическа принадлежност на тези данни, като раздели отговорите според европейското политическо семейство, към което принадлежат анкетираните. По този начин е лесно да се види, че процентът на тези, които подкрепят пълната независимост на правната система, се намира в групата на Зелените (47%), в Европа на обновлението (48%) и в ЕНП (43%). Процентите обаче са надделели над тези на ЕКР (73%), Европейските патриоти (68%) и ЕСН (71%), които вместо това сочат с пръст политическото обуславяне на съдиите и съдебната система.
ДОВЕРИЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Друг въпрос в първия раздел на проучването се отнася до доверието на гражданите в съдебната система. И тук процентите се изместват към позициите на недоверие (при 50% от анкетираните), докато 46% се доверяват на съдиите и политическата система в страната си. Това е в контраст и с броя на анкетираните, които смятат, че в системата има политическа намеса.
И в този случай, като се разгледа разпределението на данните, може да се забележи изтъняване на лентите, представящи крайните позиции, докато цифрата, представяща най-високото доверие в правосъдната система, идва от Германия – 55 %. Скептични по отношение на реалната функционалност на системата са страните от Централна и Източна Европа (60%) и отново Испания (58%). Недоверието на иберийската страна се проявява във всички зададени досега въпроси.
РАЗНООБРАЗИЕТО МЕЖДУ ПРОГРЕСИСТИТЕ И КОНСЕРВАТИВИТЕ
След това респондентите бяха запитани за намеренията им да гласуват в национален контекст, за да могат данните да бъдат кодирани в европейските домакинства, към които принадлежат. Както и при първия въпрос, по-голям скептицизъм изразиха консервативните, популистките и крайно десните групи, по-специално ЕКР – 68 %, Патриотите – 63 % и ЕСН – 67 %. По-голямо доверие е изразено в посока наляво, отново при Зелените (60%), ЕНП и Партията на европейските социалисти S&D с 57%.
В крайна сметка става ясно, че доверието в съдебната система и в независимостта на съдиите със сигурност варира в зависимост от политическата ориентация на респондентите и техния географски произход. По-специално изглежда, че северните държави-членки на ЕС са най-уверени в качеството на своята съдебна система. В същото време на изток и на юг се намират най-скептичните държави. Разделение, което е свързано и с политическата принадлежност, като по-евроскептичните европейски домакинства са склонни да гледат с недоверие на работата на съдебната система, докато респондентите, които са по-близо до прогресивните позиции, са склонни да вярват повече в независимостта на съдиите. Тези позиции са лесно обясними и с националните особености и събитията, които може да са характеризирали отделните държави членки и техните съдебни системи през последните години. Явни случаи на корупция или съдебни грешки могат да бъдат в основата на отрицателен отговор по отношение на доверието, докато дългата съдебна традиция и система, която се счита за стабилна и далеч от възможността за външна намеса (било то политическа или от друго естество), със сигурност кара респондента да разглежда работата и независимостта на съдиите с по-голямо доверие.