Здраве - февруари 3, 2025

Хроничното и трайно отсъствие на приюти за мъже, жертви на домашно насилие (ДН), в Ирландия е отражение на подобен ужасяващ дефицит в много държави-членки на ЕС.
Тази инфраструктурна празнота, която допринася за липсата на възможности за защита или за запазване на живота, когато възниква нуждата от сигурно убежище в момент на огромно бедствие и вреда за жертвата, на практика представлява друга форма на злоупотреба.
Липсата на специализирани пространства се допълва единствено от критичната липса на изследвания, насочени конкретно към емоционалното, физическото и психологическото въздействие на домашното насилие върху ирландските мъже, което тук е дефинирано в съответствие с Истанбулската конвенция като „всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в рамките на семейството или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят споделя или е споделял едно и също жилище с жертвата“.
Опит за преодоляване на тази сериозна празнина в академичните изследвания е направен през 2023 г. от Мелиса Корбали, доктор на науките, Училище за медицински сестри и акушерки, Тринити Колидж Дъблин, Бенджамин Александър Хайн, доктор на науките, Училище за човешки и социални науки, Университет на Западен Лондон, Лондон, Великобритания Бари Кестел, доктор на науките, Училище за медицински сестри, психотерапия и обществено здраве, Университет на град Дъблин.
Въпреки това, докато това изследване, озаглавено “ Характеристики на мъжете, които търсят помощ от ирландска линия за помощ при домашно насилие“: Проучването MENCALLHELP е полезно, то също така силно се основава на дълбоко оспорвано разбиране на концептуални инструменти, свързани с колонизацията, религията и променливостта на ролите на половете.
Що се отнася до изследванията, проведени на остров Ирландия, можем да посочим “ Male Experiences of Intimate Partner Violence„: Проучването ME-IPV.
Трудността тук обаче, както отбелязват авторите, е, че макар насилието от страна на интимния партньор да има същите дефиниционни характеристики като домашното насилие („всеки акт на „физическо насилие, сексуално насилие, преследване и психологическа агресия (включително тактика на принуда) от страна на настоящ или бивш интимен партньор“), то трябва да се разглежда като отделна категория.
Причината за това е, че ИПН е специфично за интимния партньор, докато домашното насилие, строго погледнато, може да включва и малтретиране на деца/родители и братя и сестри.
Въпреки това проучването на университета „Куинс“ предлага съществени прозрения, които допринасят изключително много за разбирането ни на въздействието на насилието върху мъжете на ниво деца и възрастни.
Ако се върнем към конкретния въпрос за липсата на услуги за настаняване, не може да се премълчи колко мрачно е положението в Ирландия по отношение на убежищата за мъже жертви (и техните деца).
Докато Tusla, ирландската държавна агенция за децата и семейството, предоставя финансиране на над 60 организации в обществения и доброволческия сектор, които предоставят специализирани услуги за подкрепа на жертви на домашно насилие, сексуално насилие и насилие, основано на пола, включително над 20 приюта за жени и деца, няма държавно финансирани услуги за настаняване, предназначени изключително за мъже, жертви на домашно насилие.
Най-близо до предоставянето на такава услуга, базирана на настаняване, е краткотрайното прилагане през 2021 г. от Safe Ireland (националният орган за развитие и координация, работещ за изкореняване на домашното насилие) съвместно с Airbnb на безплатни спешни нощувки в хотел за мъже и жени жертви (операция „Руби“). Тя обаче приключи през юли 2022 г.
Въпреки че се съобщаваше, че наученото от операция „Руби“ ще бъде използвано за проучване на нови възможности за спешно настаняване и как те могат да бъдат интегрирани в пълния набор от кризисни и безопасни места за настаняване, необходими за жертвите и пострадалите от домашно насилие, практическите резултати по отношение на услугите за настаняване през трите години са обезкуражаващи.
Това доведе до сериозни критики от страна на активистите, тъй като Tusla многократно е подчертавала, че признава важността на наличието на достъпни и отзивчиви услуги за домашно насилие и насилие, основано на пола (DSGBV), „за хора от всички полове“, като същевременно приема, че ирландската държава и нейните законови агенции трябва да обмислят достъпа до безопасно настаняване за мъже, бягащи от домашно насилие.
За да започне да се справя с този процес, Tusla е заявила, че първоначално ще се съсредоточи върху разработването на пътища за безопасно настаняване на мъже през 2022 г. в района на Дъблин. Очакваше се това да бъде разширено, „след като бъде установен ефективен подход“.
Такъв ефективен подход не е постигнат, въпреки ангажиментите на най-високо равнище на ирландското правителство, че ще „гарантира, че жертвите ще получат комплексна услуга чрез създаването на ясни интегрирани местни пътища за жени и мъже, жертви на домашно насилие.
Този ангажимент е поет в Третата национална стратегия на Ирландия за нулева толерантност към домашното, сексуалното и основаното на пола насилие за периода 2022-2026 г. Удивителната липса на спешност може да се види в подробностите на плана за изпълнение на стратегията. Там ясно е посочено, че макар тези „съпътстващи услуги“ да са част от цялостния план за предоставяне на услуги, който ще бъде разработен и съвместно разработен със сектора, те ще останат „средносрочен приоритет“.
Липсата на практическа спешност е трудна за разбиране, като се има предвид мащабът на проблема за мъжете, жертви на домашно насилие. И тук обаче се сблъскваме с липсата на съвременни, надеждни статистически данни.
Това се посочва от организации като Men’s Aid, една от малкото неправителствени организации в Ирландия, които се занимават с подкрепа на мъже, жертви на домашно насилие.
Проучването сочи още, че около 88 000 мъже и 213 000 жени в Ирландия са били подложени на тежко насилие от страна на партньора си в определен момент от живота си.
В отговор на това Men’s Aid изтъкват съвсем очевидно, че цитирането на 16-годишно изследване не ни дава информация за настоящото, реално разпространение в нашите общности и че е необходимо да се възложат допълнителни изследвания, за да се осигурят актуални и ценни данни, необходими за по-доброто разбиране на нуждите на определени групи, включително мъжете.
Организацията Men’s Aid също отправи силни критики към Tusla и по-специално към последния ѝ преглед на предоставянето на настаняване на жертви на домашно насилие.
Според организацията Men’s Aid съществуват „огромни опасения относно пропуските в предоставянето на услуги за хилядите жертви, които са мъже“.
Подобна загриженост бе изразена и по отношение на слабото ниво на достъпност на услугите за мъже жертви в Северна Ирландия. Стратегията за домашно и сексуално насилие на администрацията в Стормонт наскоро потвърди, че почти една пета от жертвите на домашно насилие в Северна Ирландия са мъже.
Както и в Република Ирландия, така и тук няма приюти за мъже, жертви на домашно насилие.
Би Би Си съобщи, че назначеният за комисар на Северна Ирландия по въпросите на жертвите на престъпления Джералдин Хана е определила случая като „дълбоко обезпокоителен“.
Съобщава се също, че тя е информирала медиите в Ълстър, че има ясна нужда от политики и процеси, „които да отговарят на уникалните нужди на мъжете и момчетата и да подчертават потенциалните пропуски в предоставянето на услуги, особено в селските райони“.
Г-жа Хана заяви още, че мъжете, които съобщават за домашно насилие, все още изпитват „смазваща стигма“, която се отразява на отговора, който получават, когато поискат помощ.“
Цялата налична литература сочи подобна оценка на преживяванията на мъжете-жертви в цяла Ирландия.
В заключение. Това, което трябва да стане ясно от този кратък преглед, е, че макар да съществуват множество национални и международни стратегии, насочени към прекратяване на бича на домашното насилие и насилието, основано на пола, по-голямата част от дебатите по този въпрос продължават да се съсредоточават предимно върху опита на жените като жертви на това престъпление. Това е напълно разбираемо до известна степен.
По-голямата част от жертвите наистина са жени. Факт е обаче, че има значителен брой жертви мъже, които се нуждаят от специфична, целенасочена подкрепа, за да се отговори на техните конкретни нужди, а това не се случва в мащабите, в които би трябвало да се случва.
Докато това положение продължава, на жертвите от мъжки пол и на техните деца ще се гледа като на нещо второстепенно или като на „подгрупа“ от жертви, които трябва да бъдат настанени в неопределено време в бъдеще.
Мъжете в тези ситуации не се нуждаят от повече реторика. Те се нуждаят от услуги, базирани на приспособяване. Неуспехът при предоставянето им може да означава разликата между живота и смъртта. Ирландия и ЕС трябва да реагират адекватно.