Subscribe
На 1 януари 2026 г. България официално прие еврото като единна валута и стана двадесет и първата държава – членка на Европейския съюз, която се присъедини към еврозоната. Този преход идва почти двадесет години след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. и след официален процес на конвергенция, започнал през 2018 г. С това решение над 350 милиона европейски граждани вече споделят една и съща валута, което допълнително засилва икономическата интеграция на континента.
СБОГУВАНЕТО С ЛЕВА И НЕГОВОТО СИМВОЛИЧНО ЗНАЧЕНИЕ
Въвеждането на еврото доведе до изоставянето на лева – националната валута, чието име, означаващо „лъв“, е дълбоко вкоренено в българската история и идентичност. Преходът имаше и силно символично значение, отбелязано с обществени инициативи. Зад празничния аспект обаче населението преживя паричната промяна със смесени чувства, като се колебаеше между очакванията за растеж и опасенията за икономическите и социалните последици.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЧЛЕНСТВО
Последователните правителства в София твърдо подкрепят членството в еврозоната, определяйки го като инструмент за стимулиране на икономиката на страната, считана за най-бедната в Съюза по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението през 2024 г. Приемането на еврото беше представено и като средство за укрепване на връзките със Запада и за намаляване на геополитическото влияние на Русия на Балканите. Брюксел и българските власти споделят очакванията, че единната валута ще насърчи инвестициите, финансовата стабилност и по-голямата интеграция в европейските пазари.
СЪОТВЕТСТВИЕ С КРИТЕРИИТЕ ОТ МААСТРИХТ
От техническа и макроикономическа гледна точка България е изпълнила четирите критерия от Маастрихт, необходими за членство в еврозоната. През 2024 г. темпът на инфлация е 2,7%, а публичният дълг и дефицитът достигат съответно 24% и 3% от БВП – нива, които се считат за съвместими с европейските правила. Бяха гарантирани също така стабилността на валутния курс и дългосрочните лихвени проценти. Така например обменният курс беше неотменимо фиксиран на 1 евро, равно на 1,95583 лева.
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Въпреки спазването на икономическите параметри, значителна част от населението се отнася предпазливо към еврото. Според последните проучвания почти половината от гражданите се обявяват против преминаването към еврото. Най-разпространеният страх е свързан с повишаването на цените, възприемано като пряко следствие от въвеждането на новата валута. Тази загриженост се подхранва от конкретни данни: през ноември, предхождащ въвеждането на еврото, цените на хранителните продукти се повишиха с 5% на годишна база, което е повече от два пъти повече от средното за еврозоната. В страна, в която над 21% от населението живее под прага на бедността, дори умерените промени в цените могат да имат значително социално въздействие.
ИНФЛАЦИЯ, ВЪЗПРИЯТИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТЕСТИ
Страхът от инфлация допълнително се засили от развилата се през 2025 г. протестна кампания срещу еврото, водена предимно от екстремистки групи. Тези мобилизации се възползваха от исторически скептичния поглед към единната валута, широко разпространен сред големи слоеве от обществото. Към това се прибави и хроничната политическа нестабилност в страната: антикорупционните протести доведоха до оставката на правителството в средата на декември, оставяйки България на прага на осмите избори за последните пет години. Много граждани се опасяват, че приемането на еврото в такъв нестабилен политически контекст може да изостри социалното напрежение, вместо да го намали.
ПРАКТИЧЕСКИТЕ ТРУДНОСТИ НА ПАРИЧНИЯ ПРЕХОД
Наред с макроикономическите проблеми, по време на прехода възникнаха и практически проблеми. За да улеснят приспособяването, от август властите въведоха двойно показване на цените в левове и евро, а през януари – приемане на двете валути за плащания в брой. Въпреки тези мерки опасенията от объркване и закръгляне в ущърб на потребителите остават широко разпространени.
БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ И ОБЩИ ОЦЕНКИ
Влизането на България в Еврозоната се определя от европейските институции като ключова стъпка в процеса на интеграция. Очакваните ползи включват по-голяма прозрачност на цените, по-голяма мобилност на гражданите и повишена икономическа конкурентоспособност. От социална гледна точка обаче успехът на прехода ще зависи от способността на властите да овладеят инфлацията, да осигурят политическа стабилност и да защитят най-уязвимите слоеве от населението. Опасенията, изразени от българските граждани, показват, че приемането на еврото не е просто техническа стъпка, а сложен процес, в който се преплитат икономика, политика и колективно доверие в институциите.