Брюксел санкционира Румъния за неспазване на разпоредбите за замърсяване

Нова конфронтация между Брюксел и Букурещ е на път да започне, след като Европейската комисия започна нови правни действия срещу Румъния, обвинявайки политиците в Букурещ, че не изпълняват задълженията си за наблюдение и подобряване на качеството на въздуха. Решението на Европейската комисия да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз (СЕС) оказва допълнителен натиск върху румънската държава в момент, когато проблемите със замърсяването продължават да засягат общественото здраве и доверието в страната по отношение на изпълнението на нейните ангажименти в областта на околната среда. Тази нова процедура (обявена на 11 декември) идва след многократни предупреждения през последните години, придружени от официални уведомителни писма, технически доклади и официални призиви към Румъния да модернизира системите си за мониторинг и да приеме по-строги политики за намаляване на вредните емисии.

Европейска правна рамка – Какво всъщност изискват директивите за качеството на въздуха?

Добре известно е, че на равнище Европейски съюз стандартите за качество на въздуха са установени в две основни директиви: Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО. Тези две директиви налагат не само пределно допустими стойности за различни замърсители, но и строги правила за това как държавите-членки трябва да наблюдават въздуха, който диша населението. Тези директиви изискват от всяка държава – членка на ЕС, да инсталира достатъчен брой стратегически разположени станции за мониторинг, които да отразяват точно действителните нива на замърсяване, да гарантира качеството, точността и непрекъснатостта на събраните данни и редовно да докладва всички тези данни на Европейската комисия в стандартизирани формати. Други задължения включват предприемането на подходящи мерки, когато нивата на замърсяване надвишават законовите граници. Следователно обявената цел на тези регламенти е да се гарантира, че европейските граждани имат достъп до възможно най-чист въздух, свободен от замърсители, и че националните органи разполагат с изчерпателна информация, за да могат да се намесват бързо в рискови ситуации.

В случая с Румъния констатациите на Европейската комисия подчертават непълна и ненадеждна мрежа за мониторинг. В решението си от 11 декември 2025 г. Европейската комисия заяви, че Румъния не е осигурила адекватен мониторинг на замърсяването на въздуха. Въпреки че румънските власти са започнали някои проекти за модернизация, оценката на Брюксел подчертава значителни недостатъци в националната мрежа за измерване на качеството на въздуха. Комисията посочи и основните проблеми в Румъния. От гледна точка на ЕК броят на станциите за мониторинг е недостатъчен в няколко региона на страната, а местоположението на някои пунктове за вземане на проби не отговаря на техническите критерии, наложени от ЕС. Освен това, по мнение на ЕК, събраните данни не отговарят на стандартите за качество, което се отразява както на точността на докладите, така и на достоверността на резултатите. Друг негативен аспект, изтъкнат от ЕК, е, че мониторингът на ключови замърсители като PM10, PM2,5, серен диоксид, азотни оксиди, тежки метали и бензо(а)пирен е непълен. При липсата на тази точна информация Комисията счита, че Румъния не може да направи реалистична оценка на рисковете за общественото здраве и обществените политики за намаляване на замърсяването са косвено засегнати.

Процедурата срещу Румъния не дойде изневиделица, а всъщност беше резултат от дълъг списък с неизпълнени обещания. Още през 2017 г. Европейската комисия изпрати първото официално уведомително писмо, последвано от ново предупреждение през 2019 г. и мотивирано становище през 2023 г. През цялото това време правителствата в Букурещ обещаваха да модернизират националната мрежа за мониторинг, но изпълнението се забавяше или оставаше частично завършено. В същото време няколко града в Румъния – включително Букурещ, Клуж-Напока, Тимишоара, Брашов и Яш – са били обект на процедури за нарушение в миналото заради многократно превишаване на пределно допустимите стойности на праховите частици. В някои случаи Румъния вече е осъдена от Съда на ЕС за постоянно превишаване на стойностите на ФПЧ10. Новото действие, обявено от Комисията, не се отнася до превишаване на стойностите, а до неспособността на Румъния да измерва и докладва правилно данните. На практика Брюксел обвинява Румъния, че не предоставя дори минималната информация, необходима за официална оценка на реалното състояние на замърсяването. Втората процедура, заради която Румъния рискува да бъде санкционирана, е неспазването на ангажиментите ѝ за намаляване на емисиите. Така, в допълнение към сезирането на Съда на ЕС относно мониторинга на въздуха, Европейската комисия стартира още една процедура срещу Румъния, като изпрати ново мотивирано становище за неизпълнение на целите за намаляване на емисиите на фини прахови частици PM2,5. Това задължение е заложено в Директива (ЕС) 2016/2284, известна още като Директива за националните тавани на емисиите (NEC). За тези, които не са запознати с термините, Директивата NEC изисква от всяка държава – членка на ЕС, да ограничи емисиите на замърсители като амоняк, азотни оксиди, летливи органични съединения или фини прахови частици; да разработи Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, в която да опише конкретни мерки за намаляване на емисиите и периодично да актуализира тази програма, за да отрази технологичното развитие и новите политики в областта на околната среда. Въпреки че Румъния прие своята НПДУУОЗ едва през 2023 г., Комисията счита, че документът не включва достатъчно конкретни действия, за да се гарантира, че емисиите са намалени в съответствие с поетите ангажименти. Освен това националните инвентаризации, представени от Румъния за периода 2022-2025 г., показват, че страната продължава да превишава пределно допустимите стойности за ФПЧ2,5 – замърсител, свързан по-специално с автомобилния трафик, отоплението на жилища и някои промишлени процеси.

Какви са рисковете пред Румъния, ако не предприеме действия през следващите два месеца?

След изпращането на мотивираното становище Румъния ще разполага с два месеца, за да отговори и да убеди Комисията, че прилага необходимите мерки. Ако не успее да направи това, следващата стъпка е да сезира Съда на ЕС, където рисковете за румънската държава включват еднократни глоби, наложени при постановяване на решението, както и ежедневни санкции до постигане на съответствие. Друг риск е възможното влошаване на институционалните отношения с Брюксел в областта на политиката в областта на околната среда, което би се отразило на доверието към Румъния в бъдещите преговори за зеления преход. Като се имат предвид прецедентите, създадени от други държави-членки, и в зависимост от тежестта на неспазването, финансовите санкции, които Румъния рискува да наложи, могат да достигнат десетки милиони евро.

Зад всички тези съдебни процедури стои конкретна реалност: замърсяването на въздуха е един от най-значимите рискови фактори за здравето в Европа. Европейската агенция по околна среда е изчислила, че десетки хиляди души в Румъния умират преждевременно всяка година поради излагане на фини прахови частици, азотен диоксид и тропосферен озон. Ефектите от излагането на фини прахови частици върху населението водят до увеличаване на честотата на респираторните заболявания, влошаване на сърдечносъдовите заболявания, намаляване на продължителността на живота в силно замърсена градска среда и нарушено развитие на децата, особено в ранните етапи от живота. Ето защо, от гледна точка на Европейската комисия, точният мониторинг на качеството на въздуха не е просто бюрократично задължение за държавата-членка, а основно средство за защита на общественото здраве.

Въпросът, който си задаваме, е: Защо Румъния се бави с изпълнението на задълженията си? Отговорът е много прост. Държавните институции имат сериозни административни и финансови проблеми (Румъния има най-големия дефицит в ЕС и най-високата инфлация), а напоследък и политически проблеми (социалдемократите заплашват всеки ден, че ще напуснат правителството). Експертите, до които се допитахме през последните години, посочиха няколко причини за забавянето на Румъния да изпълни задълженията си. Една от причините е, че мрежата за мониторинг отдавна не е достатъчно финансирана, разполага с остаряло оборудване, а междуинституционалното управление е разпокъсано между Министерството на околната среда, окръжните агенции и местните власти, което възпрепятства модернизацията.

Друга причина за закъсненията, посочена от експертите, са административните забавяния, които се срещат при проектите за разширяване на мрежата за мониторинг на въздуха, включително дългите процедури за възлагане на обществени поръчки и липсата на категорични политики относно градския трафик и отоплението на жилищата. Всички тези причини затрудняват постигането на реални намаления на емисиите. Освен това честата смяна на ръководството на институциите в областта на околната среда доведе до прекъсване или отлагане на важни проекти.

Румъния е изправена пред надпревара с времето, за да избегне санкциите

За да избегне сезирането на Съда на ЕС, Румъния ще трябва да докаже през следващия период (по-конкретно през следващите два месеца), че модернизира системата си за мониторинг и приема възможно най-строгите мерки за намаляване на замърсяването. Сред приоритетите, посочени от експертите, са увеличаване на броя на станциите за мониторинг в недостатъчно обхванатите райони, модернизиране на съществуващото оборудване, прилагане на политики за устойчива градска мобилност, насърчаване на преминаването към по-малко замърсяващи отоплителни системи и, не на последно място, засилен контрол върху промишлените дейности. В същото време държавните органи трябва да подобрят прозрачността и последователността на официалните доклади до Европейската комисия. Между европейските задължения и реалностите на място, настоящата ситуация показва, че Румъния остава уязвима по отношение на спазването на европейските правила за качеството на въздуха. Въпреки че е постигнат известен напредък, той не е достатъчен, за да се осигури пълна картина на действителното ниво на замърсяване и да се гарантира намаляване на опасните емисии. Точно поради тази причина действията на Европейската комисия са не само правна санкция, но и силен сигнал, че Румъния трябва да се отнася много сериозно към отговорностите си за опазване на околната среда. Залогът е не само да се избегнат значителни глоби, но и да се подобри качеството на живот на милиони румънци.