Subscribe
88 НПО предупреждават, че новите правила за връщане могат да нормализират обиските, масовото събиране на данни и расовото профилиране в цяла Европа
Ново предложение на Европейския съюз относно връщането на мигранти предизвиква силни критики от страна на групи за защита на правата на човека, които предупреждават, че то може да тласне Европа към методи на правоприлагане, подобни на тези, използвани от имиграционните власти на САЩ.
В съвместно изявление, подписано от 88 организации, групите на гражданското общество изразиха загриженост, че планираният регламент за връщане на мигранти може да доведе до практики, наподобяващи тези на имиграционните и митническите служби на САЩ (ICE) – федералната агенция на САЩ, която отговаря за имиграционните мерки и извеждането на мигранти.
Според подписалите новите правила ще изискват от държавите членки на ЕС активно да „идентифицират“ мигрантите без документи, което може да превърне ежедневните пространства, включително обществените услуги и дори частните домове, в инструменти за имиграционен контрол.
Какво съдържа предложението
В проекта за регламент, представен от Европейската комисия през март 2025 г., се очертават по-строги процедури за връщане на лица, които нямат законно право да останат в ЕС.
Организациите за защита на правата на човека твърдят, че някои от мерките, включени в предложението, вече се прилагат в някои държави членки и биха могли да станат по-широко разпространени, ако регламентът бъде приет в сегашния му вид.
Сред най-спорните елементи е възможността за полицейски обиски в частни домове. Според неправителствените организации предложените правила биха могли да позволят на властите да влизат в жилища, за да проверяват документи, в някои случаи дори без съдебна заповед.
Обществените пространства също могат да се превърнат в зони на засилен контрол. В Белгия например се съобщава, че са въведени пътни контролно-пропускателни пунктове по магистралите, както и проверки на гарите и летищата. Критиците се опасяват, че подобни практики могат да се разпространят в целия Съюз.
Масово събиране на данни и биометрично проследяване
В съвместното изявление, публикувано от международната неправителствена организация „Платформа за международно сътрудничество по въпросите на нелегалните мигранти“ (PICUM), се изтъква и загрижеността относно широкомащабното събиране на данни и обмена на информация между полицейските служби в ЕС.
Предложението включва по-широко използване на биометрични системи за идентификация, които могат да проследяват лицата чрез пръстови отпечатъци, разпознаване на лица или други физически характеристики. Групите за защита на правата на човека твърдят, че ако тези инструменти се използват широко, те могат да бъдат непропорционално насочени към мигранти без документи и дори към хора, които са жертви на расова дискриминация.
Други мерки, споменати в критиката, включват задължения за докладване от страна на публичните органи и възможни практики на расово профилиране. Проверките, основани на външния вид, езика или предполагаемия произход – а не на конкретно поведение – рискуват да засилят дискриминацията, която според НПО вече е широко разпространена в Европа.
Организациите определят тези събития като „реални и непосредствени заплахи“.
Разгорещен политически контекст
Миграцията остава един от най-чувствителните въпроси в европейската политика. Едва миналата седмица, по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург, членовете на Европейския парламент одобриха окончателно първия общ списък на ЕС с безопасни страни на произход и преразгледаха критериите за определяне на безопасни трети страни.
Междувременно предложеният регламент за връщането – който предвижда и създаването на спорни „центрове за връщане“ извън ЕС – вече е одобрен от националните правителства в Съвета на Европейския съюз, но все още се обсъжда в Европейския парламент.
За организациите за защита на правата на мигрантите посоката на движение е ясна: по-строго правоприлагане и по-бързо експулсиране.
Въздействие върху ежедневието
Критиците предупреждават, че последиците могат да надхвърлят границите на имиграционния контрол. Според 88-те неправителствени организации по-строгите изисквания за идентификация и докладване могат да създадат климат на страх сред мигрантите без документи и дори сред хората, които се възприемат като мигранти.
Те твърдят, че хората могат да избягват основни услуги от страх, че ще бъдат докладвани на властите. Това може да се отрази на достъпа до здравни грижи, включително пренатални грижи, лечение на хронични заболявания и ваксинации. Образованието и социалните услуги също биха могли да бъдат засегнати, ако семействата се колебаят дали да се свържат с публичните институции.
Опасенията са, че имиграционното правоприлагане все повече ще се припокрива с ежедневието, което ще отслаби социалното сближаване и доверието в общностите.
Международни проблеми
Притесненията относно предложението не се ограничават само до групите на гражданското общество. На 26 януари шестнадесет специални докладчици, независими експерти и работни групи на ООН изпратиха съвместно писмо до Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
В писмото си те предупреждават, че регламентът би могъл да въведе задължения за докладване за професионалисти, като например здравни работници или доставчици на социални услуги, което би обезкуражило мигрантите да търсят съществена подкрепа и би могло да подкопае защитата на основните права.
Сравнение на модела ICE
Сравнението с ICE се превърна в централна тема на дебата. Мишел Левой, директор на PICUM, заяви, че резултатът от новите правила може да бъде „поредица от обиски в стил ICE в частни домове, обществени места и работни площадки“.
Нейното послание е ясно: Европа не може да критикува практиките за прилагане на имиграционните закони в Съединените щати, като същевременно възприема подобни подходи у дома.
Поддръжниците на по-строгите политики твърдят, че ефективните процедури за връщане са необходими, за да се запази доверието в системата на ЕС за убежище и миграция. Критиците отговарят, че прилагането не трябва да става за сметка на основните права и недискриминацията.
Докато преговорите в Европейския парламент продължават, дебатът подчертава един по-широк въпрос, който стои пред Европейския съюз: как да се намери баланс между граничния контрол и човешкото достойнство. Окончателният вид на регламента ще определи дали Европа ще се насочи към модел, основан в по-голяма степен на сигурността, или ще намери начин да съчетае правоприлагането с по-силни гаранции за правата на човека.
Алесандро Фиорентино