fbpx

Вятърната енергетика в Швеция е близо до фатална катастрофа, тъй като инвеститорите изпадат в паника

Енергия - август 6, 2025

Балонът на възобновяемата енергия може би показва първите признаци на спукване. В края на юли шведското бизнес списание Affärsvärlden публикува отчет за развитието на пазара на вятърна енергия, който показва изключително рязък спад в стойността на няколко съществуващи или предложени вятърни парка в Северна Швеция. Инвеститорите се отказват от зелените проекти, когато се сблъскват с нарастващите разходи и липсата на печалби – и може би най-главното е, че политическата подкрепа за разширяването на вятърната енергия е започнала да се разколебава. Това означава по-малко, ако изобщо има такова, публично финансиране, гаранции и заеми за проекти за вятърна енергия, които досега успяваха да поддържат тази като цяло нерентабилна индустрия на повърхността.

В Северна Швеция, която е място за много вятърни паркове поради много ниската гъстота на населението, много „паркове“, както често ги наричат в опит да ги „позеленят“, са оценени на до 1,5 милиона евро за инсталиран мегават около 2018 г. Днес стойността на същите проекти се е сринала до 10 евро на мегават, според ELS Analysis, която е написала отчета за бизнеса с вятърна енергия за Affärsvärlden.

Това развитие, което се случва тихомълком, вероятно е останало встрани от по-широките медии, за да се предотврати абсолютен и незабавен срив на сектора на вятърната енергия, който, въпреки че беше тихо отхвърлен през последните три години на консервативното правителство, остава политически предпочитан. Финансовите интереси, свързани с вятърната енергетика и други т.нар. зелени технологии, вероятно също искат да избегнат паниката, за да може да се осъществи организирано изтегляне от фалиращите предприятия.

Но освен това, разбира се, има и идеологическа пристрастност на водещата преса, която е положително настроена към така наречения зелен преход и която постоянно пропуска да подчертае критиките, които вятърната енергия получава както от обществеността, така и от академичните среди. От всички фактори вероятно именно ентусиазмът на медиите е допринесъл най-много за надуването на балона до днешния му вид.

До неотдавна Швеция беше рекламирана като привлекателна за вятърна енергия, както поради географски фактори, така и поради широката политическа подкрепа за „зелени“ проекти, което караше магнатите, занимаващи се с вятърна енергия, да бъдат спокойни. Поради политическите промени в страната обаче това се промени. Сега инвеститорите нямат избор – поддръжката на съоръженията и плановете им е скъпа, а купувачи не се намират, тъй като всички, които дори условно биха се заинтересували от експлоатацията на вятърни електроцентрали, са видели, че всичко е изписано на стената.

И все пак вятърът набира скорост на други места

Негативните перспективи пред вятърната енергия в Швеция не се отразяват навсякъде по света. Напротив, в много други страни преобладава зеленият модел на обществено развитие и делът на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в света се увеличава. Според МАЕ производството на „чиста“ енергия ще надмине изкопаемите горива още през 2026 г. Макар че вятърната енергия представлява само част от тази експанзия на възобновяемите енергийни източници, тя показва, че времето за вятърните турбини в световен мащаб все още не е изтекло.

Нарастващото разпространение на вятърната енергия може да се дължи на това, че държави като Китай инвестират в тази технология както в страната, така и в чужбина. Спонсорираните от държавата или прилежащите към нея проекти са по-толерантни към недостига на печалба и често са идеологически принудени да поддържат икономически удари. Ключов участник в разпространението на вятърната енергия в Европа е, разбира се, Европейският съюз, който разполага с програми, предназначени за ускоряване на екологичния преход със заеми и безвъзмездни средства. Тези фондове са в състояние да издържат на многобройни провали поради огромния размер на бюрократичната машина.

В Швеция най-лошото от зелената идеология може би наближава края си. Втората половина на 2024 г. беше прекарана в спекулации кога, а не дали, раздутият производител на зелени батерии Northvolt ще фалира поради прекомерното разрастване на идеалистичния му бизнес план. Фалитът на Northvolt остави средния по големина град Скелефтео в Северна Швеция в състояние на разочарование, с неизброимо количество изтеглени частни и публични инвестиции. Този мащабен екологичен фалит, предизвикан изцяло от политическата тенденция да се харчат публични средства за неща, които звучат твърде добре, за да са истина, остави кисел вкус у много шведи, които бяха заблудени за невероятните възможности на екологичния преход.

В резултат на далечното лошо управление и фалшиви обещания Швеция може да изпревари кривата, когато става въпрос за срив на сектора на вятърната енергия. Въпреки че все още не сме свидетели на рязък срив на пазара на вятърни паркове в друга страна, той вероятно ще настъпи и там, когато търпението на политиците и инвеститорите най-накрая се изчерпи. Вятърната енергия е обвързана с редица критични колебания, които по същество ѝ пречат да оцелее в сравнение с планираните енергийни източници, като ядрената енергия и дори изкопаемите горива.

Икономическите предизвикателства пред вятърната енергия са очевидни от самото начало

Мнозина коментатори на кризата на вятърната енергия в Швеция напразно спорят за това, което според тях са физични факти, които пречат на вятърните турбини да се превърнат в надеждни генератори на електроенергия – и печалба.

Основният аргумент е, че вятърната енергия е надеждна само в определени ситуации поради зависимостта си от метеорологичните условия – и като такава се нуждае от резервно захранване от планируеми източници на енергия, за да не се прекъсне доставката на енергия. Практиката да се дава приоритет на технологиите за възобновяема енергия като вятърната и слънчевата енергия в ЕС означава, че планируемите източници са оставени на заден план. Ядрените и изкопаемите горива служат като резервен вариант на системите, които не могат да работят, когато няма достатъчно вятър или той е твърде силен, за да функционират вятърните турбини.

В резултат на до голяма степен непредсказуемите промени в метеорологичните условия вятърната и слънчевата енергия са обект на внезапни спирания, например при рязко намаляване на мощността или при скокове, надхвърлящи капацитета на електрическата мрежа. Това е краткото обяснение за масовото спиране на тока на Иберийския полуостров през април, когато по-голямата част от Испания и цяла Португалия бяха потопени в мрак за повече от 24 часа. Само този инцидент вероятно е допринесъл за нарастващия скептицизъм към възобновяемата енергия в Швеция и в цяла Европа.

Но дори и балансът да се поддържа правилно, за да се избегнат недостиг или претоварване, вятърната енергия не може да се използва устойчиво. Както отбелязват и скептичните икономисти, когато вятърната енергия е свръхпроизводствена, което е често срещано явление в „добрите“ дни, енергията е в такова изобилие, че цената на енергията рязко спада. Понякога дори до отрицателни нива. Експлоатацията и поддръжката на вятърните турбини като такива често се превръща в начинание, което струва повече, отколкото носи. Този ефект се засилва още повече по-специално в Швеция поради географски фактори. Често вятърните паркове в цялата страна се радват на сходни ветрови условия, което означава, че инсталациите на север, на юг или в морето нямат конкурентни предимства една спрямо друга – всички те са засегнати от падането на цените в цялата страна и не могат да се възползват от вятъра, за да запълнят евентуален недостиг на енергия; такъв просто няма.

Това може би са фактите, които са застигнали сектора на вятърната енергия и са предизвикали паниката, която назрява под повърхността.

И може би ще има още студени душове, базирани на физиката, за тази все по-отчаяна индустрия. Въпреки че много предприемачи в областта на вятърните паркове залагат на предложения за огромни вятърни турбини, монтирани на стълбове с височина до 240 метра, все още няма реализиран такъв проект. Възможно е да е физически невъзможно да се издигнат поради природните сили. Структурното натоварване на стълбовете, крехкостта на лопатките и на самите турбини поставят сериозни предизвикателства пред тези идеалистични зелени мегапроекти. Някои коментатори изключват възможността тези скъпоценни камъни на зеления преход да напуснат етапа на проектиране. Но въпреки това те се използват за популяризиране на техническото майсторство и величието на технологията за вятърна енергия.

Тези факти и други непримирими недостатъци на вятърната енергетика бавно навлизат в обществения дискурс в Швеция. Въпрос на време е това да се случи и в останалата част на Европа. Въпросът е дали тогава ЕС ще се откаже от зеления си идеализъм, или ще удвои жизнените си сили?