Subscribe
Прахът от катастрофата на Northvolt все още не се е уталожил, преди Швеция да се подготви за още един голям „зелен“ фалит.
През март Northvolt, бъдещият „зелен“ производител на батерии за електрически автомобили, изграден с публични средства от фонда за климата на ЕС и шведските данъкоплатци, обяви несъстоятелност след почти две години на нарастващи скандали и провали. Този сериозен провал за т.нар. зелен преход беше най-големият единичен фалит в Швеция за последните 80 години и беше сравнен с катастрофата на Кройгер от 1932 г.
Сега камбаната бие за Stegra, предполагаем пионер на „зелената“ стомана – произведена с минимални въглеродни емисии, както от енергийните източници, така и от самия производствен процес.
Така се рекламира Stegra, основана като H2 Green Steel през 2020 г. Първите ѝ ухажори бяха, както и в случая с Northvolt, лица, свързани както с политическия естаблишмънт, така и с финансите и медиите. Перспективите на компанията като лидер в зеления преход я накараха да се възпее силно в пресата, но Stegra дълго време стоеше в сянката на Northvolt.
Зелената стомана ще се окаже в същия контейнер като зелените батерии
Целта на Stegra е същата като на повечето проекти, свързани с климата, а именно да се намалят въглеродните емисии от различните етапи на производство или употреба на даден продукт. Производството на стомана е пословично енергоемко предприятие и естествено има своя дял замърсители, свързани с него. В същото време тя е универсален материал от съществено значение за всички съвременни строителни или производствени нужди. Поради това в епохата на повишаване на осведомеността за климата е логично да се използва възможността за създаване на стомана без емисии, която да завладее световния пазар.
Предполага се, че това ще се постигне чрез използване на водород вместо въглища и/или природен газ в процеса, известен като редукция, при който желязната руда се пречиства преди превръщането ѝ в стомана. Стремежът на Stegra е да използва водород и за процесите на отопление, като всичко това да става с помощта на възобновяеми енергийни източници, като вятърна и водна енергия. На теория това е солиден стремеж, но както се оказва, тази визия се сблъсква с непреодолими препятствия по пътя към реализацията си.
Зеленият преход в Швеция е повсеместно прокламиран от медиите и политическата върхушка с катастрофални резултати, както вече е документирано на този уебсайт в други статии, като например тези за гореспоменатия производител на батерии Northvolt. Критиците на Stegra и тяхната зелена стомана до голяма степен бяха същите като критиците на вече фалиралите бъдещи революционери на батериите. Икономисти като Кристиан Сандстрьом и Магнус Хенрексон прекараха голяма част от последните няколко години, за да се изявят като едни от малкото скептици в публичния дебат относно бизнес модела на тези компании и особено относно начина, по който те използват публични средства чрез заеми, субсидии и пряко финансиране от правителството и ЕС.
Сандстрьом, който анализира индустриалните провали на „зеления преход“ като част от документацията си за продължаващия „зелен балон“ в Швеция и Европа, изтъква аргумента, че Stegra е изключително надценена – въпреки че не е произвела нищо. Макар че дружеството е оценено на почти две трети от държавния (реален) производител на стомана SSAB, дефицитите му значително надхвърлят тази стойност. Приликите с Northvolt са зашеметяващи и показват, че има систематичен провал в подхода към предполагаемо необходимата зелена индустриална вълна в Швеция. Сандстрьом беше един от най-известните критици на Northvolt и точно предвиди, месеци напред, техния фалит през март с грешка от само няколко дни.
Този системен провал се проявява в неспособността да се определят постижими цели за тези зелени компании. Хората, които стоят зад тях, рядко са рутинирани предприемачи, а по-скоро идеалистични инвеститори в рисков капитал, които искат да се възползват от зелената вълна с идеи, които могат да звучат добре на хартия за средния журналист и политик. Така те успяха да продадат „зелени“ линии за производство и рециклиране на батерии за електромобили на Northvolt и по същата формула продадоха идеята за „зелената“ стомана на Stegra. Всички тези милиарди евро, без почти нищо да се покаже като производство.
Магнус Хенрексон разкритикува водородното решение, на което залага Stegra, като изключително енергоемко, много повече от обикновеното производство на стомана. Производственото съоръжение в Боден, Северна Швеция (още един паралел на Northvolt, който също е неразривно свързан със северния град Скелефтео и местната икономика), по негови изчисления, поради използването на водород, ще изисква толкова много енергия, че не само ще увеличи косвено емисиите, но и ще създаде нетърпима ситуация за енергийните доставки в Северна Швеция.
Освен всичко това Stegra настоява за водородния метод, който, след като е въведен експериментално от други производители на стомана в Европа, в момента постепенно се премахва например в Германия по икономически причини. Докато другите стоманодобивни предприятия трябва да са икономически жизнеспособни, Stegra не е – това е проект с политическа привлекателност, който от години успява да си осигури публично финансиране по един или друг начин. До неотдавна.
Boden се насочва към канализацията
Северна Швеция, Norrland, има редица икономически проблеми, които я правят податлива на свръхобещания от страна на предприемачи, които привличат политици и местни медии към съмнителни проекти. Политическото наследство на утвърдената социалдемокрация също създава непоколебима вяра в способността на публичните инвестиции да създават трайни системи. Ако към тях се прибавят и рискови капиталисти, се създава и фасадната обвивка на устойчивостта, тъй като тя наподобява сътрудничество между публичния и частния сектор, за което може би се предполага, че е в състояние да избегне капаните, в които могат да попаднат само публичните или само частните предприятия.
Това са психологическите и политическите причини за провала на зелените инвестиции в Швеция, но има и прост факт – електроенергията е евтина в Норланд, тъй като там се произвежда голяма част от енергията в Швеция. По-конкретно, възобновяемата енергия под формата на водна енергия, а през последните години и на вятърна енергия. Разнообразните недостатъци на шведската електрическа мрежа, както и единният пазар на ЕС, отличават Норланд от останалата част на Швеция с това колко евтина е енергията и това прави този слабо населен регион привлекателен за нови промишлени предприятия – особено за много взискателни тежки и технически производства.
Град Боден, една от многото гранични общини на крайбрежието, които се борят за оцеляване, възхвалява пристигането на Stegra или H2 Green Steel, както е известна през 2020 г. Сега, претърпявайки подобно развитие като избраното от Northvolt населено място Skellefteå, градът е натрупал дълг от един милиард шведски крони (100 милиона евро) поради инвестиции в инфраструктура и обществени услуги, които сега вероятно никога няма да се изплатят. Макар че Стегра никога не е била толкова голяма, колкото Нортволт, която наброяваше хиляди служители, вероятно все още има хиляди потенциални възможности за работа, които са били обещани на Боден, но така и не са изпълнени.