Subscribe
Резултатите вече са ясни и по някакъв начин отговарят и не отговарят на очакванията.
Шведската коалиция „Тидо“ загуби с малка разлика от червено-зелената опозиция в разочароващо оспорвани избори на 13 септември. За шведската десница предстои да разплете много загадки през следващите седмици и макар да има разбираемо разочарование, че консервативният обрат в Швеция ще бъде отложен за поне четири години, има и няколко положителни момента, които да отвлекат вниманието от съдбовната изборна нощ.
Резултатите от изборите показват (към момента на написването на този текст), че лявата червено-зелена опозиция – състояща се от Социалдемократите, Партията на левицата, Партията на зелените и Центристката партия – има малка преднина пред коалицията „Тидо“, управляващите Умерени, Християндемократите и Либералите, както и партньора по споразумението за доверие и подкрепа – „Шведските демократи“. Общата подкрепа за левицата възлиза на 49,5 процента от гласовете, докато партиите от коалицията „Тидо“ имат 49,0 процента. Не е необичайно шведските избори да бъдат изключително оспорвани, което води до минимално мнозинство в Риксдага. Изборите през 2022 г. също се решиха с десетици, макар че този път резултатът беше още по-оспорван.
Целият период от 2022 г. насам беше белязан от спекулации за това „кой ще победи кого“, тъй като редовните социологически проучвания винаги са били изключително интересни за медийната аудитория. През последните месеци преди изборите се наблюдаваше истински поток от проучвания от различни източници, които се появяваха все по-често. Цифрите, които бяха представяни на шведската общественост, последователно разказваха историята на управляваща коалиция, подложена на силен натиск от опозицията, и това наистина започна да се променя едва през последните няколко седмици. Изведнъж правителството и „Шведските демократи“ започнаха да наваксват – разликата между блоковете ставаше все по-малка и по-малка, а десницата осъзна за първи път от 2022 г. насам, че всъщност има реални шансове за победа.
Либералите, колкото и странно да звучи, ще продължат да съществуват
Най-забележителното възстановяване през този период беше това на либералите. Тази малка и застрашена партия, известна с интензивните си вътрешни борби, изглеждаше като малко вероятен партньор в коалицията „Тидо“, но в крайна сметка се присъедини към почти всички предложения на националистическата партия „Шведски демократи“ за намаляване на имиграцията, затягане на правилата за разрешения за пребиваване и гражданство, както и за стартиране на програма за ремиграция. Избегнали изключването от парламента през 2022 г. благодарение на тактическите гласове на Умерените и Християндемократите – традиция, която е дълбоко вкоренена сред шведските центристко-десни партии – либералите бяха свикнали да се намират на дъното в социологическите проучвания. Още през юни либералите се радваха на едва 1,8 процента от гласовете, докато прагът за места в Риксдага е 4 процента. Когато гласуването приключи, те получиха значително над 5 процента.
Макар на пръв поглед това да изглежда като благословия и чудо, то по-скоро показва, че либерализмът като идеология е остарял. В обширното проучване след изборите, проведено от обществената телевизия SVT, делът на онези 5 процента, които са гласували за либералите през 2026 г. и които са запазили подкрепата си от 2022 г., е едва 30 процента. Ако само убедените либерали (с главна буква „Л“) бяха гласували за тези мръсни либерали, те щяха да паднат дори под нивото, което най-лошите проучвания от това лято предвиждаха за тях – 1,5 процента от избирателната база. Тактическите избиратели от „Умерените“ значително надвишават броя на истинските либерали, тъй като 42 процента от гласовете за партията са дошли от тази посока. Незначителни прехвърляния на гласове от християндемократите и някои шведски демократи прекараха либералите през финалната линия, само за да могат партиите от коалицията „Тидо“ да запазят правителството си.
Какво означава това за либералите оттук нататък? Означава, че те са излишни и завинаги обвързани с Умерените – ако решат да разтрогнат съюза си и да подкрепят социалдемократите, или дори ако просто се отклонят политически твърде далеч от Умерените по важни въпроси, те ще останат в историята при следващите избори. Тяхното присъствие в парламента зависи от това, че коалицията „Тидо“ разчита на онези 1,5%, които ще гласуват за либералите на всяка цена, а при микроскопичната разлика между левицата и десницата в Швеция, десницата не може да си позволи да загуби тези избиратели.
„Умерените“ са безспорни победители – но въпреки това загубиха изборите
Партията на умерените опроверга всички очаквания, като успя да надмине прогнозите на социологическите проучвания с няколко процентни пункта и дори успя да подобри резултата си от последните избори. На моменти тази партия на вече подалия оставка министър-председател Улф Кристерсон спадаше дори до 15 процента в някои проучвания. След преброяването на гласовете те се оказаха малко под 20 процента – с почти цял процентен пункт повече от резултата им от 19 процента през 2022 г. Те не само отбелязаха ръст, но „Умерените“ дори си позволиха да поддържат изкуствено присъствието на либералите в парламента, като тактически пожертваха за тази кауза може би дори до 2 процента от собствените си избиратели.
Този впечатляващ подвиг е спасително средство за Улф Кристерсон, който беше подложен на вътрешен натиск да „спечели или да изчезне“ (звучи по-добре като шведска идиома). Макар че може би е бил принуден да подаде оставка като министър-председател, Кристерсон укрепи собствената си позиция, като не пое вината за изборното поражение на блока „Тидо“.
Въпреки всички трудности правителството на Тидо оказа положително влияние върху икономиката и наказателното правосъдие в Швеция, което последователно се потвърждава от различни данни. Поради едно по всички показатели успешно правителство, дълго време причината за мрачните резултати на Умерените в социологическите проучвания беше трудна за установяване, което оставяше личността на Кристерсон като единствения виновен. Той има лични скандали и общо негативно обществено впечатление за корупция, което вреди на медийния му образ, а сред консерваторите в Швеция е известен с това, че е прокарал през парламента закон за промяна на пола с помощта на прогресивната опозиция, против волята на коалиционните си партньори – Християндемократите и Шведските демократи. Поради подобни причини неговото лидерство беше мълчаливо поставяно под въпрос както от членовете на собствената му партия, така и от управляващите му партньори през по-голямата част от мандата на правителството.
В крайна сметка изглежда, че постиженията на ръководството на „Умерените“ в борбата с организираната престъпност и престъпните банди, както и многото стъпки към създаването на регулирана и контролируема имиграционна система, са намерили по-голям отзвук сред избирателите, отколкото евентуалните критики към характера на министър-председателя. На 13 септември партията не само изненада всички, които следяха състоянието на проучванията, но дори си върна мястото на втората по големина партия в шведския парламент – престижна позиция, която загуби в полза на „Шведските демократи“ през 2022 г.
Напредъкът на „Умерените“ и, всъщност, на целия „буржоазен“ политически блок в Швеция, който включва също така Либералите, Християндемократите и, в зависимост от ситуацията, Партията на центъра, опровергава много анализи относно „неизбежния“ упадък на политическия център. Дори аз лично често съм се опитвал да предскажа, че бъдещето на шведската центристка десница като решаваща политическа сила е неустойчиво. Има значителни демографски и икономически фактори, които сочат по-скоро към засилваща се поляризация, което в крайна сметка ще ускори растежа на националистите отдясно и на социалистите и привържениците на „третия свят“ отляво. Тези избори бяха завръщане за традиционното център-дясно и първият реален удар за национализма.
Шокът, предизвикан от „Шведските демократи“
Въпреки че центристко-десните партии постигнаха по-добри резултати от очакваното, това стана за сметка на националистите.
Всъщност не е толкова просто – но краткият преглед на изборните резултати разбираемо създава такова впечатление. Правителството на Тидо щеше да остане на власт, ако партията, която му осигуряваше подкрепа и доверие – „Шведските демократи“ – не беше претърпяла драматичен и неочакван спад. Те загубиха три процентни пункта, което е много значително за партия, която отбелязва растеж на всеки парламентарен избор от основаването си през 1988 г. насам. Въздействието на този безпрецедентен спад се усилва от относително по-добрите резултати на управляващите партии – ако „Шведските демократи“ бяха отбелязали по-незначителен спад, коалицията на Тидо все пак би могла да спечели изборите.
Вместо това се случи най-лошият възможен изход; „Шведските демократи“ не само загубиха избиратели, но и загубиха избиратели, докато управляващите партии спечелиха такива. Те не само загубиха изборите, но дори загубиха позицията си на втората по големина партия в страната.
Но къде се изгубиха националистите?
Наличните до момента данни сочат, че е налице значителен отлив на избиратели към по-дясната част на политическия спектър. Радикално-националистическата партия „Алтернатива за Швеция“ (AfS) получи около 0,39 процента от гласовете. Популистката партия „Örebropartiet“, която в голяма степен представлява еднолично шоу, съсредоточено около общински политик от Оребро с голяма онлайн аудитория, спечели 0,59 процента. Данните сочат очевиден поток от избиратели от „Шведските демократи“ към центристко-десните управляващи партии – Умерените, Християндемократите и Либералите. Налице са дори някои загуби в полза на Социалдемократите от лявото. Това обаче до голяма степен се компенсира, ако не и надминава, от преминаването на избиратели от тези партии към „Шведските демократи“. Като цяло през последните четири години националистите са спечелили избиратели от другите партии.
И така, къде можем да намерим изгубените избиратели от SD?
Отговорът вероятно е, че те са се отказали да гласуват.
Политическата мобилност в Швеция като цяло е доста ниска и повечето избиратели остават верни на избраната от тях партия. Недоволството от избраната партия по-често се изразява чрез неучастие в изборите, отколкото чрез гласуване за друга партия. Да, радикалната десница може би е отнела някои избиратели от „Шведските демократи“, но по-голямата част от тези 3 %, които някога са гласували за тази партия, но вече не го правят, изобщо са се отказали от гласуване. Данните за избирателната активност подкрепят тази теория. Въпреки че се наблюдава общо увеличение на избирателната активност сред имигрантите, общата активност през 2026 г. е сравнима с тази от 2022 г. Това означава, че увеличението сред имигрантите, което беше документирано седмици преди затварянето на избирателните секции на 13 септември, когато започна предварителното гласуване, беше компенсирано от други групи – най-вероятно националисти и консерватори, които някога са гласували за „Шведските демократи“, но са били твърде предпазливи спрямо AfS и „Örebropartiet“, за да гласуват за тях.
Причините, поради които избирателите на „Шведските демократи“ биха се отвърнали от партията този път, са предмет на дискусия. В момента се счита, че партията се намира на кръстопът: дали да разшири обхвата си чрез умереност, или да се върне към по-радикалните си корени?
В партията се води вътрешен дебат относно посоката, в която се развива политическата платформа от 2022 г. насам, а сред привържениците на твърдата линия — от 2018 г. или дори по-рано.
Поне през 2022 г. имиграцията беше в центъра на предизборната им кампания. През 2026 г. тази основна тема остана на заден план в полза на някои въпроси, които може да се каже, че бяха необичайни за „Шведските демократи“. Широко се популяризираха реформата в стоматологичното здравеопазване и подобрените методи, с които полицията да разкрива лица, извършващи сексуални престъпления срещу деца в онлайн пространството.
Беше предприета кампания за забрана на ислямските воали и покривалата за глава за деца, както и представяне на книгата на популярния представител на „Шведските демократи“ Ричард Йомшоф, в която се разглежда критично ислямската история. Тези основни идеи бяха по-съвместими с очакванията към партията, но в същото време може би бяха възприети като донякъде остарели и лишени от нови перспективи.
Мнозина шведски консерватори и националисти призовават за нови перспективи. Чрез коалицията „Тидо“ „Шведските демократи“ на практика сложиха край на миграцията с цел получаване на убежище. Новите закони, които са в сила, ще допринесат за защитата на целостта на шведския пазар на труда и за придобиването на гражданство. Но когато тези проблеми вече са от вчера, партията трябва да има визия за утре – а именно това ѝ е липсвало.
Лидерът на партията „Шведските демократи“ Джими Окесон, например, на няколко пъти е подходил към въпроса за ремиграцията и идентичността по начин, който е бил открито критикуван от десни фигури като безхарактерен, прекалено стратегически и противоречащ на мисията, която той и „Шведските демократи“ са получили от избирателите си. Водещи фигури, които са заемали по-ортодоксални позиции, включително споменатият по-горе Ричард Йомшоф, по различни начини са били изтласкани встрани в полза на по-умерени кандидати. Амбицията явно е била да се подобри възприемането на партията сред центристките избиратели, но за сметка на редовите членове и много от напълно отдадените представители и активисти.
Остава да се види какво ще реши партията да направи в тази нова ситуация. Обикновено периодът непосредствено след изборите би бил достатъчно дълъг, за да може загубилата партия да обмисли въпроси, свързани с организацията и представителството си, но резултатът от изборите не беше особено категоричен – левицата няма възможност да сформира правителство и според някои наблюдатели е вероятно Швеция да се изправи пред предсрочни избори в рамките на половин година. При такава несигурност на хоризонта исканията на твърдолинейните за „игра на столове“ в „Шведските демократи“ изглеждат далечна перспектива.
Опозицията – победа или кошмар?
На пръв поглед „червено-зелената“ опозиция може да се гордее с техническото си предимство по брой гласове. Но изключително малките разлики в резултатите явно опровергават предсказаната от социологическите проучвания и обещаната от самите партии решителна лява вълна.
За да посочим едно очевидно препятствие: Партията на центъра, която традиционно принадлежи към „буржоазния“ политически блок, но се оказа в ляво, строго в опозиция на подкрепата на десницата за „Шведските демократи“, е заклет враг на Лявата партия. Завършените неолиберали, подкрепящи отворените граници, може и да са съгласни със социалистите с „третосветски“ привкус, когато става въпрос за противопоставяне на националистите и консерваторите, но е трудно да се сглоби функциониращо правителство при наличието на толкова разнородни и противоречащи си интереси.
Партията на центъра беше обявена от Лявата партия за икономически крайнодясна, а от своя страна Партията на центъра се изказа много остро срещу обвиненията в антисемитизъм и симпатии към терористите, отправени към Лявата партия. Освен това Партията на центъра има твърда центристка (както подсказва името ѝ) амбиция, като залага голяма част от политическия си капитал върху предотвратяването на придобиването на политическо влияние от страна на „Шведските демократи“ и „Лявата партия“. Точно толкова, колкото се противопоставя на правителството на Тидо за това, че дава власт на националистите, тя се противопоставя и на откровените искания на „Лявата партия“ за министерски постове.
Искането да бъде пряка част от следващото правителство беше основното предизвикателство на левицата през 2026 г. и това отличи кампанията ѝ от предишните 100 години от съществуването ѝ. Това е първият път, когато те отказват да подкрепят пасивно социалдемократическо правителство без министерски постове, като подкрепят заплахата си да свалят всяко правителство, което не се съобразява с тях, с историческото си решение от 2021 г., когато направиха точно това. През 2021 г. именно отстъпката на социалдемократите към Партията на центъра за либерализиране на пазара на наеми на жилища предизвика безпрецедентния ход на Левата партия да гласува за отстраняването от властта на тогавашния министър-председател Стефан Льофвен, което в крайна сметка доведе до оставката му като лидер на социалдемократите. Приликите между 2026 г. и 2021 г., когато социалдемократите отново ще трябва да разчитат на невъзможното – едновременно на „Лявата партия“ и на „Центристката партия“, са поразителни.
А какво да кажем за ключовия играч отляво – социалдемократите? Горчивата истина за този рядко оспорван „Левиатан“ на шведската политика е, че изборите през 2026 г. се оказаха най-лошият резултат за партията от повече от век насам. Въпреки че партията и нейната лидерка Магдалена Андерсон отбелязаха ръст в социологическите проучвания, макар и с осезаем бавен спад през последните четири години, всичко започна да се променя през последните няколко седмици преди гласуването.
В някои проучвания подкрепата за партията спадна до едва 25 процента, докато в същото време по-малките леви партии – „Лявата партия“, „Центристката партия“ и „Партията на зелените“ – отбелязаха ръст. Малцина биха предвидили преди едва няколко месеца, че Магдалена Андерсон ще се представи по-зле от своя много осмиван и хулен предшественик Стефан Льофвен, но тя го направи. С подкрепата на малко над 28 процента от избирателите това е най-лошата ситуация, в която социалдемократите са се намирали откакто е въведено всеобщото избирателно право.
Въпреки това обаче червено-зеленият блок е по-голям от блока „Тидо“. Магдалена Андерсон е очевидният кандидат за министър-председател. Но предвид Гордиевия възел между партиите, които биха я подкрепили, единственият възможен начин да сформира правителство би бил, ако или левицата, или центърът се откажат от своите скъпоценни ултиматуми. И двете конфликтни партии биха платили скъпо, ако го направят, като се има предвид политическият капитал, който са инвестирали в съответните си позиции.
Шанс за правителството на Тидо да остане на власт
Перспективата партиите от коалицията „Тидо“ да сформират правителство на малцинството, при което „Шведските демократи“ за първи път ще заемат министерски постове, може да се окаже достатъчна, за да убеди или левицата, или центъра да поемат такъв удар. Но ако това не се случи, от 13 септември насам коментаторите в шведските медии предлагат различни алтернативи.
Ами ако правителството на Тидо продължи да управлява като малцинствено с пасивната подкрепа на Центристката партия? В крайна сметка, според шведската политическа традиция, Умерените, Либералите, Християндемократите и Центристката партия принадлежат към едно и също партийно „семейство“. Но тъй като Центристката партия не може да толерира „Шведските демократи“, вероятно ще изисква от тях да се откажат както от претенциите си за министерски постове, така и от правото си да оказват влияние.
Вероятно ли е това? Не особено, тъй като „Шведските демократи“, точно като „Лявата партия“, са обещали да преминат в опозиция, ако не им бъдат предоставени министерски постове. Въпреки това, колкото и болезнено да е да се признае, това би бил обективно най-малко лошият сценарий за Швеция, ако на центристко-дясното правителство бъде позволено да остане на власт, а „Шведските демократи“ бъдат сведени до ролята на външни наблюдатели. Голяма част от необходимото и, в европейски смисъл, новаторско законодателство, например в областта на миграцията, би останало, надяваме се, до голяма степен непроменено.
Но това не е гаранция. Колко вероятно е умерените, либералите и християндемократите вместо това да отменят реформите, които „Шведските демократи“ са инициирали от задната седалка през последните четири години? Доста вероятно, ако се очаква и на Центристката партия да бъде предоставено някакво влияние. Връщането към либералната трудова миграция е почти гарантирано. Как „Шведските демократи“, които все още се опитват да се възстановят от историческата си загуба на изборите, биха могли да търпят това?
Но чакайте, дали левицата вече не е допуснала грешка?
Докато се разиграваше следизборната драма, в окръг Даларна се разрази скандал, който може да повлияе на крехкото предимство в Риксдага.
Лявата партия, която, както вече беше споменато, по много показатели е партия с третосветски ориентация, отдавна е известна с това, че издига политически кандидати от изолирани мюсюлмански общности в предградията, където преобладават имигрантите, и след това разчита на традиционните общностни модели на гласуване, които обикновено извеждат тези кандидати на преден план. С други думи, тя използва силната етническа предпочитание към собствената група, характерно за мюсюлманите, като почти гарантиран избирателен блок. Това явление е описано като „кланово гласуване“ в Швеция, а „Лявата партия“ далеч не е единствената, която се възползва от мултикултурното разделение за подобни политически цели. Социалдемократите, Партията на зелените и, в един особено скандален случай от 2010-те години, дори Умерените са известни с това, че свързват местните си кампании в етническите анклави с необичайни кандидати, които са почти напълно неизвестни извън своите сегрегирани общности.
В конкретния случай с „Лявата партия“ мъж от сомалийски произход успя да спечели парламентарното място на партията от окръг Даларна, въпреки ниското си място в партийния списък. Поради особеностите на шведската избирателна система той получи предимство пред основния кандидат в бюлетината благодарение на неочаквано голям брой гласове по личен избор – това е мястото, където избирателят отбелязва предпочитания от него кандидат в листата. Тази практика, въведена едва през 1998 г. в повърхностен опит да се увеличи влиянието на избирателите върху партийните листи, не е особено съществена част от шведската избирателна система. Като цяло много малко шведски депутати са избрани чрез лични гласове, тъй като шведската избирателна традиция е силно партийно ориентирана.
Фактът, че един непознат кандидат бе издигнат от „неизбираема“ позиция в избирателния списък, за да стане представител на „Лявата партия“ от окръг Даларна в Риксдаген, сам по себе си не е спорен, колкото и неочаквано да е било това. По-скоро става дума за начина, по който кандидатът си е осигурил личните гласове.
Седмица след изборите стана известно, че полицията разследва случай на изборна измама в град Борланге, окръг Даларна, родното място на новоизбрания представител на „Лявата партия“. Според полицейските доклади, хора от местно предградие, населено предимно със сомалийци, са били закарани до центровете за предварително гласуване, където са получили пари в брой и предварително отбелязани бюлетини за „Лявата партия“. Самият сомалийски кандидат е замесен в полицейското разследване, а сред обществените спекулации широко се смята, че той е лично замесен в купуването на гласове, което го изстреля направо в парламента.
Като че ли това не беше достатъчно лошо за „Лявата партия“ и нейната репутация, се разкри, че най-новата ѝ парламентарна звезда е получил шведско гражданство едва през февруари 2026 г., след като преди това му е било отказано поради значителни лични дългове. Освен това, според някои сведения, той е безработен и има документирана връзка с осъден престъпник, извършил насилие и замесен в трафик на наркотици.
Това не само е удар по престижа на „Лявата партия“ и на онези в Социалдемократическата партия, които се застъпват за сключване на коалиционни споразумения с нея, но и поставя под съмнение честността на изборите в Даларна. Не е изключено по закон да бъдат насрочени извънредни местни избори, в зависимост от това как разследването ще оцени мащаба на изборните измами. При този сценарий технически детайли могат автоматично да осигурят на „Шведските демократи“ едно допълнително място, като в същото време лишат „Зелената партия“ от едно. Но според един анализатор може да е достатъчно партиите от Тидо да мобилизират едва 1800 гласа повече от червено-зелените партии на частичните избори, за да си осигурят още едно място. Това би наклонило везните в парламента към 175-174 в полза на правителството.
И двете страни в шведската политика очевидно допуснаха грешки през тази предизборна кампания. Но дали провалът на „Шведските демократи“ ще бъде компенсиран от пълната некомпетентност на „Лявата партия“?
И двете партии ще трябва да направят самоанализ, когато нещата най-накрая се утаят завинаги.