ЕС добива по-малко от 3% от необходимия му петрол

Производството на петрол в Европейския съюз намалява драстично през последните десетилетия, а зависимостта от вноса на петрол и петролни продукти достига рекордно високи стойности през 2022 г. ЕС успява да произведе само по-малко от 3% от необходимите му количества петрол. Същите 3%, от друга страна, го поставят на последно място като регион сред най-големите производители на петрол в света. През последните две десетилетия капацитетът на ЕС за добив на нефт е намалял до около 50% поради строгото екологично законодателство и преминаването към природен газ.

В рамките на ЕС най-големите производители на петрол се различават от най-големите доставчици на петролни продукти. В първата категория на производителите на петрол Румъния е на трето място, но във втората е далеч назад, на дъното на класацията. Според експертите проблемът на Румъния е в липсата на капацитет за рафиниране, в който тя изостава значително през последните десетилетия. От разцвета си в края на XIX в. до 30-те години на XX в., когато е петият най-голям износител на петрол в света благодарение на собствения си добив, преминава през огромните загуби от Втората световна война, причинени от германската окупация, и през възраждането на петролната индустрия в годините на комунизма, когато са направени огромни инвестиции в изграждането на преработвателни мощности. Днес Румъния все още добива само 3 милиона тона петрол и разполага с по-малко от половината рафинерии от комунистическата епоха.

Италия, един от най-големите производители на петрол в Европа

Според наскоро публикуваните данни на Евростат за 2022 г. Италия е най-големият европейски производител на петрол с 4,5 млн. тона, следвана от Дания – 3,2 млн. тона, и малко след нея е Румъния – 3 млн. тона. По отношение на петролните продукти – включително бензин и дизел, но също и разтворители за химическата промишленост – на първо място е Германия, която е преработила почти 100 млн. тона. Италия също е на второ място със 74,6 милиона тона нефтен еквивалент. Следват Испания с 63,4 милиона тона и Нидерландия с 59,6 милиона тона. Румъния е във втората част на класацията, която включва страните, произвеждащи по-малко от 20 милиона тона петролни продукти.

По данни на Евростат, въпреки че цените на петрола са се повишили след началото на войната в Украйна, производството на петрол в ЕС продължава да намалява, а стойността на вноса се увеличава. В сравнение с 2021 г. производството на петрол в ЕС през 2022 г. намалява със 7,4% до исторически най-ниското ниво от 16,3 млн. тона. В същото време вносът достигна нов исторически връх от 97,7 %, след като година по-рано спадна рязко до 91,6 %, достигайки най-ниското си ниво от три десетилетия. Производството на суров петрол в ЕС намалява от 2004 г. насам, когато достигна своя връх от над 40 милиона тона. В процентно изражение това е спад от около 60 процента за 20 години. Според данните на Energy Institute 2022, събрани от Visual Capitalist, причините за този спад са няколко, включително по-строгите екологични разпоредби, приети на равнище ЕС, и преминаването към преобладаващо използване на природен газ. Въпреки че производството на суров петрол е намаляло, това не се отнася за петролните продукти, излизащи от европейските рафинерии. През 2022 г. в рафинериите на ЕС са преработени 544,3 млн. тона нефтен еквивалент, което е с 4,5% повече в сравнение с 2021 г. През 2022 г. ЕС е внесъл 479,6 млн. тона суров петрол. Но държавите членки също купуваха петролни продукти. По-голямата част от този внос идва от Русия – 88,4 млн. тона, Норвегия – 54,1 млн. тона, САЩ – 48,3 млн. тона, Ирак – 37,2 млн. тона и Казахстан – 36,6 млн. тона.

САЩ – една пета от общото световно предлагане на петрол

Според Енергийния институт тази тенденция на намаляване на добива на петрол не се наблюдава при най-големите световни производители. През 2018 г. САЩ, които са най-големият производител на суров петрол, са произвеждали рекордните 18 млн. барела дневно (еквивалентни на 2,6 млн. тона) през 2022 г. С това количество САЩ разполагат с около една пета от общото световно предлагане на петрол. След САЩ се нарежда Саудитска Арабия с 12 млн. барела дневно, а на трето място – Русия с 11 млн. барела дневно. Заедно с Канада и Ирак, които произвеждат съответно 5,6 млн. барела на ден и 4,5 млн. барела на ден, петте най-големи играчи на световния пазар на петрол осигуряват повече от половината от общото световно търсене. Обединените арабски емирства, Иран, Бразилия, Кувейт и Китай осигуряват още над 20% от световното търсене на петрол. Глобалното производство на тези 10 пазарни гиганта се е увеличило с 4,2% през 2022 г. в сравнение с 2021 г.

Вносът на петрол в Румъния ще се увеличи

По данни на Европейския статистически институт производството на суров петрол в Румъния се очаква да намалее с 6% през 2022 г. в сравнение с предходната година. Тенденцията за намаляване на производството се споменава и от Националната комисия за стратегии и прогнози в Букурещ, която прогнозира спад на производството на петрол в Румъния между 2023 и 2026 г. със среден годишен темп от 2,2 % поради естественото намаляване на залежите и неразвиването на производствените мощности. В същото време специалистите в Букурещ твърдят, че вносът на петрол ще се увеличи през същия период със среден темп от 4,1 %.

Този процент изглежда неправдоподобен, ако вземем предвид, че вносът на петрол в Румъния през 2022 г. се е увеличил с 27 % в сравнение с предходната година. Общото количество на внесения петрол е 8,9 милиона тона, което на практика е три пъти повече от производството. След избухването на войната в Украйна и ембаргото върху руския петрол, един от най-важните източници на внос на петрол и петролни продукти в Румъния, суровината за трите останали рафинерии, преработващи суров петрол на румънска територия, идва от Казахстан и Азербайджан. Почти 40 % от количествата, които се обработват в тези рафинерии, идват само от Казахстан.

Само 4 от 34-те рафинерии в Румъния все още работят

По време на революцията от декември 1989 г. Румъния има десет рафинерии, които преработват 34 милиона тона петрол. Тъй като капацитетът за преработка е много по-голям от капацитета за добив, но също така и от нуждите на вътрешното потребление, по време на комунистическия период румънската държава масово внася петрол, особено от Иран и Ирак, и изнася петролни продукти от други страни. След падането на режима на Чаушеску, в последвалия период на мащабна приватизация, остават четири от десетте рафинерии. През последните три десетилетия те преминават под чуждестранна собственост. Първата, която инвестира в петрол в Румъния през 1995 г., е руската компания „Лукойл“, която придобива и рафинерията „Петротел“. Последва приватизацията на най-голямата румънска рафинерия Petromidia Năvodari, която след поредица от промени в собствеността на компанията, която първоначално я приватизира, премина под контрола на казахстанската държавна петролна и газова компания KazMunayGaz и накрая на OMV, австрийската държавна компания, която пое контрола над последната румънска държавна компания в областта, а заедно с нея и над рафинерията Petrobrazi Ploiești. Четвъртата рафинерия в Румъния – Vega Ploiesti – е собственост на същата корпорация, която притежава и Petromidia Năvodari. Vega не преработва петрол, а само странични продукти от Petromidia. Докато първите три рафинерии произвеждат бензин и дизел, Vega произвежда основно битум, но също така течни горива за отопление и други странични нефтени продукти.

С капацитет за рафиниране от почти 6 милиона тона годишно Petromidia Năvodari е една от най-големите рафинерии в района на Черно море и осигурява около 40% от капацитета за рафиниране на Румъния. Тя преработва основно петрол от Казахстан с подкрепата на мажоритарния акционер на компанията собственик, която също така разполага с флот от танкери, доставящи петрол през Черно море. Със своя 150-годишен опит в добива на нефт Румъния е постигнала някои големи успехи в тази област, но и известен спад. През 1857 г. Румъния е първата страна, чийто добив на нефт е регистриран в официалната международна статистика – 275 тона, изпреварвайки САЩ. В Румъния е изграден и първият търговски петролен кладенец, а Букурещ е първият град в света, който е осветен с керосин. В междувоенния период тя е петият най-голям износител на петрол в света.