Subscribe
Докато споразумението между САЩ и Китай променя световната търговия, Европейският съюз подготвя своя план „ResourceEu“ за осигуряване на редки земни метали и чипове, като по този начин предефинира своя икономически суверенитет в една нова геоикономическа ера.
Световната икономика навлиза в нова и бурна фаза, а Европа е в нейния център. Търговското споразумение, подписано между Съединените щати и Китай, предизвика тревога в Брюксел, където политиците се опасяват, че ще станат жертва на засилващото се съперничество между двете най-големи световни сили. Но отговорът на Европейския съюз не е нито пасивен, нито реактивен. Вместо това Брюксел предприема решителни действия за намаляване на стратегическата зависимост от Пекин – ход, който може да предефинира неговата индустриална и геополитическа роля за десетилетия напред.
Европейският комисар по въпросите на търговията Марош Шефчович изрази преобладаващите настроения по време на изява на високо равнище в Рим тази седмица. „Трябва да се подготвим за един труден, тежък свят, в който геоикономиката и геополитиката са дълбоко преплетени“, предупреди той след разговор с министъра на САЩ Хауърд Лутник относно потенциалните последици от сделката между Вашингтон и Пекин. Споразумението, което засяга както пазара на редкоземни метали, така и доставките на изкопаеми горива, подчертава колко изложена е Европа на глобалните промени на властта
След изказването си в италианския Сенат Шефчович се срещна с италианския министър-председател Джорджия Мелони, за да обсъдят „икономическата сигурност на Съюза“, както и текущите търговски преговори с блока Меркосур. Посещението му се състоя в ключов момент: в европейските столици се засилва загрижеността относно силната зависимост на континента от китайския внос на важни минерали и полупроводникови компоненти.
От съпътстваща жертва към стратегически участник
През последните седмици европейските комисари под ръководството на Урсула фон дер Лайен обсъждаха дали ЕС рискува да стане „съпътстваща жертва“ на търговската война между САЩ и Китай. Шефчович категорично отхвърли това твърдение. Според него Европа не е страничен наблюдател, а цел на китайската икономическа политика – обект на стратегическо влияние и търговски натиск. Поради тази причина Брюксел трябва да ангажира Пекин пряко и при свои собствени условия, независимо от променящата се динамика между Вашингтон и Пекин.
Това бележи фундаментална промяна в глобалната позиция на Европа. В продължение на десетилетия ЕС разчиташе на отворените пазари и многостранните институции, за да осигури стабилност. Днес обаче блокът изгражда по-настъпателна икономическа идентичност – такава, която е в състояние да защити европейските интереси в свят, определян от недостиг, конкуренция и стратегическа взаимозависимост.
Докато Вашингтон и Пекин преговарят за изключения и правила за износ, Европа тихо разработва своя собствена цялостна стратегия. Предстоящият план ResourceEu, който се очаква до няколко седмици, има за цел да намали зависимостта от Китай по отношение на критични суровини и компоненти за полупроводници, като същевременно диверсифицира веригите за доставки и увеличи вътрешния производствен капацитет.
Предизвикателството на рядката земя
Залогът не може да бъде по-голям. Редкоземните минерали, които са от съществено значение за всичко – от електрически превозни средства до вятърни турбини и смартфони – са доминирани от китайски доставчици. Брюксел се опасяваше, че новото споразумение между САЩ и Китай ще остави Европа още по-изложена на риск, като предостави на Вашингтон специални изключения от ограниченията за износ на Пекин. Въпреки това, по първоначални данни, Китай се е съгласил да преустанови въвеждането на нови ограничения за износ „за целия свят“, а не само за САЩ.
За Брюксел тази пауза е добре дошло облекчение, макар и временно. Очаква се мораториумът да продължи само една година и все още не е ясно дали той ще се прилага за всички неотдавнашни ограничения, включително за тези, въведени по-рано през 2024 г. Поради това Европейската комисия потърси директни разяснения от китайски официални лица, които се очаква да се срещнат с представители на ЕС за подновяване на разговорите в Брюксел.
Шефчович призна, че партньорството с Китай става „все по-голямо предизвикателство“. Преговорите с китайския му колега, министъра на търговията Уанг Вентао, са съсредоточени върху възстановяването на достъпа до „наследените чипове“ и облекчаването на експортните блокади, които застрашават производствената база на Европа. Въпросът далеч не е абстрактен: всеки автомобил, произведен в Европа, се нуждае от около 1000 чипа, всеки от които се състои от над 500 компонента. Смущенията в тази верига могат да парализират цели индустрии.
Изграждане на икономическата сигурност на Европа
Отговорът на Комисията съчетава незабавна дипломация с дългосрочна структурна реформа. От една страна, Брюксел настоява Китай да отмени забраната за износ на чипове Nexperia – ход, който може да предотврати спирането на работата на европейските автомобилни заводи. От друга страна, ЕС ускорява инвестициите в алтернативни източници на критични минерали, капацитет за рециклиране и технологична независимост. Планът ResourceEu вероятно ще допълни Акта за чиповете на ЕС и Акта за критичните суровини, формирайки гръбнака на новата европейска стратегия за индустриална устойчивост.
Този двупосочен подход отразява по-широкото европейско пробуждане за реалностите на геоикономиката на 21-ви век. Епохата на нерегулираната глобализация приключи; това, което я замества, е една по-фрагментирана, но и по-самостоятелна система. Предизвикателството – и възможността – на Европа е да използва този момент, за да засили вътрешното единство и технологичния си капацитет, вместо да се оттегли в протекционизъм.
Нов европейски консенсус
Въпреки че държавите членки могат да се различават по темпото и приоритетите си, се формира нов консенсус относно необходимостта от стратегическа автономия. Франция и Германия се застъпват за по-силно вътрешно производство, докато Италия – чрез конструктивен ангажимент и балансирана дипломация – настоява за диалог с Китай наред с усилията за диверсификация. Координираният подход на Комисията бележи повратна точка: Европа вече не се задоволява да реагира на решенията на другите, а сама определя съдбата си в световната икономика.
През следващите месеци успехът на ResourceEu ще зависи от политическата воля и колективната дисциплина. Европа трябва да превърне краткосрочното облекчение – като временната пауза на китайския износ – в дългосрочна независимост. Това означава мобилизиране на инвестиции, осигуряване на алтернативни партньорства в Латинска Америка и Африка и интегриране на иновациите в индустриалния пейзаж на континента.
Глобалната търговия може наистина да е „трудна и тежка“, както предупреди Шефчович, но реакцията на Европа показва нарастваща зрялост и решителност. Утвърждавайки контрола върху своите критични ресурси и технологични вериги за доставки, Европейският съюз не просто се адаптира към променящия се свят – той определя какво означава икономически суверенитет в епохата на геополитическа конкуренция.
Алесандро Фиорентино