ЕС е твърд, докато Иран засилва дипломатическата конфронтация

Брюксел защитава своите принципи за сигурност и ангажименти в областта на правата на човека на фона на ответните действия на Техеран

Европейският съюз е изправен пред нова и значителна дипломатическа ескалация, след като Иран официално обяви военновъздушните и военноморските сили на ЕС за терористични организации. Ходът, обявен от Техеран в отговор на неотдавнашното решение на Европейския съвет да включи иранската Революционна гвардия в списъка на терористичните организации, бележи рязко влошаване на вече обтегнатите отношения. И все пак за Брюксел този епизод подчертава значението на съгласуваността, единството и спазването на международното право.

Министерството на външните работи на Иран определи посочването на Революционните гвардейци от ЕС като „незаконно и неоправдано“ с аргумента, че то нарушава основните принципи на Устава на ООН. Техеран се позова на ирански закон от 2019 г., предвиждащ реципрочни мерки срещу държави, които подкрепят подобни решения на САЩ. По-рано този месец иранският парламент вече определи „европейските армии“ като терористични организации, сигнализирайки за координиран политически отговор.

За ЕС обаче решението за включване на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в черния списък не е символично отмъщение, а внимателно обмислена мярка, основана на съображения за сигурност и правна оценка. Включването в списъка е резултат от обсъжданията в Съвета по външни работи и отразява нарастващата европейска тревога от регионалните дестабилизиращи дейности на Иран, военната подкрепа за въоръжени групи и вътрешните репресии.

Позицията на Брюксел е в съответствие с по-широката му доктрина за сигурност: когато свързани с държавата субекти участват в дейности, за които се смята, че застрашават международната стабилност или европейските интереси, Съюзът има както правомощията, така и отговорността да реагира. Определянето е в съответствие с рамката на ЕС за борба с тероризма и отразява подобни решения, взети от международните партньори.

В същото време ЕС продължава да се ангажира с дипломатически ангажименти. Дори когато напрежението нараства, каналите за диалог са отворени. Неотдавнашният телефонен разговор между генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси и иранския външен министър Абас Арагчи подчерта значението на конструктивното взаимодействие в продължаващите дискусии около ядрената програма на Техеран и по-широките регионални събития. ЕС продължава да подкрепя мандата на МААЕ за проверка и настоява, че ядрената дипломация остава единственият жизнеспособен път към дългосрочна стабилност.

Ескалацията идва на фона на подновените вътрешни вълнения в Иран. За втори пореден ден студенти от университети в Техеран и други градове, включително Машхад, организираха протести и седящи стачки срещу правителството. Демонстрантите отбелязаха 40-ия ден от насилствените събития през януари, по време на които според съобщенията са загинали хиляди хора, включително студенти. Видеоклипове, разпространени в социалните медии, и свидетелства на активисти твърдят, че членове на милицията Басидж – помощни сили, свързани с Революционната гвардия – са влизали в кампусите, затваряли са вратите и са разгонвали протестиращите със сила. Твърди се, че десетки студенти са били арестувани.

Скандирания като „Долу Хаменей“ и приравняване на Революционната гвардия и Басидж към екстремистки организации отразяват дълбокото разочарование на част от иранската младеж. Протестиращите настояват също така за освобождаване на задържаните и за отмяна на смъртните присъди, произнесени след размириците през януари.

От европейска гледна точка тези вътрешни събития засилват опасенията относно правата на човека и върховенството на закона в Иран. ЕС многократно е подчертавал, че мирният протест и академичната свобода са основни права съгласно международното право. Външнополитическият подход на Брюксел обединява както съображенията за сигурност, така и защитата на правата на човека, и той разглежда ситуацията в иранските университети като част от по-широк модел, изискващ международно внимание.

От своя страна Техеран обвинява западните правителства, особено Съединените щати, че подкрепят израелския „експанзионизъм“. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи осъди изказванията на посланика на САЩ Майк Хъкаби, в които се намеква за библейски претенции към територии в Близкия изток, като ги определи като доказателство за американското съучастие в регионалния конфликт. Въпреки че тези изявления са насочени предимно срещу Вашингтон, те допълнително усложняват геополитическата среда, в която ЕС трябва да действа.

Предизвикателството пред Европа е да намери баланс между твърдост и сдържаност. Съюзът не се стреми към конфронтация, нито пък има полза от реторична ескалация. Той обаче не може да пренебрегва действия, които подкопават регионалната стабилност или застрашават европейския персонал и активи. Определянето на силите на ЕС като терористични структури има символична тежест, но не променя правния или оперативния статут на европейските мисии, които функционират в рамките на международни мандати и споразумения за колективна сигурност.

От решаващо значение е, че отговорът на ЕС се ръководи от принципа на многостранността. Решения като обявяването на Революционната гвардия за терористична организация са включени в правни рамки, договорени от държавите членки, и са в съответствие с международните задължения. Това контрастира с едностранните мерки, които често характеризират съперничеството между световните сили.

Единството между 27-те държави членки остава от основно значение. В моменти на външен натиск сплотеността укрепва доверието в ЕС. Като застават заедно, европейските правителства дават знак, че опитите да бъдат сплашени или разделени няма да успеят.

В крайна сметка този епизод подчертава една по-широка истина за глобалната роля на ЕС. Като политически и икономически съюз Европа съчетава нормативни ангажименти със стратегически интереси. Тя се стреми към диалог, но настоява за отчетност; насърчава дипломацията, но подготвя отбранителни инструменти, когато е необходимо.

Решението на Иран може да доведе до изостряне на реториката, но и до изясняване на позициите. Посланието на ЕС е премерено, но решително: проблемите на сигурността ще бъдат решавани чрез законни механизми, нарушенията на правата на човека няма да бъдат пренебрегвани, а дипломацията остава отворена – но не за сметка на принципите.

„…Tale retorica ideologica estremista non farà che incoraggiare ulteriormente il regime occupante a perseverare nei suoi crimini atroci e nelle misure illegali contro i palestinesi, nonché nella sua continua aggressione contro le nazioni della regione“, ha aggiunto.

Републиканецът Греъм: „Хората, близки до Тръмп, казаха, че няма да атакуват Иран

Diverse persone vicine“ a Donald Trump „gli stanno consigliando di non bombardare l’Iran“: è quanto riferito in conversazione con Axios dal senatore repubblicano Lindsey Graham, considerato un alleato del presidente Usa. Axios aggiunge che Graham ha invitato Trump „a ignorare“ tali consigli. „Capisco le preoccupazioni riguardo a grandi operazioni militari in Medio Oriente, dati i precedenti“, ha osservato il senatore nelle dichiarazioni al media digitale. „Tuttavia, le voci che consigliano di non farsi coinvolgere direttamente sembrano ignorare le conseguenze di lasciare che il male agisca senza controllo“, ha aggiunto. Questa settimana, Graham ha visitato il Medio Oriente, discutendo del dossier iraniano con i leader di Israele, Emirati Arabi Uniti e Arabia Saudita.

Алесандро Фиорентино