Subscribe
През последните две десетилетия участието на жените в науката и технологиите в Европа отбеляза значителен напредък, въпреки че продължава да се характеризира с трайни структурни дисбаланси. През 2024 г. над 73,8 милиона души на възраст между 25 и 64 години ще бъдат заети в секторите на науката и технологиите в Европейския съюз, което потвърждава стратегическото значение на тези области за конкурентоспособността на континента. В рамките на този трудов контингент присъствието на жените е нараснало значително: броят на жените учени и инженери се е увеличил от 3,4 млн. през 2008 г. на 7,9 млн. през 2024 г., според данни, публикувани от Евростат. Това увеличение демонстрира структурна промяна в състава на научната работна сила, но все още не е равнозначно на постигане на равенство. Вертикалната и хоризонталната сегрегация продължават да са характерни за европейската система за научни изследвания и иновации, както е подчертано в докладите She Figures 2024 и She Figures 2025, публикувани от Европейската комисия. Сравнението на двете издания разкрива сложна картина, в която конкретни подобрения съжителстват с устойчиви неравенства.
НАУЧНА ЗАЕТОСТ И СЕКТОРНИ РАЗЛИЧИЯ
Анализът на разпределението на жените в различните сектори на научните изследвания и иновациите разкрива разнообразна картина. Във висшето образование жените изследователи са 44%, докато в държавния сектор делът им достига 45%. В бизнес сектора обаче женското присъствие е ограничено до 22 %, което показва значително по-слабо представяне в частния сектор, където са съсредоточени инвестициите, патентите и трансферът на технологии. Допълнителен критичен проблем се отнася до самостоятелната заетост в секторите на науката, инженерството и информационните и комуникационните технологии, където само 25% от специалистите са жени. Тази асиметрия предполага наличието на бариери пред достъпа до научно и технологично предприемачество, което има пряко отражение върху иновациите и конкурентоспособността на Европа. На териториално ниво данните разкриват значителни различия между държавите-членки и регионите. Най-висок е процентът на жените учени и инженери в Латвия (50,9 %), Дания (48,8 %) и Естония (47,9 %). За разлика от тях във Финландия (30,7%), Унгария (31,7%) и Люксембург (32,4%) нивата са значително по-ниски. Особено значими са данните за Южна Италия, където делът на жените учени и инженери възлиза на 31,1%, което поставя Южна Италия сред областите с най-ниско представителство на жените в Европа. Тази цифра, която е по-ниска от средната за Европа, показва двойно неблагоприятно положение: полово и регионално. В някои европейски региони, като Канарските острови (58,8 %), Азорските острови (57,3 %) и Мадейра (56,4 %), жените са повече от мъжете на научни длъжности, което показва, че равенството е постижима цел.
ГЕОГРАФСКИ ПРОИЗХОД И УЧАСТИЕ НА ЖЕНИТЕ
Друг диференциращ фактор е свързан с произхода на работничките. Вероятността жените, родени извън Европейския съюз, да работят като учени и инженери е по-малка (36 %), отколкото жените, родени в друга държава-членка (43 %) или в страната, в която работят (42 %). В Люксембург и Нидерландия процентът на жените, родени извън ЕС, работещи в областта на науката, е особено нисък – съответно 21 % и 26 %. Тази констатация насочва вниманието към пресечната точка на пола и миграцията, като предполага наличието на множество бариери.
ОБРАЗОВАНИЕ И АКАДЕМИЧНИ ПЪТЕКИ
И в двата доклада „She Figures“ (издания за 2024 и 2025 г.) се потвърждава, че жените представляват приблизително половината от завършилите докторска степен в ЕС. През 2025 г. този дял е 48 %, без промяна спрямо 2021 г. В областите на науката и техниката обаче процентът спада до 37 %, което е увеличение само с един процентен пункт в сравнение с предишното проучване. Тази разлика свидетелства за продължаваща дисциплинарна сегрегация. В сектора на информационните и комуникационните технологии през 2024 г. само 22% от докторските степени ще бъдат присъдени на жени. Този недостиг оказва пряко влияние върху наличието на напреднали умения в стратегическа област за цифровата трансформация на Европа. Сравнението между двете издания показва, че представителството на жените сред учените и инженерите се запазва стабилно на ниво от 41 %, докато сред изследователите то леко намалява до 34 % през 2025 г., което е спад с един процентен пункт в сравнение с 2021 г. Това подсказва, че цялостното числено разширяване не се изразява автоматично в засилване на женското присъствие на изследователски позиции.
ВЕРТИКАЛНА СЕГРЕГАЦИЯ И АКАДЕМИЧНО РЪКОВОДСТВО
Разпределението на жените в академичната йерархия потвърждава феномена на така наречената „разлика между половете“. През 2025 г. жените представляват 47 % от степен С, която се равнява на постдокторанти, 41 % от степен В, която се равнява на доценти, и само 30 % от степен А, т.е. редовни професори. Въпреки че в последната категория е отбелязано увеличение с четири процентни пункта в сравнение с 2021 г., разликата остава голяма. Ситуацията е още по-силно изразена в научните и инженерните дисциплини, където жените на длъжности от степен А са едва 20%. Тези данни показват, че стъкленият таван продължава да действа особено силно в областите на STEM. Освен това през 2024 г. беше подчертано, че само 9 % от изобретателите в ЕС са жени и че 98 % от европейските научни изследвания не включват измерение, свързано с пола. През 2025 г. по-малко от една на всеки десет заявки за патент ще бъде подадена от жена, което представлява дял от 9% – леко намаление в сравнение с 2021 г. Това потвърждава трайното изключване на жените от процесите на икономическа валоризация на научните изследвания.
ПУБЛИКАЦИИ, УПРАВЛЕНИЕ И ФИНАНСИРАНЕ
Що се отнася до научните публикации, през 2025 г. жените ще представляват 34% от авторите, което е с три процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. Този напредък показва по-голяма видимост в научната продукция, но все още не е постигнат баланс. Представителството на жените в управителните съвети и на ръководни длъжности е достигнало 38 %, което представлява значително увеличение от седем процентни пункта. Положителни знаци се появяват и в европейските програми за финансиране: над 51% от участниците в управителните съвети и експертните групи на „Хоризонт Европа“ са жени, а 81% от поканите разглеждат измерението на пола. Жените изследователи представляват 38% от участниците във финансираните проекти, а делът на консорциумите, ръководени от жени, се е увеличил от 23% на 31%. Процентът на успеваемост на заявленията за финансиране обаче остава по-нисък за жените – 32 %, като няма подобрение в сравнение с 2021 г. Тази разлика подчертава наличието на пречки, които все още не са напълно преодолени в механизмите за оценка и подбор.
АВТОМАТИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ И РИСК ЗА РАБОТНИТЕ МЕСТА
Според съвместно проучване на Международната организация на труда и NASK в страните с високи доходи почти 10% от длъжностите, доминирани от жени, могат да бъдат заменени от автоматизация, докато при длъжностите, доминирани от мъже, този процент е 3,5%. Тази разлика отразява концентрацията на жени на административни и повтарящи се роли, които са по-силно изложени на въздействието на ИИ. В същото време между 42 % и 66 % от европейските работници се опасяват от отрицателно въздействие на ИИ върху техните работни места. В контекста на хроничен недостиг на технологични умения, при който всяка година в технологичния сектор ще има между 500 000 и 800 000 свободни работни места поне до 2035 г., напускането на около 60 000 жени всяка година от технологичния сектор поради липса на перспективи за кариера представлява значителна загуба на човешки капитал.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД ИТАЛИЯ
От 2012 г. насам равенството между половете е приоритет на Европейското научноизследователско пространство. Въвеждането на плана за равенство между половете като изискване за допустимост за участие в програмата „Хоризонт Европа“ и целта за 50% представителство на жените в комитетите представляват конкретни инструменти за промяна. За Италия обаче предизвикателството придобива специфично териториално измерение. Броят на жените учени и инженери в Южна Италия е 31,1 %, което е значително изоставане в сравнение със средното европейско равнище от 41 %. Това изоставане подсказва необходимостта от целенасочени политики, които да интегрират мерките за равенство между половете в стратегиите за регионално развитие, за да се предотврати засилването на териториалните различия между половете. Сравнението между цифрите 2024 и 2025 г. показва, че Европа бележи бавен напредък, като има подобрения в области като лидерството и участието в програми за финансиране, но застой или регрес в други области, като например представителството сред изследователите и в патентите. Предизвикателството е не просто да се увеличи броят на учените, а да се трансформират структурно системите за научни изследвания и иновации, за да се използва пълноценно талантът на жените.
ПОСТЕПЕННА, НО НЕПЪЛНА ПРОМЯНА
Съвместният анализ на най-новите данни показва траектория на постепенна, но непълна промяна. Увеличаването на броя на жените учени и инженери, подобреното ръководство и включването на измерението на пола в европейските програми са окуражаващи признаци. Въпреки това продължаващото недостатъчно представяне в областите на STEM, патентите и висшите длъжности, съчетано с новите рискове, свързани с автоматизацията, изисква засилване на публичните политики. За Италия, и особено за Южна Италия, приоритет е да се преодолее разликата със средното европейско равнище, като едновременно се обърне внимание на аспектите, свързани с пола и регионалното измерение. Само чрез интегриран подход, способен да съчетае обучение, приобщаване, иновации и професионална преквалификация, ще бъде възможно количественият напредък да се превърне в истинско съдържателно равенство в европейската система за научни изследвания и иновации.