Законът за цифровия пазар започва да действа

От 7 март в ЕС действат нови правила. Шест големи технологични и двадесет и две засегнати услуги

От 7 март 2024 г. ще влязат в сила задълженията, произтичащи от Закона за цифровия пазар – регламента, който Европейският съюз поиска, за да регулира по-справедливо и по-внимателно системата на конкуренция в света на услугите, предлагани на цифровия пазар. Регламентът беше предложен от Европейската комисия в края на 2020 г. В съответствие с планирания график, след приемането му от Европейския парламент и Европейския съвет, регламентът щеше да влезе в сила на 1 ноември 2022 г. От май 2023 г. правилата започват да се прилагат.

Със Закона за цифровите пазари се въвежда нова регулаторна разпоредба, насочена към ограничаване на нелоялните търговски практики, която има за цел да осигури конкурентен режим, насърчаващ по-добър баланс между публичните и частните интереси, който има за цел да подобри управлението на цифровия свят.

Идентифициране на лицата, отговарящи за контрола, и на регулаторните разпоредби

Със Закона за цифровите пазари („ЗЦП“) ЕС за пръв път искаше да регулира позициите на т.нар. големи компании на цифровия пазар. Терминът „големи технологии“ се отнася за компаниите, които днес имат монопол в цифровия сектор, с капиталов оборот от 500 млрд. до 2 трилиона щатски долара.

ЕС установи преди всичко обективните критерии, необходими за определяне на така наречените „пазачи“, т.е. големите платформи, които предоставят цифрови услуги. Този списък веднага включваше например търсачки, социални мрежи и услуги за незабавни съобщения. В регламента се посочва какви задължения трябва да спазват пазачите, за да работят в Европейския съюз, и кои действия са забранени. За да гарантира спазването на разпоредбите на ЗДП, Европейската комисия проведе пазарни проучвания, първо, за да квалифицира дружествата като пазачи, както се изисква от регламента, и второ, in itinere, за да актуализира, когато е необходимо, задълженията, които трябва да се прилагат, и да предостави полезни инструменти и стратегии за възпрепятстване на нарушенията на регламента.

От май 2023 г. регламентът предвижда, че съответните дружества ще трябва да информират Европейската комисия в срок от два месеца дали могат да изпълнят необходимите критерии, за да работят в ЕС. Комисията ще трябва да вземе решение в срок от 45 дни относно определянето на пазачи. След това определените дружества ще трябва да се съобразят с ДМА в срок от шест месеца след решението на Комисията.

До момента са включени шест т.нар. компании от „големия текезесец“, а именно Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta и Microsoft, като общо 22 услуги попадат в обхвата на новия европейски регламент. Сред тях са например в областта на социалните мрежи Facebook, TikTok и Instagram; услуги за незабавни съобщения като WhatsApp и Messenger; търсачките Chrome и Safari; и операционните системи (Google Android, iOs и Windows Pc Os. Участват 6 така наречени Big Tecks.

ЕС е сред първите в света (както в международен, така и в национален план), които предприемат действия по този въпрос, поради което ДМА е един от първите законодателни актове, които определят правилата в този икономически и търговски сектор. Досега дружествата, работещи на цифровия пазар, извършваха дейността си без конкретни правила или разчитаха на правила, издадени в предцифровата ера. По този начин ЕС иска да ограничи господстващото положение на големите технологични компании и да насърчи участието на други участници.

Важно е обаче да се подчертае и поясни, че DMA не се намесва, като променя системата от правила за конкуренция, която вече е в сила в ЕС, а допълва вече прилаганите.

Какви са обаче тези задължения и забрани, предвидени в Закона за цифровия пазар? Сред „нещата, които трябва да се направят“ (т.е. задълженията), откриваме например възможността да се позволи на трети страни да взаимодействат с услугите на пазача; да се позволи на потребителите на платформи да популяризират оферти и да подписват нови договори с клиентите си и извън платформата на пазача; да се позволи на тези, които публикуват реклами в платформите, да извършват независими проверки, като се предоставят всички полезни за тази цел инструменти и информация. „Нещата, които не трябва да се правят“ (т.е. забраните), включват например по-благоприятно третиране на собствените услуги в сравнение с подобни услуги или продукти, предлагани от трети страни; възпрепятстване на потребителите да се свързват с компании извън платформите; възпрепятстване на деинсталирането на предварително инсталиран софтуер и приложения; проследяване на потребителите и изпращане на реклами без изрично съгласие.

Единно регулиране и санкции

Приемането на Акта за цифровия пазар не само внесе яснота в регулирането на един все по-важен от икономическа гледна точка сектор, в който досега липсваха ясни и сигурни правила, но и допринесе за уеднаквяването на разпоредбите в държавите членки, чиито национални закони в тази област допринасяха за фрагментирането на законодателството на ЕС.

Регламентът предвижда санкции в размер до 10 % от общия оборот за дружествата, които не спазват задълженията си. Освен това регламентът предвижда, че санкцията може да бъде удвоена, ако дружеството наруши правилата за втори път. В отговор на това Big Tech започна да обявява, че през следващите месеци ще бъдат извършени големи и съществени промени в предоставянето на нейните услуги. Засега обаче нищо не е сигурно и конкретно, тъй като компаниите очакват Европейската комисия да се произнесе по предложените корекции.

Какви са промените за потребителите и случаят с Apple

Какви са промените в използването на услугите, посочени от Европейската комисия сред тези, които са предмет на правилата за ДМА? Meta предлага платени версии на Facebook и Instagram без реклами, за да се съобрази с новите европейски правила; освен това Meta ще предложи възможност за блокиране на обмена на данни между различни услуги, например между Facebook и Instagram. Google си придаде нов облик, работейки върху дизайна си, за да предложи места за по-голяма видимост в търсачката си на услуги, подобни на нейните, предлагани от други потребители. Google също така обяви, че работи по повишаване на прозрачността на системата за реклами в Google. И накрая, точно както направи Meta, Google планира да въведе възможност за блокиране на обмена на данни между различните предлагани услуги, например между Google Maps и Chrome.

По-сложна е ситуацията на Apple, която досега е имала по-силен контрол и е била по-слабо отворена към конкуренцията по отношение на предлаганите от нея услуги. Американският технологичен гигант очаква отговора на Европейската комисия относно плана за адаптация, но климатът между компанията и ЕС вече е горещ поради глобата, която ЕК вече наложи през последните седмици в размер на 1,8 млрд. евро за антиконкурентно поведение.

По-конкретно, според ЕК Apple не е спазила антитръстовите правила на ЕС, като е предоставила ограничения, които са попречили на потребителите на iOS да научат за и да използват по-евтини услуги за абонамент за музика. Според ЕК поведението на калифорнийското дружество е в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Маргрете Вестагер заяви, че в продължение на повече от десет години Apple е „злоупотребявала с господстващото си положение на пазара“ и е възпрепятствала „разработчиците да информират потребителите за наличието на алтернативни и по-евтини музикални услуги извън екосистемата на Apple. Това е незаконно според антитръстовите правила на ЕС.“ и, както беше споменато, е причината за глобата, наложена на голямата технологична компания от Купертино.

Точно поради тази причина едно от първите нововъведения, които Apple предлага на своите клиенти, е именно възможността за достъп до алтернативни и конкурентни магазини за приложения.

Затова очакваме да видим как през следващите месеци този нов регламент ще направи пазара в Европа по-справедлив и ще подобри допълнително услугите, предлагани на гражданите.