Ирландия и туберкулозата по говедата

Туберкулозата по говедата (ТГГГ) е зоонозна болест, която засяга говедата, дивите животни и понякога хората. Тя продължава да бъде постоянно и комплексно предизвикателство за селскостопанския сектор на Ирландия, като застрашава икономическата жизнеспособност на фермерите и по-широката хранително-вкусова промишленост.

При положение че честотата на заразяване на стадата нараства от 4,31 % през 2022 г. до 6,04 % през 2024 г. (увеличение с 36 %) и според прогнозите на Irelands Farmers Journal до началото на 2026 г. ще има над 63 000 говеда с реактивни симптоми (диагностицирани с болестта), Ирландия е изправена пред критичен момент в усилията си за контрол и ликвидиране на тази болест.

Предизвикателствата пред Ирландия се задълбочават от факта, че в миналото е имало сериозни различия между ирландската земеделска общност и Министерството на земеделието, храните, морското дело и рибарството по отношение на оперативните и разходните аспекти на опитите за ликвидиране на болестта; въпреки че понастоящем се провежда широк процес на ангажиране на заинтересованите страни за разработване на нова стратегия, ръководен от настоящия министър Мартин Хейдън.

Това се случва след стартирането на предишната итерация на стратегията за ликвидиране на туберкулозата по говедата през 2021 г., която беше предшествана от дискусионен орган на заинтересованите страни – Форум за туберкулозата по говедата, създаден през 2018 г., който продължава да действа.

В тази стратегия са заложени редица действия за справяне не само с предаването на БТБ от едър рогат добитък на едър рогат добитък, но и с предаването на БТБ от язовци на едър рогат добитък. Това е от жизненоважно значение, тъй като Ирландия преживя известно възраждане на болестта, като честотата на заболяването в стадата достигна нива, невиждани от 2003 г. насам. Отчасти това се дължи и на значителното нарастване на броя на млечните стада в Ирландия.

Асоциацията на ирландските фермери (IFA) и Асоциацията на ирландските говедовъди и овцевъди (ICSA) обаче отправиха критики по отношение на недостатъчното финансиране на програмата за ликвидиране на болестта.

Ирландската програма за изкореняване на БТБ, съобразена с директивите на ЕС, има за цел да намали честотата на разпространение на туберкулозата в стадата и да постигне статут на „официално свободен от туберкулоза“ (OTF) – цел, постигната от 17 държави от ЕС, в които честотата на разпространение на туберкулозата в стадата е под 0,1 % в продължение на шест последователни години.

Въпреки това настоящата траектория на развитие на Ирландия и процентът на заболеваемост на стадата я поставят сред седемте държави-членки на ЕС, които разчитат на програми за ликвидиране на болестта, заедно с България, Хърватия, Гърция, Унгария, Малта и Румъния. Продължаващото разпространение на болестта застрашава ирландския пазар за износ на селскостопански храни на стойност 13 милиарда евро, особено износа на говеждо месо за страните от ОСТ, които изискват строг контрол на движението.

Основно предизвикателство в усилията за ликвидиране на БТБ в Ирландия е ролята на дивите животни, особено на язовеца, като „резервоар на болестта“.

Язовците са замесени в около 40 % от случаите на разпадане на стадата, като предават БТБ на говедата чрез пряк контакт или замърсяване на околната среда. Стратегията на Ирландия за управление на дивата природа включва целенасочено ежегодно избиване на язовци във високорискови райони и нарастваща програма за ваксиниране на язовци с перорална BCG ваксина.

Предишният ирландски министър на земеделието Чарли Макконълоуг очерта историческото измерение на този аспект на кризата. В парламентарните си отговори например той заяви, че проблемът с дивите язовци, диагностицирани като носители на бактерията, причиняваща туберкулоза по говедата, е идентифициран за първи път в Ирландия едва през 1974 г., въпреки че е прието, че на този етап значението му не е било напълно разбрано.

През 80-те години на миналия век последва проектът East Offaly, който в крайна сметка предостави окончателни доказателства за ролята на язовците в епидемиологията на туберкулозата. След това започва широкомащабно проучване за петгодишен период от 1997 г. до 2002 г. в области в графствата Донегал, Монаган, Килкени и Корк. Изключително важно е, че това проучване показа, че има значително намаляване (от два до четири пъти) на заболеваемостта от туберкулоза в районите, където язовците са били отстранени, в сравнение с районите, където язовците не са били отстранени.

От 2018 г. насам ваксинацията е разширена, за да обхване 30 % от територията на програмата, като от тази година се планира да се намали избиването на язовци.

Въпреки тези усилия, предизвикателствата продължават. Избиването на язовци, макар и ефективно за намаляване на заболеваемостта на стадата (за което свидетелства и намалението с 56 % в рисковите райони на Англия за периода 2013-2021 г.), е подложено на етична критика и обществена опозиция.

Ирландският тръст за дивата природа е в челните редици на подобни етични критики. Той многократно е изразявал несъгласието си с използването на избиването на язовци като метод за борба с туберкулозата по говедата в Ирландия. Тръстът поддържа позицията, че язовците не са виновни за проблема с туберкулозата по говедата в националното стадо и че по-важни са фактори като биосигурността на фермите и гъстотата на добитъка.

Критиците твърдят също, че подходът за ваксиниране е прекалено сложен, тъй като изисква улавяне и прилагане в обширни селски райони. Съществува и мнението, че разширяването на ваксинацията, която да замени избиването на животни, е твърде бавен процес, възпрепятстван от ограничените ресурси и от предположенията, че други диви животни, като елените, също могат да допринесат за предаването на БТБ. Но тъй като тяхната роля е по-слабо проучена, това усложнява цялостното управление на дивата природа.

Допълнителни аспекти на проблема по отношение на намаляването на броя на инфекциите или на реакторите са свързани с историческото разчитане на Ирландия на единичния интрадермален сравнителен цервикален туберкулинов тест (SICCT).

Въпреки че SICCT е задължителен по силата на разпоредбите на ЕС, той има само 55-80% чувствителност. Това е допринесло за пропускане на латентни инфекции при тестовете и по този начин е позволило неоткрито предаване на инфекцията в стадата. Съществува алтернативен тест (тест за интерферон-гама (IFN-γ)), който може да се използва в стада с висок риск, но критиците, сред които и фермерите, изтъкват, че макар да открива инфекции по-рано, той дава и повече фалшиво положителни резултати, което води до ненужно умъртвяване.

Въпреки това Ирландия участва във финансирани от ЕС научни изследвания, като например проекта BovTB по програма „Хоризонт 2020“, с цел разработване на усъвършенствани диагностични тестове, но получените иновации все още не се прилагат широко.

Борбата с туберкулозата в Ирландия се утежнява и от традиционната и много активна мрежа за търговия с говеда в страната. Такива високи темпове на придвижване, особено през животновъдните борси и към Обединеното кралство, са свързани с възможността за предаване на болестта от високорискови стада.

За да се справят с този проблем, Министерството на земеделието на Ирландия и ЕС предложиха мерки, като например 30-дневен тест преди придвижване съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията. Това изискваше от фермерите, които искаха да запазят статута си на стада, свободни от туберкулоза, и по този начин способността си да търгуват на свободния пазар, да бъдат тествани за туберкулоза или в рамките на 30 дни преди придвижването (например продажба на тържище), или в рамките на 30 дни след придвижването на стадото.

Срещу това предложение остро се противопоставиха ирландски фермерски организации като Асоциацията на ирландските фермери, които се опасяваха, че предложеното въвеждане на 30-дневен тест преди придвижване „ще наруши сериозно търговията с животни и ще натовари програмата с допълнителни разходи, като в същото време няма да направи нищо или почти нищо за намаляване на туберкулозата“.

IFA също така изрази категорично мнение, че допълнителните изисквания за тестване са продиктувани по-скоро от финансова изгода, отколкото от научна необходимост. Нейният говорител, който говори през 2020 г., се изрази по следния начин: „Трябва да се справим с истинските причини за туберкулозата, а не да поставяме още едно колело под влака за тестване за туберкулоза.

Въпреки че Министерството на земеделието, храните и морската среда на Ирландия (DAFM) увеличава финансирането за тестове и обезщетения, фермерите продължават да се опасяват, че сегашните разходи, които се оценяват на 150 млн. евро (под формата на тестове и загубени продукти), ще продължат. Земеделските стопани помнят твърде добре решението на Финансовата работна група на Форума по туберкулоза, когато отложи дискусиите за допълнителни плащания през февруари 2023 г. Това остави трайно усещане за икономическа несигурност.

Затова земеделските стопани и техните представителни организации смятат, че осигуряването на пълно държавно финансиране на допълнителните изпитвания е от решаващо значение за запазване на подкрепата на земеделските стопани, особено когато икономическата жизнеспособност вече е затруднена от нарастващите разходи за производствени ресурси и нестабилността на международните пазари.

Съществуват обаче много признаци, че ирландското правителство се отнася сериозно към тези и други свързани с тях проблеми.

Тя отчаяно се стреми да избегне повторение на ситуацията, подобна на тази от 2023 г., когато доставките на говеждо месо за Китай бяха преустановени след потвърждаването на изолиран случай на атипична СЕГ при крава.

Форумът на заинтересованите страни по отношение на туберкулозата по говедата и инициативата на министър Мартин Хейдън за възстановяване на програмата за туберкулоза до 2025 г. след срещата на високо равнище на заинтересованите страни на 8 май наблегнаха на научнообосновани предложения за подкрепа на стадата, свободни от туберкулоза, намаляване на предаването на инфекцията от дивите животни, засилване на ранното откриване, подобряване на биосигурността и управление на високорисковите животни. Тези усилия се основават на Стратегията за борба с туберкулозата, очертана на www.bovinetb.ie, която включва съфинансиране от ЕС за обучение и компенсации.

Въпреки това напрежението между заинтересованите страни продължава. Земеделските стопани изискват гаранции срещу допълнителни разходи, докато научната и ветеринарната експертиза настоява за решителни мерки за ограничаване на нарастващата заболеваемост. Балансирането на тези приоритети изисква лидерство от страна на политическия спектър, земеделските организации и частнопрактикуващите ветеринарни лекари, които играят ежедневна роля в тестването и консултирането на фермерите.

Ясно е, че решителните действия и съвместното ръководство ще бъдат от съществено значение за защитата на семействата на фермерите и осигуряването на бъдещето на ирландското говедовъдство и селскостопанска икономика.