Subscribe
Президентските избори в Полша завършиха с малка победа, но със сериозни последици за демократичното и европейското бъдеще на страната. Карол Навроцки, подкрепян от консервативната партия „Право и справедливост“ (ПиС), спечели 50,89% от гласовете, побеждавайки проевропейския либерал Рафал Тшасковски, подкрепян от управляващата коалиция, ръководена от министър-председателя Доналд Туск. Резултатът от изборите поставя под въпрос програмата за реформи на правителството на Туск и може да задълбочи политическата безизходица в Полша. Въпреки че президентската длъжност е до голяма степен почетна, президентът има прерогатив да отхвърля закони, приети от парламента – инструмент, който се очаква Навроцки да използва често.
Кампания с дълбоки институционални залози
Доналд Туск, който дойде на власт преди 18 месеца, обеща да възстанови върховенството на закона и да възобнови диалога с Брюксел. Един от приоритетите в програмата му беше отмяната на съдебните реформи, насърчавани от правителствата на ПиС между 2015 и 2023 г. – реформи, които бяха остро критикувани от Европейската комисия за подкопаване на независимостта на съдебната власт. Съдът на ЕС постанови, че новите процедури за назначаване на съдии в Полша не гарантират необходимата безпристрастност, което доведе до правен сблъсък между Варшава и Брюксел. Г-н Навроцки, консервативен историк и бивш председател на Института за национална памет, води предизборната си кампания на базата на националния суверенитет и традиционалистка социална програма. Антибрюкселската, антиимигрантската и антилибералната реторика на г-н Навроцки беше приветствана от националистическите лидери в региона. Унгарският министър-председател Виктор Орбан говори за „фантастична победа“, а Джордж Симион, лидер на партия „Алианс за съюз на румънците“, заяви, че „Полша е спечелила“.
Нов тест за съжителство
Карол Навроцки е смятан за продължител на политическата линия на бившия президент Анджей Дуда, твърд съюзник на ПиС, който често използваше правото на вето, за да блокира реформите на правителството на Туск. Тъй като управляващата коалиция не разполага с квалифицирано мнозинство, необходимо за преодоляване на президентското вето, новата президентска администрация обещава да следва същия курс като този на бившия президент Дуда. Политическите анализатори предупреждават за напрегнато съжителство с риск от законодателна парализа. Депутатът от Гражданската коалиция (КО) Борис Будка твърди, че „ПиС сега се опитва да свали легитимното правителство“ и институционалната безизходица ще се отрази на прилагането на социалните и икономическите политики, очаквани от населението. Нарастваща, но вътрешно раздробена регионална сила. През последните две десетилетия Полша направи впечатляващ възход от източната периферия на Европа до влиятелен регионален играч. С население от 37 млн. души, стабилна икономика и разходи за отбрана, достигащи 5 % от БВП, Варшава затвърди позицията си на военен и икономически бастион срещу заплахата от Руската федерация. Понастоящем Полша разполага с армия, по-голяма от тази на Франция, Германия или Обединеното кралство, а жизненият стандарт, коригиран спрямо покупателната способност, се доближава до този на Япония. Този нов статут предполага и по-голяма регионална отговорност, особено в контекста на подкрепата за Украйна. Г-н Туск твърдо се присъедини към про-зеленската европейска ос, като участва в срещата на върха „Коалиция на желаещите“ в Киев заедно с лидерите на Франция, Германия и Великобритания. Президентът Навроцки може да постави сериозна спирачка пред външната политика на правителството, особено пред безусловната му подкрепа за Украйна. У дома се водеше битка за правата на жените и малцинствата, а изборите поляризираха електората до краен предел. Рекордната избирателна активност – 73% – потвърди още веднъж колко силно президентството се е превърнало в символ на идеологическата посока на Полша. Тшасковски предложи облекчаване на законодателството за абортите, което е едно от най-рестриктивните в Европа, и узаконяване на гражданските партньорства за двойки от ЛГБТК+.
Навроцки беше твърдо против и победата му най-вероятно ще означава вето върху всички планове за социална либерализация. Разпределението на гласовете отразява ясни разделения: жените и високообразованите хора подкрепиха либералния кандидат. Мъжете и по-слабо образованите избиратели гласуваха в преобладаващата си част за консерваторите. Познат модел в световния изборен пейзаж, който обаче в Полша има особено значение поради историческия и религиозен произход на местния консерватизъм.
Мандат, в който правото на вето се превръща в политическо оръжие Карол Навроцки обеща да „защити суверенитета на Полша“ и да блокира „прекомерната намеса на Брюксел“. По време на кампанията той също така твърдеше, че икономическите и социалните политики трябва да „облагодетелстват полските граждани“ за сметка на бежанците или малцинствата – формулировка, която предизвика критики от страна на организациите за защита на правата на човека. В Европа, в която балансът между демократичния либерализъм и авторитарно-националистическите тенденции става все по-крехък, политическите анализатори смятат, че изборът на г-н Навроцки добавя нов възел на напрежение. А за правителството на Доналд Туск следващите няколко години изглежда ще бъдат постоянна борба за реформи в лицето на президент, решен да се противопостави.
Навроцки, нов лидер на европейския консерватизъм
Победата на г-н Навроцки идва само две седмици след поражението на Джордж Симион на президентските избори в Румъния, което е сигнал за възраждане на консервативните сили в Централна Европа. Андрей Бабиш, лидер на чешката евроскептична опозиция, поздрави г-н Навроцки и може да извлече политическа полза от вълната от подкрепа, която победата на г-н Навроцки предизвика преди изборите в Чехия през октомври. Дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпрати послание за сътрудничество, като заяви, че е уверена, че може да продължи „доброто сътрудничество“ с Полша, въпреки че сигналите от Варшава сочат разрив във визията за европейското бъдеще. Резултат, отразяващ една дълбоко разделена страна Рафал Тшасковски призна поражението си и отправи послание за единство:
„Съжалявам, че не успях да убедя мнозинството граждани в моята визия за Полша. Поздравявам Карол Навроцки за победата му“.
В следизборните си речи лидерите на PiS разглеждаха допитването като „референдум“ срещу правителството на Туск. В същото време реакциите в обществото варираха от примирение до загриженост.
„Всичко беше на ръба на ножа“, казва млад ИТ специалист във Варшава. Но начинът, по който вотът беше разделен, показва колко дълбоко сме разделени.“
Финансовите пазари реагираха бързо: основният индекс на Варшавската фондова борса спадна с почти 2% в началото на понеделник, а злотата се обезцени спрямо еврото – ясен знак за опасения относно стабилността на правителството и продължаването на реформите.
Полските консерватори благодарят на Джордж Симион за подкрепата на Навроцки: „В цяла Европа е необходима революция на здравия разум!“
На президентските избори в Полша Джордж Симион подкрепи Карол Навроцки, подкрепян от консервативната партия „Право и справедливост“ (PiS). За подкрепата си лидерът на AUR получи благодарности както от новоизбрания президент Навроцки, така и от бившия полски министър-председател Матеуш Моравецки, настоящ председател на Европейските консерватори и реформисти – организация, в която Симион беше избран на 14 януари за заместник-председател.
„Бих искал също така да благодаря на вицепрезидента на ЕКР Джордж Симион за подкрепата му по време на кампанията на президента Карол Науроцки и за вярата му, че консервативните ценности в крайна сметка ще надделеят! Ние никога няма да се предадем! Заедно – като ЕКР в Европейския парламент – ще продължим да се борим, за да сме сигурни, че тази голяма полска победа ще се превърне в пример за останалата част от континента, показвайки, че в цяла Европа е необходима революция на здравия разум!“, написа Моравецки в X, в мрежата X.
Матеуш Моравецки беше министър-председател на Полша между 2017 и 2023 г., като представляваше консервативната партия „Право и справедливост“ (PiS), която подкрепяше и новоизбрания президент на Полша Карол Навроцки.
С коя икономика започва мандатът на Карол Навроцки в Полша?
Какви са границите на властта и икономическият план на новия президент за страна, която води война по границите си? Полша навлезе в мандата на суверенния президент Карол Навроцки на ръба на пропастта с поредица от амбициозни стратегии, но също така, според повечето европейски анализатори, предвещавайки началото на потенциално огромен системен разрив между президента и правителството, ръководено от Доналд Туск. Според специалистите враждебното съжителство между двете партии е на път да създаде период на препъване на икономиката на страната, със законодателни задънени улици, масивен спад в доверието на капиталовия пазар. А най-потърпевши ще бъдат обикновените хора, когато антиевропейската реторика удари по вълната от инвестиции, осигурена от Туск през последните две години, енергийната сигурност и като цяло по ясно очертаната европейска посока на една от най-динамичните икономики в Източна Европа, която Румъния често вземаше за еталон през последните години.
Когато Доналд Туск се завърна начело на Полша през 2023 г., след близо десетилетие авторитарно управление на партията „Право и справедливост“ (PiS), полската икономика се намираше в пряка икономическа стагнация, като в продължение на няколко години инвестициите нарастваха само с 0,1 %, инвестициите бяха системно спирани, а отношенията с Брюксел бяха в задънена улица заради спорове относно върховенството на закона. Според правителствен доклад от началото на тази година само за няколко месеца ръководеният от Туск екип е успял не само да освободи над 50 млрд. евро от Националния план за възстановяване и устойчивост, но и да стартира рядко срещана на континента икономическа програма, която според набелязаните от правителството насоки е съдържала системни усилия, насочени към повишаване на националните инвестиции до исторически максимум от 700 млрд. злоти до 2025 г.
„Инвестициите в Полша през 2025 г. ще надхвърлят 650 милиарда злоти. Правителството е убедено, че това е консервативна оценка. Днес мога да кажа с увереност, че цифрата ще бъде по-близо до 700 млрд. И това е рекордна сума, безпрецедентна в историята на полската икономика“, заяви Доналд Туск от трибуната на Варшавската фондова борса в реч, посветена на визията и стратегическата посока през февруари 2025 г.
Той предложи инвестиции в науката, енергийния преход, модерните технологии, развитието на пристанищата и модернизацията на железниците, укрепването на капиталовия пазар и подкрепата за предприемачеството, като за всеки компонент бяха предвидени амбициозни бюджетни средства и ясни цели. Така например правителството вече е заделило 2,1 млрд. злоти само за научни изследвания и иновации, а 180 млрд. злоти – за железопътна инфраструктура и логистика. Реакцията на пазарите и инвеститорите на този нов климат беше незабавна, като се има предвид, че основният индекс на Варшавската фондова борса WIG20 се превърна в един от най-добре представящите се в света през първите месеци на 2025 г., а злотата поскъпна с повече от 10% спрямо долара, според неотдавнашен анализ на Bloomberg. Следва да се припомни също така, че Международният валутен фонд прогнозира, че БВП на глава от населението, коригиран спрямо паритета на покупателната способност, за първи път ще надхвърли нивото на Япония, което също се счита за символичен показател за ускорения темп на икономическа конвергенция.
Всички усилия на правителството на Доналд Туск са съсредоточени като основен принцип върху повторното включване на Полша в европейските механизми и върху възстановяването на доверието на полското население в принципите на Брюксел. През последните две години Полша беше една от страните в ЕС с най-голяма отвореност към Европейския зелен пакт, енергийния преход, както и към политиките за цифровизация и свобода на печата, които в крайна сметка доведоха до възобновяване на финансовите потоци от Брюксел и до позиционирането на страната като централен играч в геополитическия център на тежестта на Европейския съюз.
„Досега мечтаехме да настигнем развитите страни. Сега, за първи път, можем да кажем, че е възможно да ги изпреварим“, заяви Туск в интервю за Euronews, дори с цел да потвърди стойността на самата европейска ангажираност.
В годините преди Доналд Туск да се завърне в полската политика, суверенистката реторика на PiS и постоянният конфликт с институциите на ЕС доведоха до спиране на еврофондовете и драстичен спад на инвеститорското доверие. Но периодът преди 2023 г. днес на практика е най-ясният показател за предстоящия период, защото въпреки че правителството остава на власт, един президент от PiS рискува да наруши самото равновесие, което Туск бързо и старателно възстанови само за две години.
Как Навроцки наистина може да се включи в икономиката на Полша и защо е важна победата на ПиС на изборите на1 юни?
Ако в Румъния суверенисткото движение се оказа с непостоянни лидери, лишени от практични икономически виждания и съсредоточени повече върху лековати речи за мир и конспирации, податливи на социалните страхове, които се усещат или изграждат сред хората, Карол Навроцки идва в президентския дворец с арсенал от вета и заявена амбиция да предотврати укрепването на изпълнителната власт на Доналд Туск – послание, което беше силно използвано в предизборната кампания. Веднага след обявяването на резултатите г-н Навроцки заяви: „Няма да позволим на Доналд Туск да консолидира властта си“.
За по-голяма яснота е важно да се отбележи, че макар, както и в Румъния, правителството да има много важна изпълнителна роля в държавата и двете републики да функционират по полупрезидентски модел, полският президент има много повече правомощия и свободи от румънския. Прясно застаналият начело на страната г-н Навроцки има важни правомощия, когато става въпрос за политически назначения, той може директно да блокира закони и правителствени решения, докато в Румъния президентът може само да поиска преразглеждане на нормативни актове, а също така има право на вето върху бюджета на страната (докато полският президент може само да отнесе въпроса до Конституционния съд). По този начин, като може да блокира всеки закон, приет в парламента, още повече че мнозинството на сегашното правителство на Туск не разполага с две трети, необходими за преодоляване на президентското вето, то е на път да промени динамиката между двата клона на държавната власт. Бившият президент Анджей Дуда, въпреки че беше съюзник на PiS, прилагаше това право избирателно, но Навроцки го използва като част от политическото си послание, за да спечели гласове. Политическите анализатори очакват новият президент да превърне прерогативите си в стратегия за предизвикване на предсрочни избори. При такъв сценарий PiS заедно с крайнодясната либертарианска Konfederacja, ако си сътрудничат, биха могли да имат крехко мнозинство, но достатъчно, за да саботират законодателството на проевропейското мнозинство.
Според едно политическо изчисление почти 90 % от избирателите на Konfederacja на първия тур са подкрепили кандидатурата на Навроцки на втория тур, въпреки официалния отказ на лидера Славомир Менцен да го подкрепи. Над парламентарната аритметика обаче стои идеологията на новия президент, който по време на кампанията подписа програмна декларация, изготвена от лидера на крайната десница Менцен, която включваше осем точки – от блокиране на нови данъци до отхвърляне на всякакви закони за регулиране на оръжията или свободата на словото. По този начин Навроцки косвено пое част от вдъхновения от Америка популистки дискурс, вкоренен повече в етоса на MAGA, отколкото в класическата европейска консервативна доктрина. Според британски политолози контролните институции на държавата, като Конституционния съд, Националния аудиовизуален съвет и Избирателния орган, ще попаднат директно в политическата сфера на влияние, както беше в миналото, когато PiS беше на власт. Подобен сценарий може да доведе дори до неприемане на бюджета, което ще бъде още един сериозен повод за предсрочни избори, чрез които ултраконсервативната партия на Навроцки се надява да си върне властта в парламента до 2027 г.
В икономически план амбициите на Доналд Туск за опростяване на данъчното облагане и дигитализиране на администрацията, както и законопроектите за енергийна децентрализация, дерегулация на инвестициите и защита на независимостта на националната банка скоро може да бъдат блокирани, въпреки че в предизборно интервю той предупреди, че „всеки месец, загубен в политически спорове, е загубен месец за икономическото бъдеще на Полша“. Затова победата на Карол Навроцки трябва да се разглежда не само като символична промяна в институционалния баланс, но и като истинско обръщане на траекторията – от реформаторска и проевропейска динамика към застой, белязан от политически двубои, липса на законодателна съгласуваност и рискове от връщане към консервативния либерализъм. По същество това е избор между две коренно различни визии за държавата и икономиката, за Полша като център на гравитацията на Европа или като суверенна периферия със съюзници, които все повече се отдалечават от Брюксел.
Икономическата визия на Науроцки. Как всъщност кандидатът на ПиС спечели гласовете на хората и какво се крие зад обещанията да не повишава данъците?
Президентът Навроцки спечели гласовете на гражданите чрез агресивна кампания с популистки лозунги, включваща обещание за селективни данъчни облекчения, като например „нулев данък върху доходите за семейства с поне две деца“, премахване на ДДС за някои категории стоки и услуги, освобождаване от данъци върху наследствата и премахване на така наречения данък „Белка“ – данък върху капиталовите печалби, който досега осигуряваше голяма част от бюджетните приходи в Полша. Макар на пръв поглед принципите да изглеждат вкоренени в десния либерализъм, насочен към абсолютната свобода на бизнеса, списъкът с предложения на настоящия президент беше критикуван от представители на едрия бизнес и бизнес асоциациите, които смятат, че Навроцки всъщност няма последователна фискална стратегия и че неговите данъчни стратегии не са гаранция за икономическа стабилност.
„Инвестиционните перспективи са силно свързани с предвидимостта. Не можеш да привлечеш капитал в икономически климат, изграден върху вето и фискални импровизации“, заяви малко преди изборите Войчех Кострева, президент на Полската бизнес кръгла маса.
Г-н Навроцки се обяви за силен поддръжник на експлоатацията на въглищата, исторически огромен ресурс в Полша, като сегашното правителство ускорява инвестициите във възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. Той заяви, че ще наложи вето на всеки законопроект, който включва „зелени данъци“, санкции за вредни емисии или бюджетни средства за адаптиране към Европейския зелен пакт – изказване, което се хареса на малките предприемачи извън големите градове, заети в крехки местни икономики, често скептично настроени към ползите от членството в ЕС. Първи реакции от страна на пазарите и начало на края на икономическия бум, осигурен от Туск.
През първата половина на 2025 г. Полша имаше стабилна валута, добре представящи се борсови индекси, стабилни прогнози за икономически растеж от 3,3 % годишно и много обещаващ БВП на глава от населението, както беше споменато по-горе. След изборите победата на Навроцки предизвика незабавна корекция на фондовия пазар, като WIG20 спадна с до 2% след отварянето на пазара. Експертите предупреждават, че за инвеститорите Полша под управлението на Навроцки ще означава правителство в безизходица с президент, враждебно настроен към реформите, а може би дори и връщане към спирането на европейските фондове, което в миналото е довело до понижаване на рейтинга на страната. Точно тези дни пазарите очакват и сигнали за продължаване на еврофондовете, тъй като миналата година Туск успя да отпусне над 50 млрд. евро от НСРР, но сега продължаването на усвояването им силно зависи от поредица от реформи в правосъдието, околната среда, цифровизацията – самите нервни точки на антиевропейската кампания на Навроцки. Институционалната нестабилност и антиевропейската реторика на новия президент биха могли да пренасочат чуждестранния капитал към страни, които се възприемат като по-предвидими, включително Словакия, Чешката република или дори, защо не, Румъния. А относно войната по границата и стратегическата несигурност в рамките на НАТО новият президент се противопоставя на членството на Украйна в Северноатлантическия алианс и в ЕС, „докато съществуват нерешени двустранни въпроси“, той емоционално апелира към враждебността, разпалвана от суверенистите в Полша през последните години, която прие по-голямата част от бежанците от войната. Според „Гардиън“ Навроцки „не се поколеба да апелира към латентните антиукраински настроения в Полша, като открито критикува политиката на безусловна подкрепа на правителството“.
Карол Навроцки заяви, че предпочита „трансатлантическите съюзи“ пред сближаването с Брюксел, с което пряко се включи в стратегията за разделяне на блока на ЕС, която президентът на САЩ Доналд Тръмп приложи по най-видимия начин, откакто зае поста в Белия дом, и която се подкрепя и от унгарския министър-председател Виктор Орбан. В момента Полша е огледален образ на онова, което би могло да се случи, ако Румъния следваше същия уж суверенистичен сценарий, но при който липсва последователна структура за управление на проблемите на държавата. Асото, което страната все още има в ръкава си, обаче е напредъкът, постигнат през последните години, и степента, до която бързата реакция на пазарите може да принуди новия президент да подходи по-премерено към собствените си амбиции. В противен случай по улиците на полските градове отново ще се върне смогът, създаван през зимата от изпомпването на черен дим от комините на въглища, а перспективите за икономическото и геополитическото заваряване на европейския фланг за справедлив мир в Украйна също стават все по-неясни.