Катастрофалното предложение на Ирландия за бюджета на ЕС

Ирландия представи първоначалното си предложение за следващия бюджет на ЕС, което беше посрещнато с остра критика. В опитите си да угоди на всички, Дъблин беше подложен на критики от всички страни за това, че е изготвил незадоволително предложение. Ирландските политици може би не осъзнават, че обичайните им трикове в „Лейнстър Хаус“ няма да бъдат толерирани на ниво Европейски съюз. Докато заема председателството на Съвета на Европейския съюз, от ирландското правителство се изисква по-висок интелектуален стандарт, отколкото то е в състояние да постигне — поради това е абсолютно сигурно, че са възникнали търкания.

Предложеното от Ирландия намаление с 8 процента на Многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г. предизвика гняв в целия политически спектър в Европа, като пестеливи държави-членки като Германия и Швеция изразиха разочарование, че съкращенията на разходите не са достатъчно значителни, докато Европейската комисия изобщо се противопоставя на принципа за намаляване на бюджета. Най-интересното е, че Ирландия е избрала да запази спорните пакети от данъци върху собствените ресурси, които, за сметка на държавите-членки, биха могли да доведат до прехвърляне към Брюксел на независими данъчни постъпления от стоки в рамките на блока. Това става след лятното посещение на германския канцлер Фридрих Мерц в Дъблин, където той призова Ирландия да представи предложение, което да задоволи Германия и другите страни-нетни донори.

Странно е, че макар пакетите за собствени ресурси да се ползват с подкрепата на ирландското председателство, предложените от него бюджетни съкращения засягат потоците за финансиране на глобалното сътрудничество и конкурентоспособността. Финансирането на глобалното сътрудничество, което на практика включва хуманитарни организации и други форми на подкрепа за социално включване и развитие, е основен аспект от вътрешната програма на ирландското правителство. Всъщност в годишния доклад на „Ирландска помощ“ за 2025 г. се отбелязваше с гордост, че Ирландия е в разрез с тенденцията за международни съкращения на хуманитарната помощ. Затова е доста учудващо, че Ирландия изглежда е разгадала настроенията в Европа по отношение на разходите за помощ и е поставила този сектор на дневен ред за съкращения. За съжаление, там, където Ирландия не е успяла да разбере приоритетите на Европа, е в подхода ѝ към конкурентоспособността, която според ирландското предложение ще претърпи драстични съкращения на финансирането. И това въпреки годините, през които докладите „Драги“ и „Лета“ бяха възхвалявани като евангелия за ново европейско икономическо възраждане; години, през които ирландското правителство с радост се присъединяваше към реториката на своите континентални колеги.

Тъй като Ирландия предлага съкращения в размер на около 141 милиарда евро в опит да задоволи всички заинтересовани страни, единственият възможен изход за Дъблин в момента е пълната загуба на доверието на Европа в ирландското председателство. Заместник-министърът Томас Бърн, ирландският държавен служител, отговарящ за управлението на голяма част от дейностите на Ирландия през този период, подкрепи преговорната позиция, застъпена от ирландското правителство.

За всеки ирландски наблюдател е очевидно, че традиционно важните сектори – фондът за кохезия, земеделието и рибарството – са претърпели най-малките от всички предложени съкращения. С предложено съкращение от едва 3 процента в сравнение с 13-процентното съкращение в секторите на конкурентоспособността, научните изследвания и отбраната, националните приоритети на ирландското правителство са ясно изразени. И това въпреки факта, че ирландските длъжностни лица прекараха подготвителния период, твърдейки, че не биха могли да защитават националните интереси по време на председателството, тъй като имат задължението да действат като безпристрастен посредник, докато ръководят дискусиите. Макар подобни твърдения да са нормални за всяко правителство, което заема председателството, все пак е доста изненадващо, че интересите на Ирландия са толкова нагло изложени на показ в този случай.
Да приемем например, че пестеливите държави-членки, като Германия, проявяват интерес към съкращения в размер на стотици милиарди евро. Ирландските съкращения не отговарят на тези изисквания нито по мащаб, нито по съдържание, но все пак показват, че германските искания поне са били изслушани. Проблемът е, че Ирландия предложи съкращения в секторите на конкурентоспособността и отбраната, от които Германия и много други държави биха имали полза.

Абсурдността на ирландския бюджет беше посрещната изключително негативно от националните правителства. Холандският министър на финансите заяви, че Нидерландия няма да приеме бюджета и че „при този темп до края на годината няма да има споразумение“. Шведският министър по въпросите на ЕС определи ирландското предложение като „неразумно“, а Комисията също изрази своето неодобрение.

Ирландската преговорна позиция беше посрещната толкова негативно, че в съвместна декларация лидерите на ЕНП, S&D, „Renew Europe“ и Зелените изразиха „дълбокото си съжаление“ относно бюджета, представен от ирландското председателство.

Освен това заместник-председателят на ЕНП лично отправи критики към ирландското правителство, като заяви, че „след три месеца ирландското председателство е постигнало малък напредък, не е предложило никакви значими нови решения и е представило по-слаб бюджет“. Такива коментари би трябвало да бъдат особено неудобни за „Файн Гейл“ – член на ЕНП, който често се е отклонявал от етиката на групата. Въпреки че е част от християндемократическа група като ЕНП, политическите приоритети на „Файн Гейл“ са много по-близки до социалдемокрацията на групата S&D.

В интервю за Politico един дипломат от ЕС заяви, че ирландското предложение „дори не се доближава до зоната за споразумение“. Пълното недоволство от бюджетните предложения на Ирландия би трябвало да бъде повод за тревога в Дъблин, но ирландските официални лица, включително самият An Taoiseach, засилиха твърдението си, че преговорната им позиция е само отправна точка за по-нататъшни дискусии. Целта на първоначалното предложение би трябвало да бъде създаването на нещо, близко до компромис, което да гарантира на всички страни нещо, което е от решаващо значение за техните интереси. Вместо да намери този среден път, Ирландия представи бюджет, с който се измъква от отговорност, като в него е предвидена изключителна разпоредба за селскостопанските субсидии, която задоволява политически влиятелните ѝ земеделски стопани.

Обвинението срещу Ирландия, че предлага нещо, наподобяващо „финансовия Ла Ла Ленд“, е, честно казано, точно. Според класическия анализ „qui bono“ този бюджет не е в интерес на никого. Европейците може да сметнат това за странно, но ирландците – не. От десетилетия насам ирландските политици са пристрастени към това да изглеждат, че действат, без всъщност да постигат нищо. Това е странен механизъм, чрез който те заобикалят отговорността за вземането на решения и неизбежните провали на политиката си, като просто никога не въвеждат сериозни мерки от самото начало.

Така че за останалите държави-членки основният извод от ирландския бюджет не бива да бъде, че Ирландия е премахнала защитните мерки за своя селскостопански сектор в предложението, макар че безспорно е направила точно това. Истинското наблюдение е, че те проявяват същата ритуална нежелание да вземат решения, която определя изготвянето на политиките им у дома. За правителство, което толкова много наблягаше пред ирландската общественост на важността да бъде честен посредник, не е изненадващо, че не се е оказало на висотата на това прозвище. Вместо това ирландското председателство може да бъде охарактеризирано като „отсъстващ посредник“: човек, носещ отговорност за решение, което би предпочел да не вземе, който твърди, че ще изпълни обещанията си, но няма никакво намерение да го направи.

Докато Ирландия продължава остатъка от своето председателство, вероятно ще възникнат още поводи за напрежение и разочарование сред нашите европейски партньори. Проявите на некомпетентност от страна на ирландското правителство трябва да служат като предупредителен сигнал за останалата част от континента, че Ирландия, за съжаление, не е надежден партньор. Жалка последица от това катастрофално председателство на ЕС е, че Ирландия вероятно е опозорила дипломатическата си репутация в целия блок, тъй като хората не могат да не си зададат въпроса: как е възможно да са толкова глупави? Ирландската общественост е мислила така при много поводи, но това не я спира да избира същите ненадеждни политици на високи постове. Докато „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“ са на власт, Европейският съюз би било разумно да се отнася към тях като към лесни за манипулиране хора, каквито всъщност са.