Subscribe
Правителството на Мелони получава похвала, тъй като актуализираните данни на Istat показват намаляване на съотношението на дълга към БВП, стабилен растеж и дисциплинирани цели за дефицита.
Последните икономически показатели на Италия убедително доказват ефективността на консервативната фискална стратегия на министър-председателя Джорджия Мелони. В нов доклад за националните икономически сметки статистическата агенция на страната Istat ревизира ключови данни в посока, която подчертава доброто икономическо управление: съотношението на дълга към БВП за 2024 г. вече се очаква да бъде 134,9 %, което е малко по-ниско от прогнозираните през март 135,3 %, а стойностите на растежа и дефицита остават стабилни. Тези цифри, макар и скромни, сигнализират за траектория на фискална предпазливост, която се отплаща в епоха на глобална несигурност.
Данните също така очертават по-силна картина за 2023 г., отколкото се съобщаваше по-рано. Istat повиши миналогодишния растеж на БВП на 1% от по-ранната оценка от 0,7%, като същевременно намали съотношението на дълга към БВП за 2023 г. на 133,9% от 134,6%. Тези ревизии са от значение, тъй като показват, че италианската икономика се е представила по-добре от очакваното въпреки инфлационния натиск, високите разходи за енергия и напрежението в международната търговия. В същото време показателят за нетните заеми – по същество бюджетният дефицит – остана стабилен на ниво от 7,2%, което показва, че правителството е успяло да насърчи растежа, без да позволи публичните финанси да излязат извън контрол.
Администрацията на Мелони влезе в 2023 г. с цели от 1% растеж, дефицит от 3,8% и съотношение на дълга от 135,8%. Постигането или надхвърлянето на тези показатели в условията на предизвикателен икономически климат отразява ясен ангажимент за дисциплинирано управление. За разлика от по-експанзионистичните подходи, които дават приоритет на бързото стимулиране пред баланса, консервативният път на Италия е съсредоточен върху поддържането на доверието на пазара, контролирането на разходите и внимателното калибриране на инвестициите с цел поддържане на дългосрочна стабилност.
В перспектива правителството се стреми към увеличение на БВП с 0,6 % през 2024 г. Тази прогноза отразява предпазливостта на фона на глобалните насрещни ветрове, включително опасенията за американските мита и забавянето на европейското търсене. Макар че критиците могат да изтълкуват по-ниската оценка за растежа като признак на слабост, всъщност тя е пример за трезво формиране на политиката. С намаляването наполовина на прогнозата си за растежа по-рано тази година правителството даде знак, че предпочита реализма пред оптимизма – стратегия, която предпазва Италия от репутационни щети, свързани с неизпълнението на целите.
Във фискалната област администрацията си поставя също толкова консервативни цели. Официалната цел за дефицита за 2024 г. е 3,3% от БВП, но министърът на икономиката Джанкарло Джорджети предположи, че Италия може дори да свали показателя под критичния праг от 3%. По този начин страната ще може да излезе от процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит още през 2026 г., т.е. с цяла година по-рано от предвиденото. Постигането на този етап би означавало значителна победа за Италия в Брюксел, потвърждаване на доверието към нея в еврозоната и повишаване на привлекателността ѝ за инвеститорите.
Управлението на дълга остава друг крайъгълен камък в политиката на правителството. Макар че прогнозите сочат временно нарастване на съотношението на дълга към БВП до 137,8% до 2026 г. поради продължителните ефекти от скъпоструващия стимул за строителство „супербонус“, дългосрочната перспектива предвижда постепенно намаляване. Като признава това краткосрочно предизвикателство и планира контролирано намаляване, правителството отново демонстрира своя ангажимент за прозрачност и отговорност.
По-широките последици от тези цифри се простират отвъд границите на Италия. В епоха, когато много развити икономики се борят да намерят баланс между растежа и фискалната дисциплина, Италия показва, че консервативният подход може да доведе до стабилни, макар и не особено впечатляващи резултати. Внимателното управление на правителството на Мелони не само укрепи финансите на страната, но и повиши доверието в нея на международните пазари. Инвеститорите и партньорите от ЕС обръщат внимание на една страна, която въпреки политическите промени и глобалните сътресения се движи към по-здрави публични сметки.
В крайна сметка опитът на Италия е урок за стойността на предпазливото управление. Като държи разходите под контрол, устоява на изкушението на нереалистичните прогнози и постоянно намалява дълговото си бреме, правителството постави страната на по-стабилна икономическа основа. Въпреки че предизвикателствата остават – от напрежението в световната търговия до вътрешните структурни реформи, последните данни на Istat потвърждават, че консервативният фискален път на Италия не само работи, но и печели ново уважение към страната на европейската сцена.
Алесандро Фиорентино