Subscribe
В края на тази седмица гражданите на Република Молдова са призовани да отидат до урните, за да изберат своя бъдещ парламент, чийто състав ще реши дали страната ще следва проевропейския път, желан от президента Майа Санду, или ще се върне към миналото, под егидата на Руската федерация. Без колебание можем да кажем, че изборите в Република Молдова представляват кръстопът: Европа или руското влияние. Референдумът за присъединяване към Европейския съюз и президентските избори показаха, че мнозинството от молдовските граждани искат по-добър живот, съчетан с европейските ценности. Руската пропаганда обаче раздели страната на две, поради което е трудно да се предвиди изходът от изборите отвъд река Прут. Това, което е сигурно, е, че резултатът от изборите на 28 септември не само ще определи бъдещето на Молдова, но и ще повлияе пряко на отношенията ѝ с Румъния и Украйна. Повечето политически анализатори твърдят, че тези избори са от решаващо значение за съдбата на Молдова, тъй като победата на проруските партии би означавала парламент, враждебен на Европейския съюз, и нестабилно правителство, което би довело до отлагане, поне с едно поколение, на обединението на Република Молдова с Румъния в рамките на Европейския съюз. Както и по време на изборите в Румъния миналата година, добре известно е, че Молдова отдавна е подложена на интензивна хибридна атака от страна на Руската федерация и на постоянен натиск от страна на проруски настроени политици в страната. Ето защо една победа на проруските партии на практика би означавала ръководство под прякото влияние на Кремъл. От друга страна, една проевропейска победа представлява историческа възможност за повишаване на жизнения стандарт на обикновените граждани чрез достъп до предприсъединителни фондове, а защо не и реален шанс за Република Молдова да стане пълноправен член на Европейския съюз през следващите 4-5 години.
Молдова на кръстопът: между геополитическия натиск и избора на европейско бъдеще
Както беше споменато по-горе, парламентарните избори на 28 септември се определят от анализаторите като най-важните в историята на Република Молдова след СССР. Общата атмосфера сред гражданите по отношение на тези избори не е тази на нормално изборно състезание, а на конфронтация между две идеологии. Идеологията на Руската федерация, която има традиции във влиянието си върху страните от бившето съветско пространство, вижда в Кишинев стратегическо парче от пъзела, което не трябва да бъде загубено. В същото време представителите на Европейския съюз искат да задържат Молдова на пътя, който тя започна преди няколко години, а именно път на интеграция в европейското семейство и модернизация. Точно поради тази причина можем да кажем, че гласуването в края на септември не е само за партии, лидери и техните предизборни обещания, а за геополитическата съдба на една малка страна, която повече от три десетилетия се намира между камъка и твърдото място, между две велики сили: Запада с неговите обещания за по-добър живот и Изтока с комунистическата идеология на „Голямата мечка“ от Изток.
Политическите лидери в Кишинев разглеждат този огромен залог за бъдещото парламентарно мнозинство като „изключително опасен момент“, в който Молдова може да се превърне в полигон за големите европейски сили. Дори сред обикновените граждани дискусиите за бъдещето на Молдова вече не са просто размисли за ежедневието, а се преплитат с въпроси за мира, сигурността и националната идентичност.
След разпадането на Съветския съюз Република Молдова провъзгласява своята независимост през 1991 г., но откъсването от Москва не означава пълно скъсване, както правят други страни от бившия съветски блок. Началото на 90-те години на миналия век беше белязано от политическа и икономическа нестабилност, а политическата класа все отлагаше избора на ясна външнополитическа насока. През последните 30 години Молдова е разкъсвана между това да гледа на изток и да мечтае за по-добър живот в ЕС – баланс, който оформя най-новата история на страната. Икономическите и културните връзки, и особено енергийната зависимост от Руската федерация, останаха силни през годините след обявяването на независимостта. Най-добрият пример за трудностите при откъсването от руското влияние беше конфликтът в Приднестровието, който показа колко крехко е изграждането на нова държава. През цялото това време Румъния, „големият брат“ на Молдова, се превърна в стратегически партньор не само поради географската близост, но и поради историческите и културните връзки, а напоследък и поради икономическата помощ за Молдова.
Отношения с Румъния и Украйна след 1991 г.
Само няколко часа след провъзгласяването Румъния е първата държава, която признава независимостта на Република Молдова. През следващите години двустранните отношения бяха като на влакче в увеселителен парк. Понякога лидерите в Букурещ бяха възприемани като защитници на Кишинев в Брюксел, а друг път, поради вътрешнополитически различия, отношенията охладняваха. Въпреки това Румъния остана основният поддръжник на европейската интеграция на Молдова, като предлагаше стипендии за студенти, икономическа помощ и постоянна дипломатическа подкрепа за молдовските граждани. Украйна, източната съседка на Молдова, също е стратегически важна за Кишинев. След обявяването на независимост през 1991 г. двете страни подписват договори за сътрудничество и се радват на периоди на добро сътрудничество. Съществува обаче и напрежение по отношение на границата по река Днестър и правата на малцинствените общности. Анексирането на Крим от Руската федерация през 2014 г. и инвазията, започнала през 2022 г., промениха коренно ситуацията на източната граница на ЕС. Сигурността на Молдова стана изключително крехка, като страната се намира между украинския фронт и постоянния натиск от страна на Русия. С малко природни ресурси Република Молдова се бори за оцеляване повече от три десетилетия, а преходът към европейската мечта става все по-труден. С приблизително 2,5 млн. души население през 2025 г. Молдова остава една от най-бедните страни на стария континент. Поради масовата миграция населението на страната непрекъснато намалява. Стотици хиляди молдовци са избрали икономическото изгнание, като в крайна сметка работят в страни от ЕС като Италия, Франция и Германия, а парите, които изпращат у дома, са важен стълб на икономиката.
Стандартът на живот в Молдова е много по-нисък от този в държавите – членки на Европейския съюз. Средната заплата в Молдова е малко над 800 евро, което е много по-ниско, отколкото в Румъния или Полша – страни, които претърпяха подобни трансформации след 1990 г. По същия начин средната пенсия на молдовски гражданин, въпреки че се е увеличила през последните години, остава недостатъчна, за да се справи с нарастващите разходи за енергия и храна. Въпреки това икономиката на Молдова също показва признаци на напредък. През последните години проевропейските правителства се опитаха да привлекат инвестиции, да реформират съдебната система и да създадат по-предсказуем климат, за да започнат преговори за присъединяване. Въпреки че процесът е бавен и сложен, все повече граждани виждат в по-тесните връзки с Европейския съюз единствения път към модернизация и стабилност.
Решаващи избори в една крехка демокрация
В този контекст изборите в края на тази седмица са от голямо значение. Залогът на парламентарните избори е не само кой ще оглави правителството, но и дали Молдова ще продължи да върви по пътя на европейската интеграция или ще бъде въвлечена обратно в сферата на влияние на Кремъл.
За някои граждани на републиката Европейският съюз означава свободата да работят навсякъде и надеждата за по-добър живот. За други връзките с Руската федерация все още са синоним на стабилност, култура и идентичност. По официални данни броят на хората, които имат право да гласуват, е приблизително 2,8 милиона, но избирателната активност винаги е непредсказуема, особено сред тези, които живеят и работят в чужбина. Гласовете на молдовците в чужбина вече са накланяли везните на предишни избори, когато Мая Санду беше избрана за президент на Република Молдова, което още веднъж потвърждава колко важна е общността в чужбина.
Политическият пейзаж в Република Молдова далеч не е толкова прост, тъй като молдовската политическа сцена е изключително фрагментирана. През годините политическите партии се появяват и изчезват, създават ефимерни съюзи и година след година предизвикват правителствени кризи. Изборите на 28 септември отново подчертават тази фрагментарност. В предизборната надпревара се включват както проевропейски партии и сили, близки до Москва, така и политици, които се опитват да се представят като „гласът на народа“ с антисистемно говорене. Тази фрагментация не може да се счита за случайно съвпадение, тъй като Република Молдова е страна, в която идентичностите се припокриват и си противоречат: Румънски и руски език, западна култура и съветско наследство, проевропейски стремежи и носталгия по Изтока. Политиците се възползват от тези разделения, като всеки от тях се опитва да спечели избиратели, верни на идеите, които прокарва.
Известен политически лидер, който се прочу с директния си и противоречив стил, твърди, че Молдова рискува да се превърне в „игрална площадка“ за големите сили. Според него обикновените хора остават жертви на битка, която се води не за тяхното благосъстояние, а за геополитически контрол. Той критикува сегашното правителство, че е загубило връзка с ежедневната реалност на гражданите, и настоява, че европейските обещания остават само на хартия. Друг политик, който преди това е заемал важни постове в държавата, упрекна сегашното ръководство в липса на професионализъм и неспособност да поддържа балансиран диалог с Кремъл. Според него затварянето на каналите за комуникация с Руската федерация е грешка, тъй като много молдовци продължават да зависят от източния пазар. От друга страна, проевропейските лидери смятат, че единственият жизнеспособен път за бъдещето на Молдова са по-тесните връзки с Брюксел. Проевропейски настроените молдовци виждат във финансовата и политическата подкрепа на Европейския съюз възможност да модернизират държавните институции, да повишат жизнения стандарт и да се закрепят в едно стабилно демократично пространство.
Важен играч на молдовската политическа сцена е настоящият кмет на Кишинев. Той се опитва да разшири политическото си влияние извън столицата, като изгражда имиджа си на базата на обещание за административна ефективност и балансиран дискурс, избягвайки радикални позиции. Въпреки това неговите опоненти и критици го обвиняват, че остава нееднозначен по основни въпроси като европейската интеграция или отношенията с Русия. В същото време бившият министър-председател, който сега е партиен лидер, се опитва да си върне позициите с послание за стабилност и прагматизъм. Той обещава, че може да управлява по-добре ресурсите и външните отношения, представяйки се като политик с международен опит.
Освен тези централни фигури, на молдовската политическа сцена се появиха малки партии и регионални лидери, които често играят ролята на арбитри в преговорите след изборите. Тази фрагментация на политическата класа ще затрудни постигането на ясно мнозинство и сценарият за нова сложна коалиция е почти неизбежен.
Москва, Брюксел и Вашингтон
Външното влияние остава постоянен фактор в молдовската политическа класа. Москва, както по официални, така и по неофициални канали, постоянно изпраща предупредителни послания: прекаленото сближаване с НАТО или ЕС може да има „сериозни последици“. От друга страна, лидерите в Брюксел и Вашингтон предлагат пакети за финансова подкрепа, но те са обвързани с реални реформи в правосъдната система и по-специално в борбата с корупцията. Следователно политическите лидери в Кишинев са поставени в ситуация, в която са подложени на два натиска: от една страна, обещанието за европейско бъдеще, а от друга – страхът от икономически и енергийни репресии от страна на Руската федерация.
На северната граница хората гледат скептично на предизборната кампания. „Политиците идват само преди изборите, а след това забравят за нас“, казват повечето от местните жители. Повечето от тях се препитават със земеделие, но ниските цени, които получават за продукцията си, и липсата на инфраструктура ги обезкуражават. Ето защо много млади хора избират да заминат да работят в чужбина, в Италия или Германия, а възрастните хора, които са останали, чакат малките си пенсии, които едва стигат за комунални услуги, храна и необходими лекарства. За тези хора европейската мечта не е абстракция, а място, където децата им живеят по-добре и изпращат пари у дома, за да облекчат старините си. Но в същото време живеещите на северната граница признават, че все още зависят от руските продукти и пазари. Тази амбивалентност намира пряко отражение в решенията им за гласуване.
В столицата Кишинев възприятията са много различни. Някои млади хора смятат, че Молдова трябва да направи всичко възможно, за да се интегрира в Европейския съюз. „Тук нямаме бъдеще, трябва да отидем на Запад“, казват повечето млади хора. По-възрастните хора, от друга страна, продължават да напомнят за съветската стабилност и гледат с носталгия към Русия. Разходите за живот в Кишинев нарастват: наемите се увеличават, а цените на енергията и хранителните продукти стават все по-високи. Много граждани обвиняват ендемичната корупция и лошата администрация, поради което за средната класа по-тесните връзки с ЕС означават надежда за функционираща съдебна система и ясни правила.
Защо диаспората играе ключова роля в изборите в Молдова? Статистическите данни показват суровата реалност: над един милион молдовски граждани живеят и работят в чужбина. Парите, които те изпращат в родината си, съставляват почти 15 % от БВП на Молдова. В същото време намаляването на населението се отразява на пазара на труда и на социалната система. Средната пенсия е по-малка от 3 000 леи, а средната заплата остава недостатъчна за европейските стандарти. Ако сравним това с Румъния, където средната нетна заплата надхвърля 5 000 RON, или с Германия и Франция, където средната нетна заплата е над 2 000 EUR, това несъответствие означава, че емиграцията остава неизбежно решение за много молдовски граждани.
Дезинформация, корупция и борба за честни избори в Молдова
Понастоящем както в Молдова, така и сред молдовските общности, работещи в чужбина, се води истинска битка на информационния фронт. Следвайки модела, патентован на румънските избори, молдовските избори се провеждат не само в селата и градовете, но и в интернет. Социалните мрежи се превърнаха в любима почва за неясни кампании, фалшиви атаки и опити за манипулиране на общественото мнение. Експертите вече са документирали многобройни случаи на „дълбоки фалшификати“ – фалшиви видеоклипове с участието на политици – които се разпространяват широко в Telegram, TikTok и Facebook. Редица скорошни разследвания показаха как външни групи по интереси финансират тези кампании за дезинформация в опит да повлияят на общественото мнение. Властите се опитват да се борят с това явление на дезинформация, но инфраструктурата за киберсигурност е крехка.
Друга тема, която доминира в предизборната дискусия в момента, е корупцията. От „кражбата на милиард“ през 2014 г. – случай, който разтърси цялото общество, до последните скандали, у хората остана дълбоко недоверие към политическата класа. Мнозина смятат, че независимо кой ще спечели, корупцията няма да изчезне, ще се сменят само действащите лица. Европейският съюз неведнъж е поставял финансовата си подкрепа в зависимост от осъществяването на реални реформи в съдебната система, но прилагането на тези реформи е бавно, а много съдии и прокурори все още са заподозрени в обслужване на политически интереси. В перспектива Република Молдова може да избира между Изтока и Запада. Изборите на 28 септември ще бъдат не само упражнение по демокрация, но и истинско изпитание за устойчивостта на молдовското общество като цяло. Всички са наясно, че Република Молдова се намира между два свята: Русия, която гледа на Молдова като на бивша провинция, която не бива да бъде загубена, и Европейския съюз, който я разглежда като държава, стремяща се към модернизация.
За Румъния посоката, в която ще поеме Молдова, е от съществено значение. Едно проевропейско правителство в Кишинев би означавало стабилност на източната граница на Европейския съюз. За Украйна, страна, опустошена от конфликта с Руската федерация, Молдова остава стратегически съюзник в лицето на руската агресия. Що се отнася до Русия, загубата на Молдова от нейната сфера на влияние би била още една стъпка в намаляването на контрола ѝ върху страните от бившето съветско пространство. Молдова, страна, която се намира между носталгията и надеждата, между миналото и бъдещето, остава крехка, но не и лишена от ресурси. Изборът, който гражданите ще направят на изборите в края на тази седмица, ще бъде решаващ: или решителна стъпка към Европейския съюз, или връщане в порочния кръг на зависимост от Москва. В един размирен регион тази малка страна има шанса да покаже, че демокрацията, колкото и крехка да е тя, може да издържи, когато хората отстояват правото си да решават. След 28 септември бъдещето на Република Молдова ще зависи от смелостта на нейните граждани и от зрелостта на политическата класа.