Нови пакети за външните граници и вътрешната сигурност

Европейският съюз е изправен пред сложни предизвикателства в областта на сигурността, особено в контекста на имиграцията и трансграничното движение на хора. Феноменът на миграцията оформя много от основните геополитически динамики в Европа през последните години. В частност, след началото на гражданската война в Сирия т.нар. балкански маршрут се превърна в най-използвания от хората, които се опитват да достигнат Европа от Близкия изток. Тази ситуация доведе до истинска миграционна криза, за която Европейският съюз не беше подготвен. Тази ситуация налага на Съюза не само морална, но и политическа отговорност да защитава своите граждани от възможни заплахи, като например проникването на терористи и престъпници през външните му граници. Този риск се изостря от факта, че много недоброжелатели се възползват от различията в законодателството в областта на сигурността между държавите членки, по-специално по отношение на събирането и управлението на лични данни. Тези различия в нормативната уредба позволяват на опасните лица да се движат анонимно в рамките на ЕС, като често променят самоличността си и личните си данни, като име или дата на раждане, за да избегнат системите за контрол.

През последните години няколко терористични акта и други заплахи за обществената сигурност бяха извършени от екстремисти, които се възползваха от тези уязвимости. Добре документирано е, че много от тези екстремисти, свързани с теченията на радикалния ислямизъм, са пресекли външните граници на ЕС, използвайки незаконни миграционни маршрути както от юг, така и от изток. Тези маршрути често се улесняват от организирани престъпни мрежи, включително такива, които участват в трафика на хора и се възползват от човешкото отчаяние, за да печелят от нерегламентирани и опасни движения на населението.

Изправен пред този нарастващ проблем, Европейският съюз почувства необходимостта да обедини усилията си, за да осигури по-координиран и ефективен отговор. Под влиянието и стимула на групата ECR подходът към по-органично и интегрирано законодателство, включващо по-строг контрол не само на входните пунктове, като например летищата, но и чрез засилено съдебно сътрудничество между държавите членки, беше решаващ. Целта на това ново законодателство е да се стандартизират процедурите за контрол и обмен на информация, за да се отстранят съществуващите пропуски, които позволяват на опасни лица да се възползват от несъответствията между националните системи.

Прилагането на тези мерки ще изисква съвместни усилия и споделени отговорности на всички равнища на управление в Съюза, за да се гарантира не само вътрешната сигурност, но и сигурността на външните граници, което е от решаващо значение за поддържането на целостта и стабилността на цялото европейско пространство. Тези съвместни усилия са важна стъпка в борбата срещу тероризма и организираната престъпност, като по този начин се защитават основните ценности и сигурността на европейските граждани.

Събиране на данни и ефективност на съдебната система

На последната сесия на Европейския парламент беше постигнат важен законодателен етап, който бележи значителна стъпка напред в областта на трансграничното наказателно правосъдие. С огромно мнозинство от 604 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“ беше приет нов закон, който въвежда по-ясни и категорични правила за прехвърлянето на наказателни производства между различни държави-членки на ЕС. Това законодателство е създадено, за да отговори на конкретни нужди: да се ускорят разследванията и да се повиши ефективността на правораздаването в транснационален контекст.

Необходимостта от такъв закон произтича от нарастващия брой дела, свързани с лица и престъпления, които пресичат националните граници. В една все по-взаимосвързана Европа трансграничната престъпност се превръща в постоянно предизвикателство за съдебните органи, което прави необходимо по-гладкото правно и процесуално сътрудничество между държавите-членки. Старото законодателство вече не отговаряше адекватно на тези нужди, тъй като производствата често се забавяха поради бюрократични усложнения, регулаторни несъответствия и пречки пред комуникацията и предаването на документи и доказателства.

Новият закон има за цел да преодолее тези пречки, като въведе ясна и хармонизирана правна рамка за улесняване на обмена на информация и съдебното сътрудничество. Сред най-важните промени са въвеждането на по-строги процедурни срокове за предаване на документи и доказателства и стандартизирането на молбите за правна взаимопомощ. Тези промени имат за цел да намалят времето за изчакване и да премахнат правната несигурност, която може да подкопае ефективността на разследванията и съдебните процеси.

Освен това новото законодателство предоставя подкрепа и гаранции, за да се гарантира, че правата на лицата, участващи в трансгранични наказателни производства, се зачитат изцяло. Това включва правото на правна помощ и превод на правни документи, които са от основно значение за осигуряване на достъпно и справедливо правосъдие, независимо от гражданството на съответното лице или държавата, в която се намира.

Приемането на този закон е конкретен пример за това как може да се засили европейското сътрудничество, за да се отговори на съвременните предизвикателства в областта на престъпността и наказателното правосъдие. Тя не само подобрява способността на ЕС да реагира бързо и ефективно на трансграничната престъпност, но и укрепва усещането за общо правосъдие и правна сигурност в ЕС, което е от съществено значение за поддържане на доверието на гражданите в европейската правна система.

Приемането на новото законодателство беше горещо приветствано от докладчика на ЕКР Асита Канко: „Новите правила – заяви тя след гласуването – са важна стъпка към по-добро съдебно сътрудничество и по-бързо наказателно преследване. Това е особено важно при разследването на международен тероризъм, трафик на хора, наркотици и огнестрелни оръжия, контрабанда на мигранти, киберпрестъпления или пране на пари“. Следователно повишаването на ефективността ще има много положително въздействие върху защитата на вътрешната сигурност на страните от Европейския съюз: „С този закон сега ще гарантираме, че правосъдието функционира по-добре във всички страни от ЕС и че нашите граждани са защитени и уважавани“, заяви евродепутатът Асита Канко. В областта на защитата на външните граници Европейският парламент одобри и нови начини, по които държавите членки ще могат да засилят контрола при влизане: данните за пътниците ще се събират автоматично в единна европейска база данни, когато те се регистрират в централен европейски център. Асита Канко обяснява: „Всяка година ЕС регистрира около 1 милиард пътници, половината от които преминават външните граници на ЕС. Огромното мнозинство от тях са добронамерени, но за съжаление сред пътниците се крият престъпници и терористи“. Според Канко „новият закон ще рационализира събирането на данни за пътниците, което вече се извършва, и ще запълни пропуските, от които се възползват престъпниците и терористите. Той ще помогне на нашата полиция и правосъдни служби да вършат работата си по-ефективно и ефикасно. Постепенното преминаване към по-автоматизирано събиране на данни ще подобри още повече качеството на пътуването“, заяви евродепутатът Канко. Обявеното намерение е ясно: „Укрепваме външните граници на ЕС – каза тя – и се справяме по-добре с терористите и другите престъпници. Честните пътници само ще спечелят от автоматизацията“, заключи Канко.

Предизвикателството от консервативна гледна точка

Защитата на европейските граници е въпрос с най-висок приоритет за целия Европейски съюз, особено във времена на глобални предизвикателства и нововъзникващи заплахи. Борбата с незаконната имиграция е част от този по-широк контекст и е един от ключовите аспекти на гарантирането на вътрешната сигурност. Всъщност споразуменията, които вече са сключени между европейските институции и страните от Северна Африка, са доказали своята ефективност при спирането на хиляди трафиканти, които използват уязвимостта на границите, за да извършват своите незаконни дейности.

В днешния геополитически контекст Европейският съюз е изправен пред редица предизвикателства по отношение на управлението на миграцията и сигурността на границите. За да се справи с тези предизвикателства, ЕС е приел няколко стратегии, включително екстернализация на границите си. Този подход, започнал със споразуменията между Брюксел и Анкара през 2016 г., беше потвърден през 2024 г. със споразумението между ЕС и Египет.

Тези споразумения са само част от един по-сложен и многостранен подход към сигурността на границите. Значението на тези споразумения далеч надхвърля простото предотвратяване на незаконната миграция: те играят важна роля за предотвратяване на проникването и дейността на мрежи на организираната престъпност и терористични групи в района на ЕС. Европа, със своята история и ценности на откритост и свобода, не може да си позволи да бъде заложник на такива зловредни сили. Следователно сигурността на границите е не само физическа бариера срещу незаконното влизане на хора, но и защитна стена срещу проникването на екстремистки и опасни идеологии.

При укрепването на границите си ЕС трябва също така да се съобразява със зачитането на правата на човека и справедливия процес и да гарантира, че предприетите мерки не накърняват основните принципи, на които се основава ЕС. Това е комплексно предизвикателство, което изисква балансирана политика, която да съчетава сигурността и зачитането на правата.

Обещанието за подновяване на вътрешната сигурност е едно от основните знамена, които европейската десница развява в отговор на тези сложни предизвикателства. Като се застъпва за по-строги и по-координирани политики, европейската десница цели да въведе значителни нововъведения в политиката за сигурност. Те включват не само засилване на граничния контрол, но и засилено сътрудничество между полицията и силите за сигурност на различните държави членки, както и прилагане на модерни технологии за наблюдение и контрол.

От съществено значение е също така тези мерки да бъдат придружени от засилено международно сътрудничество. Европа трябва да работи в тясно сътрудничество със страните на произход и транзит, за да се справи с първопричините за незаконната миграция и трафика, като бедността, политическата нестабилност и конфликтите. Само подход, който съчетава строг контрол с ангажимент за развитие и стабилност, може да осигури устойчиви и дългосрочни решения на предизвикателствата, пред които е изправена Европа.