Огромните разходи за трибунали и разследвания

Вестник Irish Times съобщи, че от 1997 г. насам ирландската държава е похарчила почти 600 милиона евро за 27 трибунала и комисии за разследване.

Според репортаж на журналиста Хари Макгий общите разходи за 10 трибунала, 17 комисии за разследване и разследвания възлизат на 597 млн. евро, или средно по 22 млн. евро на разследване.

Средната продължителност на тези процеси надхвърля пет години, което означава, че държавата редовно се оказва въвлечена в съдебни и административни разследвания, продължаващи повече от половин десетилетие. Три от комисиите, както отбелязва Макгий, са свързани с единични смъртни случаи, струващи 1 млн. евро или по-малко.

Той контрастира с разходите на Трибунала по някои въпроси на планирането и плащанията (Трибунал Махон), който започна работа през 2012 г. Изчислено е, че при приключването си този процес е струвал около 144 млн. евро.

Първоначално наречен „Трибуналът за наводненията“ по името на първия си председател, съдия Фъргъс Флуд, органът е натоварен със задачата да разследва твърдения за корупционни плащания към политици и длъжностни лица във връзка с разрешителни за планиране и промяна на предназначението на земя, като се фокусира върху дейността на Съвета на графство Дъблин през 90-те години на ХХ век и особено върху тези, свързани с участието на бившия министър от партията „Фиана Файл“ Рей Бърк.

Първоначално обхватът на разследването беше съсредоточен върху 726 акра земя в Северен Дъблин, но по-късно условията му бяха разширени, за да обхванат по-широки твърдения за съмнителни плащания.

В крайна сметка трибуналът стигна до заключението, че министър Рей Бърк е получил поне 290 000 евро под формата на корупционни плащания, което доведе до присъда от шест месеца затвор за укриване на данъци. Констатациите му обаче имаха и далечни политически последици, надхвърлящи индивидуалните присъди.

По-специално, в него се отправят значителни и остри критики към бившия министър-председател Бърти Ахърн. Трибуналът отхвърли обясненията на г-н Ахърн за сделки на стойност 165 000 лири, като ги определи като „неверни“ и „неправдоподобни“.

Комисията стигна и до заключението, че бившият комисар на ЕС по социалните въпроси Падрайг Флин е получил 50 000 британски лири от строителния предприемач Том Гилмартин, за да повлияе на решенията за планиране.

Окончателният доклад на Трибунала, който обхваща 3270 страници, посочва дълбоко вкоренена култура на системна корупция в ирландския политически и административен живот.

Днес въпросът за нарастващите разходи, свързани с трибуналите и комисиите, отново е поставен на дневен ред в ирландската политика след окончателното публикуване на окончателния доклад на Комисията Фарели.

Настоящата комисия беше създадена през април 2017 г., за да разследва и установи фактите относно ролята на публичните органи в грижите и защитата на потребителката на услуги Грейс (псевдоним), която е пребивавала в бивше приемно семейство (семейство Х) в югоизточна Ирландия между 1989 и 2009 г. Мандатът също така изискваше Комисията да установи фактите по отношение на грижите за Грейс и дали Грейс е била подложена на някакво насилие през този период.

Докладът, за който вече е известно, че е струвал около 37 млн. евро. Тази сума не включва комбинираните разходи за допълнителни доклади за грижите за Грейс, които се оценяват на приблизително 750 000 евро.

Окончателният доклад обаче предизвика шок в цялата политическа система на Ирландия. Това, което предизвика широко разпространено недоверие и разочарование в ирландската политическа върхушка, е крайното заключение на доклада: макар да открива ясни доказателства за сериозно пренебрегване и лошо финансово управление, той не открива доказателства за сексуално или емоционално насилие

Тези констатации бяха посрещнати с недоверие и разочарование както от страна на правителството, така и от опозицията, включително от един от най-отявлените критици на грижите за Грейс – Джон Макгинес, TD от Fianna Fail. Макгинес е председател на влиятелната Комисия по обществени въпроси на Ойреахтас, когато малтретирането на Грейс за първи път е обсъдено на парламентарно ниво в поредица от болезнени срещи с Изпълнителната агенция по здравеопазване на Ирландия.

В отговор на окончателния доклад Макгинес коментира, че е очаквал докладът да „излага на разбираем език предисторията на грижите за Грейс, къде се провалиха и защо, кой е отговорен за случилото се с Грейс… Очаквах основните права на Грейс да бъдат оправдано.“ Констатацията, заявява Макгинес, е „огромно разочарование„.

Очаква се през следващите седмици да се проведе цялостен дебат в парламента по констатациите в доклада Farrelly, като разходите и оперативната неефективност ще бъдат ключова част от дискусията.

В тази връзка следва да се отбележи, че опитът за разработване на процедури, които значително да намалят този вид прекомерни разходи, беше иницииран от бившия министър на правосъдието Майкъл Макдауъл, който през 2003 г. инициира законопроекта за комисиите за разследване.

Както той заяви тогава, някои от най-полезните и значими начини, по които този законопроект ще се опита да постигне намаляване на разходите, са механизмите, свързани с мандата на комисията. Както Макдауъл правилно отбеляза по онова време, беше признато, че наличието на ясен и добре дефиниран мандат, който е строго определен, често е ключът към успешно и бързо разследване.

За съжаление, както ясно показаха случаят „Грейс“ и 8-годишната работа на Комисията „Фарели“, тези механизми невинаги работят толкова ефикасно или ефективно, колкото се очакваше.

Преди публикуването на окончателния доклад на Комисията „Фарели“ правителството изпрати силен сигнал, че трябва да се намерят алтернативни механизми, освен трибунали, следствени комисии и комисии за разследване, които въпреки най-добрите си намерения се оказаха почти невъзможни за функциониране в рамките на първоначалния си мандат. Ирландският министър-председател Мишел Мартин се позова на този въпрос неотдавна по време на парламентарен дебат, когато ясно посочи размера на правните разходи, направени от държавата по време на тези разследвания.

В тази връзка министър-председателят потвърди, че след одобрението на Dáil Éireann и Seanad Éireann той е подписал законов инструмент за официалното учредяване на още един трибунал за разследване, този път на ефективността на процесите за подаване на жалби в Силите за отбрана по отношение на въпроси на работното място, свързани с дискриминация, тормоз, сексуален тормоз и сексуални нарушения.

Министърът на правосъдието потвърди също, че правителството отпуска 3,6 млн. евро за подпомагане на създаването и работата на Съда на публичната служба, като допълнителните средства за следващите години ще бъдат договорени в рамките на процеса на годишните прогнози за всяка година.

Като се има предвид историята на ирландските трибунали и разследвания, политическите наблюдатели не са много сигурни, че първоначално отпуснатите 3,6 млн. евро няма да се удвоят или утроят преди приключването на процеса.

Както посочва Хари Макгий, не е задължително да е така. В своя доклад, посочен по-горе, Макгий изтъква примера с Комисията Nyberg за банковия колапс в Ирландия, която докладва през 2011 г. Тази комисия, натоварена с изключително важно разследване на една от най-големите финансови катастрофи в Ирландия, приключи работата си в рамките на няколко месеца и на стойност само 1,2 млн. евро – малка част от разходите, които обикновено се свързват с подобни разследвания.

Според Макгий тази Комисия е добър пример за отлично работеща Комисия.

Остава да видим дали политическата система на Ирландия има желание или капацитет да повтори тази ефективност в бъдеще. Въз основа на досегашните данни оптимизмът изглежда неуместен.

В действителност продължаващото нарастване на разходите е отражение не само на правната и процедурната сложност, но и на политическата култура, свързана със самите разследвания. Последователните правителства често са използвали трибуналите и комисиите като инструменти за политическо управление, а не единствено като органи за установяване на факти, като са създавали впечатление за действие, но са измествали непосредствената отговорност. Тази динамика, при която разследванията се превръщат в разтегливи, самоподдържащи се процеси, утвърди система, в която забавянето, прекомерният легализъм и нарастващите разходи не са отклонения, а предвидими резултати. Без структурна реформа както на правната рамка, регулираща разследванията, така и на политическите стимули, които стоят зад тяхното създаване, е малко вероятно дори най-добре изготвеното техническо задание да постигне значима промяна.