Subscribe
Европейският съюз започна най-мащабния ремонт на енергийната инфраструктура в историята си, като обеща инвестиции в размер на 1,2 трилиона евро за модернизиране на електрическите мрежи до 2040 г.
Централно място в този преход заема Румъния, която е основен кандидат за превръщането си в регионален енергиен център под формата на осем големи „енергийни магистрали“, предназначени да намалят цената на електроенергията и да намалят използването на изкопаеми горива на целия континент. Геостратегическото местоположение на Румъния я превръща в кръстопът за енергийната сигурност на ЕС, свързвайки Западна Европа (чрез проектите Унгария-Австрия, финансирани с 30 млрд. евро от фондовете на ЕС до 2035 г.) с маршрути за черноморски газ като BRUA и Neptun Deep, почти удвоявайки капацитета на междусистемните връзки от 4000 MW на 7200 MW. Като стълб на стабилността в Централна и Източна Европа, тя интегрира възобновяемите енергийни източници и разширяването на ядрената енергетика (блокове 3-4 в Черна вода), за да диверсифицира доставките. Както посочва специалистът по енергетика Йонела Чучуряну, „Румъния трябва да подготви мрежата си за бърза промяна на възобновяемите енергийни източници“, а до средата на 2025 г. акумулаторните хранилища вече могат да допринесат за близо 400 MWh.
Цените на електроенергията в ЕС ще достигнат критична точка през 2024 г.: когато цените на електроенергията в промишлеността на ЕС ще достигнат 0,20 евро за кВтч, докато тези в Китай – 0,082 евро, а в САЩ – 0,075 евро, планът на Европейската комисия се прицелва в тревожен момент. Румънските/европейските потребители биха могли да извлекат огромни ползи от него, като Комисията предвижда годишни икономии от около 40 млрд. евро, когато модернизацията на електрическата мрежа приключи. Тези инвестиции водят до мултиплициращ ефект, който е невъзможно да бъде надценен.
Според анализа на Valorem Consulting годишните инвестиции в размер на 1,1 млрд. евро, необходими за експлоатацията на разпределителните мрежи в Румъния, ще имат икономическа ефективност и въздействие върху икономиката в размер на над 5,8 млрд. евро. Партньорът Богдан Белчу казва: „Инвестициите в енергийните мрежи ще създадат предпоставки Румъния да разполага с евтина и устойчиво произвеждана енергия за себе си – което ще бъде привлекателно за промишлеността: от центрове за данни до изкуствен интелект, обработка на метали и строителни материали и нефтохимическа промишленост. Това са потенциални области за Румъния.“
Въпреки амбициозните обещания, огромни пречки стоят на пътя на напредъка. Думитру Кишалиця, председател на Асоциацията за интелигентна енергия и водещ енергиен експерт в Румъния, отдавна предупреждава, че Румъния има „дълга история на арогантност, самонадеяност и некомпетентност“ в прилагането на политиките в областта на енергетиката. Неговата критика е част от по-широката загриженост, че Румъния бърка дебатите с вземането на решения, а реформите – със симулация на реформи.
Секторът на възобновяемата енергия бие тревога за внезапното въвеждане на нови методи за свързване към мрежата. Румънската асоциация за вятърна енергия, Румънската асоциация на фотоволтаичната индустрия и PATRES предупреждават, че системата, която ще започне да действа от януари 2026 г., ще „създаде един и същи вид проблеми за всички енергийни проекти над 5 MW, независимо от технологията“. Свързването към мрежата вече е основното препятствие пред развитието на нови проекти поради законодателни и бюрократични ограничения, а браншовите асоциации искат тригодишно отлагане на тръжния механизъм.
В Румъния, казва анализаторът на политиката Еузебиу-Валентин Стамате, „политическата и икономическата несигурност в Румъния може да забави темпото и стабилността на развитието на възобновяемата енергия“. Променящите се политически ветрове могат да наложат промяна в приоритетите на сектора, което да доведе до закъснения или несъответствия в прилагането на политиките; нарастващите разходи, инфлацията и прекъсванията във веригата за доставки могат да попречат на финансирането и изпълнението.
Министърът на енергетиката Богдан Иван обеща, че динамичното ценообразуване и интелигентните измервателни уреди биха могли да намалят сметките на потребителите с до 24%, като се позова на международни приложения. Освен това се предвижда инвестициите в инфраструктурата и цифровите системи да доведат до намаляване на технологичните загуби от сегашното ниво до средноевропейското от 8-10 %.
Енергийните магистрали на Европейския съюз предоставят на Румъния и на други потребители в ЕС вълнуващ и значим нов път към по-евтина и по-чиста електроенергия и по-голяма сигурност на достъпа до електроенергия. Успехът обаче зависи от преодоляването на бюрократичната инерция, ускоряването на издаването на разрешителни и поддържането на регулаторно единство. Както подчертава Европейската банка за възстановяване и развитие, „инвестициите в модернизацията на мрежата и цифровизацията на електропреносната мрежа са от съществено значение за управлението на двупосочния поток на електроенергия от просуматори“.
Румъния оказва сериозна подкрепа на Украйна и Молдова с износ на електроенергия; повече от 1300 MW бяха доставени при кризи като руските атаки срещу украинската инфраструктура през декември 2025 г., когато румънската хидроенергия и вятърна енергия позволи на Молдова да пренасочи близо 1000 MW към Украйна. През 2024 г. Румъния изнася 877 GWh (110 млн. евро) за Украйна и 698 GWh (99 млн. евро) за Молдова, на фона на нетен внос в страната. Румъния се намира в момент на вземане на решение, в който нейната стратегическа роля може да я доведе до превръщането ѝ в мултирегионален енергиен център или да ѝ попречи поради неуспехите в политиката и неяснотата в регулирането.
За гражданите на Румъния и ЕС залогът, измерен в по-ниски цени на енергията, създадени работни места и постигнати цели в областта на климата, не може да бъде по-голям.