Subscribe
Предвид проучванията, според които лидерката на социалдемократите Холи Кейрнс е най-популярната партийна лидерка в страната, дали Ирландия се насочва към „лилаво вълнение“ на следващите общи избори? Има основания да се смята, че независимо кой ще спечели следващите избори, социалдемократите биха се чувствали еднакво комфортно както в ляво коалиционно правителство, така и при присъединяване към центристкия блок в Ирландия.
Центристкото правителство на Ирландия, съставено предимно от партията „Файн Гейл“, не се различава особено по отношение на социалната си политика от социалдемократите. През април лидерката на социалдемократите Холи Кейрнс внесе законопроект за премахване на тридневния срок за изчакване за бременни жени, желаещи да прекъснат бременността си. Въпреки че законопроектът беше отхвърлен, едва два месеца по-късно, през юни, правителството подкрепи предложението на „Шин Фейн“ за премахване на същия този период на изчакване. Начело на тази подкрепа застана министърката на здравеопазването от „Файн Гейл“ Дженифър Карол-Макнийл, заедно с премиера и вицепремиера.
Освен очевидната близост между „Файн Гейл“ и Социалдемократите, ирландската политика е в застой поради центристка безизходица, като походът на „Шин Фейн“ към алтернативно ляво правителство изглежда бавно да загубва инерция, тъй като Социалдемократите ги изпреварват като уважавана антиестаблишментска партия. След като съперничеството между „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“ бе укротено под тежестта на правителствената коалиция и предвид тяхната нарастваща непопулярност, може би наистина има място за социалдемократите като коалиционен партньор в бъдеще, за да затвърдят своята центристко-лява ориентация?
Интересът към социалдемократите е съвсем реално явление в Ирландия. В проучване на Sunday Independent/Ireland Thinks, публикувано през юни тази година, се установи, че Холи Кейрнс остава най-популярният партиен лидер в страната с 40 процента одобрение. За сравнение, лидерът на Фиана Фейл Майкъл Мартин се радваше на едва 35 процента одобрение, а Саймън Харис от Файн Гейл – на 33 процента. Същото проучване показа, че социалдемократите се ползват с постоянна подкрепа от 12 процента от избирателите в цялата страна, което сочи, че те са успели да привлекат избирателна база, която в миналото би подкрепила Лейбъристката партия. Тъй като Лейбъристите отбелязват едва 3 процента – един от най-ниските резултати, които партията някога е постигала в национални проучвания – изглежда, че Социалдемократите са надминали решително старата ирландска левица.
Това обаче не е всичко, което са направили социалдемократите. Данните от проучвания, публикувани от „Irish Independent“ на 9 август , сочат, че „Шин Фейн“ също има сериозни основания да се притеснява от „лилавата вълна“. Установено е, че една трета от новите избиратели на социалдемократите през последните два месеца са били бивши привърженици на „Шин Фейн“, което показва способността на партията да привлича дори републиканската левица.
Макар че е изкушаващо да се каже, че това е „лилава вълна“, която се оформя, подобно сравнение е твърде ласкателно за партия, която в проучванията получава едва около 12 процента. Въпреки това, подобно на това, което Лейбъристката партия и Партията на зелените са правили в миналото, социалдемократите са в много добра позиция да станат решаващата сила при формирането на следващото ирландско правителство. При този сценарий си заслужава да се обмисли въпросът до каква степен партията би влязла единствено в лява коалиция или дали съществува път към сътрудничество с политическия център.
Социалдемократите са втората най-млада партия в Дайл Ейреан, след основаната през 2023 г. „Независима Ирландия“, като са били създадени от трима депутати през 2015 г. Един от тези депутати, Стивън Донели, впоследствие се присъедини към „Фиана Фейл“ и заемаше поста министър на здравеопазването, което подсказва, че самите социалдемократи може би не са толкова против коалиция с „Файн Гаел“ или „Фиана Фейл“ в бъдеще. Въпреки че през 2024 г. те категорично отказаха да влязат в коалиция както с „Фиана Фейл“, така и с „Файн Гейл“, вероятно поради катастрофалния пример на Партията на зелените, която спечели само едно място в „Дейл“ на тези общи избори. Все пак в медиите продължават да циркулират спекулации, че разстоянието между Социалдемократите и „Файн Гейл“ може би не е толкова голямо, колкото всички си мислим.
Идеологическата гъвкавост – или липсата ѝ – в ирландската политика може да е един от определящите фактори за влизането на социалдемократите в коалиционно правителство. Политическият център, представляван от „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“ като партии, привличащи широк спектър от избиратели, има странна история на чести промени в позициите и становищата си. Един такъв пример бе даден от премиера на „Фиана Фейл“ Берти Ахърн през 2004 г., когато той се определи като социалист, въпреки подигравките от страна на Лейбъристката партия в разгара на периода на „Келтския тигър“ в Ирландия.
Фундаментално една от тези силни страни на социалдемократите е, че те самите, които по социални въпроси са на една линия с управляващите партии, имат само една структурна критика, която сама по себе си е лесна за отстраняване. А именно, че държавата трябва да прави повече и по-добре; следователно няма истинска политическа пречка пред евентуална коалиция с центъра. Т.нар. „червени линии“ в политиката за жилищното настаняване и здравеопазването са всъщност процедурни въпроси, подлежащи на преговори, с които партии като „Фиана Фейл“ или „Файн Гаел“, търсещи тяхната подкрепа, биха могли напълно да се съгласят.
Партиите от политическата левица, въпреки реториката за ляв предизборен съюз и алтернативно ляво правителство, са далеч по-разделени, отколкото тази реторика подсказва. Вземете например твърдението на Лейбъристите, че „Шин Фейн“ никога не е била лява партия – изявление, което самите социалдемократи са правили и преди. Въпреки това, обединената левица успешно изведе президентката Катрин Коноли в „Арас ан Уахтаран“ на изборите миналата година, показвайки, че може би левият алианс е по-прагматичен, отколкото идеологически.
При тези обстоятелства – при положение, че политическият център е позволил и е нормализирал левите политически тези и позиции в свой ущърб – какво е тяхното политическо бъдеще и какви са възможните им отношения със социалдемократите?
Всъщност има само три възможни изборни сценария като вероятни резултати от общите избори в Ирландия, като единият от тях е истинско ляво коалиционно правителство, съставено от „Хората преди печалбата“, Лейбъристите, Социалдемократите, Партията на зелените и Шин Фейн. Въпреки това, при наличието на толкова много партии и, съответно, прекалено много политически интереси и променливи, които трябва да се вземат предвид, това е най-малко вероятният изход от практическа гледна точка. Вторият вариант е либерално-прогресивна коалиция, съставена от „Файн Гаел“, Социалдемократите и Лейбъристите, като вероятно Зелените биха участвали под формата на подкрепа и сътрудничество, ако това наистина се наложи. По въпросите на социалната политика, миграцията, климатичните промени и европейската интеграция тези партии до голяма степен са на едно мнение, като разликите между тях в крайна сметка са повърхностни или семантични. „Файн Гейл“ вече повече от десетилетие действа в ирландската политика като социално-либерална партия на професионалистите и бизнес интересите. Социалдемократите представляват по-младите членове на същата тази избирателна база от средната класа, така че една потенциална коалиция не би трябвало да бъде изненада. По същия начин Лейбъристите са традиционният коалиционен партньор на „Файн Гейл“; като се има предвид предпочитанието на „Файн Гейл“ към управленска политика пред идеологията, те са почти като празно платно, върху което политическата левица да нарисува в лилаво и червено.
Третата възможност за коалиция е републиканска коалиция между „Фиана Фейл“ и „Шин Фейн“, в случай че Майкъл Мартин се оттегли от поста си на лидер преди следващите избори. При тези обстоятелства една нова „Фиана Фейл“, стремяща се да се предефинира, би могла да избере досега немислимия и табуизиран вариант да сподели правителствените места в парламента с „Шин Фейн“. Двете партии не са твърде далеч една от друга по отношение на произхода си или основните си принципи, макар „Шин Фейн“ със сигурност да е по-принципната от двете. В едно републиканско правителство възможността за обединена Ирландия би могла за първи път през този век да се превърне в сериозна цел на правителствената политика. Въпреки че „Фиана Фейл“ и „Шин Фейн“ не обръщаха внимание на обществената загриженост относно имиграцията, всяка от партиите изглежда тихо променя позицията си по свой собствен начин, което подсказва, че очакванията на избирателите им по този въпрос са също толкова критични към неконтролираната миграционна криза, предизвикана от предишното правителство на „Фиана Фейл“, „Файн Гейл“ и Партията на зелените.
Независимо от тези спекулации обаче, факт е, че в два от трите възможни сценария за съставянето на следващото ирландско правителство са включени социалдемократите. Партиите могат да се издигат и да падат, но рядко някоя от тях се намира в толкова структурно изгодна позиция, за да прокара своята програма. Крайната отговорност за това развитие лежи върху ръководството на „Фиана Фейл“ и „Файн Гейл“, които през изминалото десетилетие предизвикаха толкова широко разпространено обществено разочарование и недоверие към ирландските държавни институции както отляво, така и отдясно.