Subscribe
През последните десетилетия светът се трансформира от нарастващата цифровизация и глобализация на данните, като тази цифрова революция доведе и до нови предизвикателства по отношение на неприкосновеността на личния живот и сигурността, особено при международния трансфер на информация.
Един от най-значимите дебати през последните седмици в областта на неприкосновеността на личния живот и националната сигурност е този за предаването на чувствителни компютърни данни между САЩ и Европа – въпрос, който включва регулаторни, технологични и икономически аспекти. Предаването на данни между Съединените щати и Европа отдавна се регулира от Споразумението за безопасно пристанище (Споразумението за защита на личните данни), но през 2015 г. Съдът на Европейския съюз обяви, че това споразумение не гарантира достатъчна защита на личните данни на европейските граждани в контекста на програмата за наблюдение PRISM в САЩ. В резултат на това споразумението за „сигурно пристанище“ беше обявено за невалидно, което постави началото на етап на несигурност за компаниите и потребителите, обменящи данни между двата континента.
Впоследствие беше въведен Щитът за защита на личните данни, който имаше за цел да осигури регулаторна рамка за сигурно предаване на данни между САЩ и Европа, но Щитът за защита на личните данни също беше подложен на критика, главно поради опасения, свързани с безразборния достъп до лични данни от страна на американските агенции за сигурност. През юли 2020 г. Съдът на Европейския съюз също така неминуемо обяви за недействителен Щита за личните данни и след това поредно отхвърляне предаването на данни между дружества в САЩ и Европа, при липса на конкретно споразумение, се разви с помощта на алтернативни инструменти, като например стандартни договорни клаузи и задължителни фирмени правила, за да се гарантира спазването на европейските закони в цифровата област, като например Общия регламент за защита на данните (ОРЗД).
Мнозина изтъкнаха също така необходимостта от засилено сътрудничество между САЩ и Европа за разработване на нова регулаторна рамка, която да отговаря на проблемите, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните, и за тази цел няколко организации работят за създаването на нови споразумения, като например евентуално „Безопасно пристанище 2.0“ или „Щит за защита на личните данни 2.0“, които следва да отстранят недостатъците на предишното споразумение. Освен опасенията, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурността, при предаването на данни между САЩ и Европа възникват и въпроси, свързани със суверенитета на данните, тъй като много европейски държави стават все по-предпазливи по отношение на предаването на данни на своите граждани извън границите на ЕС, опасявайки се, че те могат да бъдат обект на по-малко строги чуждестранни закони.
В отговор на тези опасения някои европейски държави приеха политики за „локализиране на данните“, които изискват специално съхранение и управление в рамките на националните граници. Тази тенденция предизвика дебати относно съвместимостта на подобни политики с принципа на отворения и глобален интернет. Дебатът за предаването на данни между САЩ и Европа ясно показа необходимостта от намиране на устойчиво решение, което да съчетава защитата на личния живот и сигурността на данните със свободното движение на информация. Такова решение следва да отчита законните опасения на двете участващи страни, като същевременно се зачитат основните права на лицата.
Възможна и валидна алтернатива би могла да се състои в договарянето на ново трансатлантическо споразумение, което пряко да отговори на критиките, отправени към „Безопасно пристанище“ и „Щит за защита на личните данни“, като осигури ефективни мерки за гарантиране на защитата на личните данни, с механизми за проверка и отчетност на дружествата, участващи в предаването им. Предаването на данни между САЩ и Европа е сложен и деликатен въпрос, включващ правни, технологични и геополитически аспекти. Създаването на стабилна и надеждна регулаторна рамка, която зачита основните права на физическите лица и насърчава цифровите иновации, ще бъде от съществено значение за осигуряване на бъдещето на трансатлантическия трансфер на данни. В епохата на цифровия преход контролът върху данните и тяхното предаване може да се превърне в ключов политически въпрос.
The text was translated by an automatic system