Subscribe
Френското правителство е изправено пред сериозна политическа криза. Министър-председателят Франсоа Байру изпитва трудности да прокара предложенията си за намаляване на френския държавен дълг и постигане на по-добър бюджетен баланс. Сега той обяви, че иска парламентът да проведе вот на доверие на 8 септември. Това е проверка дали парламентът наистина е готов да отхвърли политиката на строги икономии, която той и много други смятат, че е необходима за Франция.
Във Франция много се говори за чисто политическата, а не за икономическата криза. По време на втория си мандат президентът Макрон изпитва трудности да назначи правителства, които да успеят да съберат стабилна подкрепа в Националното събрание. А след като парламентът беше разпуснат след последните европейски избори през 2024 г., ситуацията се влоши още повече.
На парламентарните избори, проведени през 2024 г., централният блок на Макрон беше отслабен, но въпреки това Макрон назначи министър-председатели именно от този блок. Настоящият министър-председател Франсоа Байру е четвъртият министър-председател по време на втория президентски мандат на Макрон и вторият министър-председател след избирането на новия парламент през 2024 г.
Но освен чисто политическата ситуация, която се дължи отчасти на избирателната система на Франция, но и на отказа на френския политически център да се съюзи с националистическата десница или радикалната левица, е интересно да се обсъдят икономическите причини за кризата.
Добре известно е, че французите трудно приемат икономически реформи, които по някакъв начин предполагат по-неблагоприятни условия на живот. Независимо дали става въпрос за намаляване на пенсионната възраст или за влошаване на условията на труд, всяко френско правителство, което предприема такива мерки, рискува да бъде посрещнато със стачки и бурни протести по улиците.
Сега министър-председателят Байру се опитва да поеме отговорност и да подобри публичните финанси. Всички ние можем да изразим мнение по предложенията, които той представя. Наред с други неща, той иска да премахне два официални празника, за да могат французите да работят повече и да станат по-продуктивни. Преди това други правителства са се опитвали да увеличат пенсионната възраст.
Въпросът е, че една държава, нейните политици и народ трябва да поемат отговорност за икономиката си в някакъв момент. Подобно на много други западни страни, Франция не е имала балансиран бюджет от няколко десетилетия. В момента дългът ѝ е около 110% от БВП, което през 2024 г. ще бъде третата най-висока стойност в ЕС след Гърция и Италия. ЕС има набор от правила, според които държавите членки не могат да имат повече от 60 процента от БВП държавен дълг и три процента бюджетен дефицит. Франция е една от страните, които редовно нарушават тези принципи.
Франсоа Байру изглежда решен да прекъсне тази тенденция. Това е впечатляващо, като се има предвид слабата подкрепа, с която той разполага в силно разединения парламент. То показва готовност да поеме реална отговорност за дългосрочното развитие на страната.
Сега той рискува да загуби вота на доверие. Тогава Франция отново ще изпадне в политическа криза, в която вече отслабеният и непопулярен президент ще се опита да назначи правителство с възможност да намери парламентарна подкрепа за значими политики.
Партиите от големия ляв блок, както и Националното обединение, вече обявиха, че няма да изразят доверието си към Байру на вота на 8 септември. Ако те се придържат към това, Байру няма да има мнозинство в парламента и ще трябва да подаде оставка.
Тази ситуация можеше да бъде избегната, ако десетилетията на безотговорно изразходване на общите ресурси не бяха се случили. Проблемите могат да се отложат с още няколко години. Можем да се надяваме на бъдещо икономическо чудо. Отговорното отношение на всички политици във Франция обаче все пак трябва да се състои в това да се справят с проблемите сега и да дадат на министър-председателя подкрепата, от която се нуждае, за да започне необходимите за всички реформи.