Цел на Европа за 2040 г. в областта на климата: Решаваща стъпка към нулеви нетни емисии

Докато ЕС се готви да предложи цел за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г., сред държавите членки остават разногласия за това колко бързо – и колко гъвкаво – трябва да действа блокът.

В сряда, 2 юли, Европейската комисия ще представи дългоочакваното законодателно предложение, в което се очертава целта на Европейския съюз за климата до 2040 г. В основата на предложението е смела цел: намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% в сравнение с нивата от 1990 г. Това ще бъде важен междинен етап по правно обвързващия път на ЕС към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Целта за 2040 г. се основава на сегашната цел на блока за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., като част от по-широката рамка на „Зелена сделка“. Ако бъде приета, новата цел ще превърне ЕС в един от най-амбициозните глобални участници в политиката в областта на климата. Постигането на политически консенсус по такава агресивна цел за намаляване на емисиите обаче далеч не е гарантирано. Предстоящото предложение вече разкрива различия между държавите членки по отношение на темпото и механизмите на действията в областта на климата.

Крайъгълен камък 2040 г: Мост към нулево нетно потребление

ЕС отдавна е поел ангажимент да води глобалната борба с изменението на климата. С Европейския закон за климата, приет през 2021 г., неговата цел за нулево нетно замърсяване до 2050 г. стана правно обвързваща. В този закон обаче се призовава и за ясни междинни цели, които да направляват политическите и инвестиционните решения през следващите десетилетия. Целта за 2040 г. запълва тази празнина. Очакваната цел за намаляване на емисиите с 90 % ще увеличи значително натиска върху промишлеността, енергийните системи и националните правителства. Тя предполага почти пълна трансформация на европейската икономика в рамките на следващите 15 години. Въпреки че подробностите на предложението все още са в тайна, източници, близки до Комисията, предполагат, че законодателството може да включва ограничена гъвкавост. Една от обсъжданите възможности е да се позволи на държавите членки да използват международни въглеродни кредити – до 3 % – за постигане на целите си.

Fractured Unity: Дебат между държавите членки

Предстоящото законодателно предложение вече е тема на разгорещена дискусия сред лидерите на ЕС. По време на неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет страните изразиха различни мнения за това колко амбициозна – и колко реалистична – трябва да бъде целта за 2040 г.

Франция, например, призова за „технологична неутралност“ и по-голям реализъм при определянето и постигането на целите. Тази позиция отразява опасенията, че прекалено строгите рамки биха могли да задушат иновациите или да засегнат непропорционално някои отрасли. Париж е предпазлив и по отношение на налагането на големи краткосрочни тежести върху сектори като ядрената енергетика или селското стопанство, без да се гарантира наличието на жизнеспособни технологични алтернативи. За разлика от тях държави като Дания и няколко скандинавски страни настояват за амбициозни и неотложни мерки. Те твърдят, че отлагането на агресивните действия само ще увеличи социалните и икономическите разходи за прехода в дългосрочен план. За тези страни всяко допускане на международни въглеродни кредити – вместо пряко намаляване на емисиите в рамките на ЕС – се разглежда като отслабване на целостта на политиката на блока в областта на климата.

Преломен момент за европейската политика в областта на климата

Дебатът относно целта за 2040 г. разкрива по-широки напрежения относно начина, по който Европа трябва да ръководи енергийния преход. Той повдига основни въпроси: Трябва ли гъвкавостта и иновациите да имат предимство, или трябва да се даде приоритет на регулаторната сигурност и амбицията? Може ли да се очаква, че всички държави членки ще се движат с еднакво темпо, като се имат предвид различните им икономически структури и енергийни миксове? Предложението на Комисията няма да сложи край на този дебат, но ще го закрепи в законодателството. След като бъде публикуван, проектът ще влезе в дълъг процес на преговори с участието на Европейския парламент и Съвета, като окончателното му приемане вероятно ще стане не по-рано от 2026 г. По този път ключови елементи – като ролята на пазарите на въглеродни емисии, специфичните за отделните сектори задължения и наличието на фондове на ЕС за подкрепа на зелените инвестиции – ще бъдат оспорвани и променяни.

Глобални последици

Каквато и да е окончателната форма на целта за 2040 г., решението на ЕС ще има отзвук далеч отвъд неговите граници. Един силен и надежден ангажимент може да помогне за активизиране на международните усилия в областта на климата преди предстоящите световни срещи на върха по въпросите на климата. То може също така да повлияе на начина, по който глобалните инвеститори, предприятия и иноватори приспособяват своите стратегии към програмата на Европа за преход. Но залогът е голям. Едно размито или противоречиво споразумение може да бъде сигнал за колебание точно когато световните емисии трябва да намалеят бързо. В този смисъл целта за 2040 г. не е просто отправна точка – тя е тест за решимостта, единството и лидерството на Европа в едно от най-определящите предизвикателства на нашето време.

Алесандро Фиорентино