Subscribe
През последните дни беше публикуван докладът относно индекса на търговските бариери (TBI 2025). Анализът на подобен документ е интересен, особено ако разгледаме икономическата ситуация, в която се намираме в момента. Светът, описан в този индекс, със сигурност е доста различен от този, който потенциално може да бъде открит през следващата година, особено поради прилив на мита, предизвикан от новите икономически политики на администрацията на Тръмп по отношение на международната търговия. Митата, наложени от Съединените щати, вече са имали като реакция затягане на разходите за внос и износ, което би могло да засегне – в средносрочен и дългосрочен план – икономиките на няколко държави и дори на целия Европейски съюз. Отношенията на САЩ с Китай например, както и бъдещите срещи на върха, които може да се проведат между президента Тръмп и Европа с Урсула фон дер Лайен, със сигурност ще бъдат елементи, които ще бъдат взети предвид в предстоящия анализ на индекса на търговските бариери. В същото време докладът за ТБИ 2025 е незаменима отправна точка за анализ, полезна за поставяне на основа, която може да ни помогне да разберем ходовете на основните икономически и търговски сили на международната шахматна дъска.
КАКВО ИЗМЕРВА ИНДЕКСЪТ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАРИЕРИ?
За да анализираме тези данни, първо трябва да разберем откъде идват, какво представляват и как се събират. Индексът на търговските бариери, като съставен индекс, използва данни от различни и авторитетни източници, като например ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за ограниченията върху услугите или СТО (Световната търговска организация) за анализ на нетарифните бариери, тарифите и споразуменията за свободна търговия. За да се разбере обаче какво измерва този индекс, е необходимо да се вникне в спецификата на данните и методологията, с която те са представени. Индексът на търговските бариери анализира преките и непреките търговски бариери в 122 държави, които обхващат приблизително 97% от световния БВП и 80% от световното население. В сравнение с изданието за 2023 г., което включваше 88 държави, това издание представлява значително разширение, за да отрази по-добре динамиката на световната търговия. Целта на този индекс е да се анализира съвкупността от сделки, извършвани от цялото световно население, и като се има предвид нивото, достигнато в това издание, той може да предостави повече от вярна прогноза. По-специално, разгледаните преки бариери се разделят на три категории: тарифи, нетарифни бариери (НТБ) и ограничения върху услугите. След това е налице четвърти стълб на анализа, наречен „Улесняване“, който има за цел да оцени структурните елементи, влияещи върху търговията, като логистика, права на собственост, ограничения върху цифровата търговия и участие на държавите в споразумения за свободна търговия (ССТ).
ОГРАНИЧЕНИЕТО НА ТЕКУЩИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ
Както вече беше посочено в увода на тази статия, Индексът на търговските бариери от 2025 г. може да се разглежда и като учебно помагало по икономическа история, особено поради новите икономически търговски политики, наложени от САЩ при управлението на Тръмп. Трябва да се вземе предвид и фактът, че данните, съдържащи се в наскоро публикувания доклад, са събрани и анализирани още през първите месеци на 2025 г., докато новите данни от САЩ са постъпили едва в месеца непосредствено преди публикуването на документа. Всъщност съдържащите се в него таблици не отразяват перспективата, че кампанията на Тръмп за въвеждане на мита (започната с цел преодоляване на предполагаемите търговски дисбаланси) може да се окаже постоянна. Понастоящем САЩ са на 61-во място в света в списък, доминиран от Хонконг и затварян от Индонезия на 122-ро място. Ако кампанията за митата се превърне в структурна политика, а не в краткосрочна политическа стратегия, тогава позицията на САЩ ще бъде преразгледана в посока надолу, като те ще паднат до 111-о място между Гамбия и Киргизстан. Класирането по дезагрегирани данни също би се понижило, което би свалило САЩ на последно място в класацията по тарифи, като се повиши средната тарифна ставка до най-високото ниво сред 122-те държави (надминавайки сегашния висок процент на Египет от 19 %) и се увеличи делът на тарифните освобождавания от 47 % на 0 %.