Опитът на Ирландия да навакса изоставането си от законодателството на ЕС в областта на авторското право

Рамката на Европейския съюз за авторското право е лабиринтна конструкция, която се стреми да поддържа баланс между насърчаването на творчеството и осигуряването на законово съответствие в държавите членки.

Това е система, предназначена да защитава плодовете на творческия труд, като същевременно се ориентира в сложността на цифровата ера, в която музиката, филмите и литературата се консумират с едно кликване на бутона.

Неотдавнашният дебат в ирландския парламент по законопроекта за авторското право и сродните му права (изменение) от 2025 г. предлага навременна гледна точка за разглеждане на по-широкия пейзаж на ЕС в областта на авторското право, като законодателните промени в Ирландия отразяват както предизвикателствата, така и стремежите за хармонизиране на законите за интелектуална собственост.

Спецификите на ирландския законопроект могат да бъдат разгледани и чрез сравнение с режимите на авторското право в Германия и Франция, които прилагат различни подходи в отговор на напрежението и трудностите при защитата на творческите права в съвременния технически контекст.

Самият законопроект, обсъден в Dáil през юни 2025 г., е опит на Ирландия да коригира закъснението при пълното транспониране на Директивата на ЕС за авторското право от 2006 г. (2006/115/ЕО).

Както изтъкна държавният министър Алън Дилън във встъпителните си думи, законопроектът е насочен към решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 2020 г., с което се установява, че Ирландия не спазва директивата, особено по отношение на изплащането на авторските възнаграждения между музикалните продуценти и изпълнителите.

Дилън изтъкна и икономическите аргументи в полза на законопроекта, като отбеляза, че „стабилната и добре функционираща правна рамка в подкрепа на авторското право и интелектуалната собственост в по-широк план, както вече беше посочено, е от съществено значение за икономическото благосъстояние на творческия сектор, в който работят около 80 000 души“.

Решението на Съда на ЕС, постановено по дело, заведено от организациите „Recorded Artists, Actors and Performers“ (RAAP) и „Phonographic Performance Ireland“ (PPI), подчертава, че Ирландия не е успяла да осигури справедливо възнаграждение, което е крайъгълен камък на директивата, и да се съобрази с международни договори като Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT) и Римската конвенция.

Със законопроекта се въвеждат няколко ключови реформи. Той установява стандартно разпределение на авторските възнаграждения между изпълнителите и продуцентите в съотношение 50-50; стандарт, който вече е приет от две трети от държавите-членки на ЕС.

Той също така разширява защитата на гражданите на държави извън ЕИП, които са страни по международни договори за авторско право, и прехвърля решаването на спорове от контрольора на Службата за интелектуална собственост към Окръжния съд.

Последната промяна предизвика разгорещени дебати, като депутатите от основната опозиционна партия осъдиха стъпката като стъпка към скъпоструващи, юридически процедури, които могат да възпрат отделните творци да търсят справедливост. Опозицията изтъкна аргумента, че решението на правителството да „вкара“ споровете в съдилищата противоречи на по-широката му политика за насърчаване на алтернативното разрешаване на спорове, което може да доведе до задръстване на и без това натоварената съдебна система.

Някои членове на опозицията посочиха също така липсата на консултации със заинтересованите страни и премахването на ролята на лицензиращите органи да представляват творците. Бяха отправени предупреждения, че преминаването към индивидуални съдебни спорове може да постави изпълнителите в неравностойно положение, тъй като те често не разполагат с финансови средства, за да се противопоставят на богатите звукозаписни компании в съда.

Тези опасения подчертават едно по-широко напрежение в закона за авторското право: необходимостта от защита на творците, без да се създават пречки за достъп до техните права.

Поддръжниците на законопроекта от правителствените редици отхвърлиха тези опасения, като изтъкнаха убеждението си, че участието на Окръжния съд засилва съдебния надзор и е в унисон с усилията на ЕС за стабилни правни рамки.

Германия предлага контрастен модел за прилагане на авторското право. Нейното законодателство в областта на авторското право, уредено със Закона за авторското право (Urheberrechtsgesetz), се корени в традицията на авторското право (droit d’auteur), която поставя твореца в центъра на защитата на интелектуалната собственост.

Съществува силен аргумент, че за разлика от реактивните законодателни промени в Ирландия, Германия е избрала да адаптира проактивно своята рамка за авторското право към цифровите предизвикателства, по-специално чрез прилагането на Директивата на ЕС за авторското право за 2019 г. (2019/790).

Тази директива, в която бяха въведени спорни разпоредби като член 17 (изискващ от платформите да филтрират съдържание, защитено с авторско право), беше транспонирана в германското законодателство през 2021 г. със Закона за доставчиците на услуги в областта на авторското право (Urheberrechts-Diensteanbieter-Gesetz).

Подходът на Германия към справедливото възнаграждение е особено показателен. Страната разполага с добре установена система от организации за колективно управление на авторски права, като GEMA за музика и VG Wort за литература, които договарят авторските възнаграждения от името на творците. Тези организации гарантират, че изпълнителите и авторите получават справедлив дял от приходите от цифрови платформи – модел, който ирландският законопроект частично имитира с подразделението 50-50 по подразбиране. Системата на Германия обаче е по-стабилна, с колективни трудови договори, които дават възможност на творците да договарят условия с мощни структури като стрийминг услугите. Данните на GEMA показват, че през 2024 г. тя е разпределила 1,2 млрд. евро на носителите на права, което е доказателство за ефективността на колективните действия за осигуряване на справедливо възнаграждение.

Това контрастира с Ирландия, където един от опозиционните членове на ТД изтъкна тревожния случай, при който Meta използва произведения на ирландски носители на наградата „Букър“ без съгласието им, като по този начин подчерта необходимостта от регулаторна рамка, която да е в крак с технологичния напредък.

Франция също предлага модел, който дава приоритет на правата на изпълнителите чрез своята система за авторски права. Френският Кодекс за интелектуална собственост (Code de la Propriété Intellectuelle) предоставя цялостна рамка за авторското право, като подчертава неотменимото право на справедливо възнаграждение.

През 2016 г. Франция въведе закони, които задължават платформите за стрийминг и цифровите разпространители да споделят справедливо приходите си с изпълнителите – стъпка, която засили устойчивостта на музикалната индустрия в страната. Според доклада за 2023 г. на френската организация за колективно управление на авторски права SACEM изпълнителите са получили 450 млн. евро под формата на авторски възнаграждения от цифрови платформи, което представлява увеличение с 15% спрямо 2020 г. и отразява успеха на тези мерки.

Затова рамката на ЕС за авторското право може би неизбежно представлява съвкупност от директиви, целящи хармонизиране на законите в държавите-членки.

Директивата за авторското право от 2006 г., която е в основата на неотдавнашния законодателен преглед в Ирландия, има за цел да осигури справедливо възнаграждение за изпълнителите и продуцентите, особено в контекста на правата за отдаване под наем и в заем. Директивата за авторското право от 2019 г. надгражда тази идея, като се занимава с цифровите предизвикателства, изисквайки от платформи като YouTube да получават лицензи за защитено с авторско право съдържание и гарантирайки, че творците получават справедлив дял от приходите. И все пак, както показва опитът на Ирландия, транспонирането на тези директиви е неравномерно, като държави членки като Германия и Франция поставят по-високи стандарти, а по-малките държави се борят да не изостават.

Навлизането на изкуствения интелект и цифровите платформи допълнително усложнява ситуацията.

Както беше отбелязано по време на дебата в Dáil, неразрешеното използване на творчески произведения за обучение на модели на изкуствен интелект представлява екзистенциална заплаха за творците.

Актът за изкуствения интелект на ЕС, който се очаква да бъде изцяло приложен до 2026 г., има за цел да реши този проблем, като изисква прозрачност на данните за обучението по изкуствен интелект, но прилагането му почти сигурно ще остане предизвикателство.

Ирландският законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права от 2025 г. е стъпка към привеждане на Ирландия в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти в областта на авторското право, но разкрива и трудностите при балансирането на законовото съответствие с практическата достъпност.

Германия и Франция предлагат успешни модели със стабилни организации за колективно управление на авторски права и механизми за алтернативно разрешаване на спорове, които дават възможност на творците да се възползват от тях, без да ги натоварват със скъпоструващи съдебни дела. Преминаването на Ирландия към Окръжния съд, макар и да има за цел да засили съдебния надзор, рискува да отчужди самите творци, които цели да защити.

Тъй като ЕС навлиза в цифровата ера, законодателството в областта на авторското право трябва да се развива, за да се справи с новите заплахи, като например нарушенията, извършвани от изкуствен интелект, и същевременно да гарантира, че творците, независимо дали са в Дъблин, Берлин или Париж, получават справедливо възнаграждение за работата си.

Въпреки това ирландският дебат, който се фокусира върху справедливото възнаграждение и достъпа до правосъдие, отразява по-широката борба за запазване на стойността на творчеството в свят, в който технологиите често изпреварват регулирането.

Той също така подчертава колко трудно може да бъде да се защитят отделните творци от експлоатация, като същевременно се насърчава среда, в която иновациите процъфтяват.

Рамката за авторското право на ЕС и Ирландия, макар и несъвършена, е конструктивна стъпка за постигане на този баланс.

Както винаги, тези усилия и продължаващата необходимост от усъвършенстване изискват бдителност, сътрудничество и ангажимент за справедливост, за да бъдат успешни.