Европа е изправена пред изпитание на новия пакт за миграцията

Със стартирането на първия годишен цикъл за управление на миграцията Европейската комисия започна решаващ етап от прилагането на Пакта за миграцията и убежището, който ще влезе в сила през юни 2026 г. Този годишен механизъм представлява опит на Съюза да се справи с явлението миграция по координиран начин, като предостави преглед на ситуацията в различните държави членки и установи общи критерии за солидарност и отговорност. Новата система, предназначена да избягва дисбалансите между държавите, които са най-силно изложени на миграционните потоци, и тези във вътрешността на Европа, предвижда годишна оценка на миграционния натиск и създаване на „резерв за солидарност“ в подкрепа на най-засегнатите държави. Този резерв може да приеме различни форми: преместване на търсещите убежище, финансови вноски или оперативна подкрепа. Активирането му ще зависи от степента на миграционния натиск, установена за всяка страна, въз основа на количествени и качествени критерии, определени от европейското законодателство. Тази нова административна структура има за цел не само да управлява потока от незаконно пристигащи лица, но и да създаде политически баланс между интересите на страните на първо влизане и съпротивата на правителствата от Централна и Източна Европа, които традиционно се противопоставят на задължителната квотна система. Предизвикателството обаче остава голямо: пълното прилагане на Пакта ще изисква постоянно сътрудничество между държавите членки и европейските институции в контекст, който все още се характеризира с дълбоки политически различия.

ИТАЛИЯ ПОД НАТИСК: ЕВРОПЕЙСКА СОЛИДАРНОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ

Сред най-засегнатите от новия механизъм държави е Италия, която заедно с Гърция, Испания и Кипър е призната от Комисията за една от държавите, „подложени на миграционен натиск“. Това определение позволява на Рим да получи достъп до резерва за солидарност, като се възползва от преместването или икономическата помощ на други европейски партньори. Това е важно признание, тъй като отразява структурното състояние на страната, която в продължение на години е била основната врата на Съюза към централното Средиземноморие. Европейската солидарност обаче няма да бъде безусловна. Брюксел уточни, че Италия трябва да приложи изцяло новите правила на пакта, особено тези, свързани с вторичните движения, т.е. неразрешеното движение на мигранти към други държави от ЕС след влизането им на европейска територия. Систематичната регистрация на пристигащите, организираното управление на процедурите за предоставяне на убежище и сътрудничеството при репатрирането са основните елементи, които се изискват от Италия, за да запази достъпа си до фонда за солидарност. Първият официален преглед е насрочен за юли 2026 г., когато Комисията ще публикува „доклад“ за държавите членки, в който ще оцени степента на спазване на правилата на пакта. Ако Рим не завърши необходимите реформи, предложенията за подкрепа – било то преместване или финансови вноски – могат да бъдат оттеглени. Това потвърждава двойния подход на новата система: солидарността трябва да върви ръка за ръка с националната отговорност.

ПРОМЕНЯЩА СЕ КАРТИНА НА МИГРАЦИЯТА

Според първия европейски годишен доклад за убежището и миграцията цялостната ситуация в Съюза показва признаци на подобрение в сравнение с предходните години. Между юли 2024 г. и юни 2025 г. незаконните преминавания на външните граници са намалели с 35 %, главно благодарение на засиленото сътрудничество с държавите на произход и транзит. Въпреки това остават значителни предизвикателства. Съюзът продължава да се бори с приемането на украински бежанци, с постоянния натиск на притока на мигранти от Северна Африка и с нарастващата експлоатация на миграцията от външни участници, като Русия и Беларус, които използват движението на хора като геополитически лост по източните граници на ЕС. В този сценарий Италия заема особено сложна позиция. Макар да се възползва от общото намаляване на броя на пристигащите, страната продължава да регистрира значителен брой пристигащи в резултат на операции по издирване и спасяване в Средиземно море. Управлението на тези пристигания, които често се характеризират с хуманитарни извънредни ситуации и логистично напрежение, поставя под значително напрежение националната система за прием, особено в региони като Сицилия, Калабрия и Апулия. Европейската перспектива за 2026 г. предвижда засилване на оперативната координация и финансовата подкрепа за граничните държави, както и по-голяма отчетност. За Рим това означава не само подобряване на административния капацитет при управлението на молбите за убежище и връщането, но и активно участие в развитието на партньорства с трети държави в съответствие със стратегията на Комисията за „аутсорсване“ на част от управлението на миграцията.

ПАКТЪТ МЕЖДУ СОЛИДАРНОСТ И СЪПРОТИВА: ВЪТРЕШНОЕВРОПЕЙСКО НАПРЕЖЕНИЕ

Новият Европейски пакт за миграцията и убежището е замислен като баланс между солидарността и споделената отговорност. Практическото му прилагане обаче среща силна съпротива от страна на някои държави-членки, особено тези от Централна и Източна Европа. Полша, Унгария, Словакия и Чешката република вече обявиха намерението си да не участват в системата за преразпределение на убежището и да не правят финансови вноски във фонда за солидарност. Тези държави оспорват самия принцип на задължителните квоти, като твърдят, че решенията за миграцията трябва да останат национална отговорност. Някои лидери, като полския министър-председател Доналд Туск и унгарския министър-председател Виктор Орбан, открито заявиха, че няма да приемат мигранти на своя територия и няма да плащат финансови вноски, като посочиха вътрешнополитически причини за позицията си. В Унгария, където парламентарните избори ще се проведат през април 2026 г., Орбан възнамерява да използва въпроса за миграцията като централна тема на предизборната си кампания, като се съсредоточи върху лозунга „нула мигранти“. На институционално равнище Комисията предвиди възможност за изключения за някои държави, изправени пред „значителна миграционна ситуация“, като Полша и Чешката република, което ще им позволи да поискат пълно или частично намаляване на вноските. Тези дерогации обаче трябва да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство в Съвета и представляват точка на политически търкания, тъй като намаляват размера на средствата и преместванията, отпускани на държави, подложени на натиск, като Италия. Напрежението между Изтока и Запада усложнява формирането на т.нар. пул за солидарност – механизъм за разпределение, който трябва да включва най-малко 30 000 премествания и 600 млн. евро вноски. Макар че тези цифри представляват правния минимум, действителното им прилагане ще зависи от способността на 27-те държави членки да намерят политически компромис до края на годината.

ПЕРСПЕКТИВИ НА ИТАЛИЯ ЗА 2026 Г.

Италия е изправена пред двойно предизвикателство: да затвърди позицията си в новата рамка на европейската солидарност и същевременно да реформира задълбочено миграционната си система. Целта е двойна: от една страна, да се гарантира, че приемните съоръжения и процедурите за предоставяне на убежище са готови до 2026 г., а от друга, да се демонстрира пред Брюксел пълна административна и политическа надеждност при управлението на миграционните потоци. Непосредствените перспективи включват активно участие в Европейския план за презаселване и хуманитарен прием за 2026-2027 г., насочен към създаване на легални канали за влизане на хора, бягащи от конфликти или преследване. В същото време Рим ще трябва да засили сътрудничеството със страните на произход и транзит, особено в Северна Африка, за да намали незаконните заминавания и да увеличи връщането, както препоръчват Комисията и европейският комисар по миграцията Магнус Брунер. Прилагането на пакта ще предложи и финансови възможности. Достъпът до резерва за солидарност и европейските инструменти за подкрепа може да помогне за подобряване на логистичния и инфраструктурния капацитет на приемните центрове, както и за подпомагане на местните програми за интеграция. Тези ресурси обаче ще зависят от спазването на европейските стандарти по отношение на регистрацията, проследяването и управлението на търсещите убежище. Ако страната успее да спази сроковете и да осъществи необходимите реформи, тя ще може да затвърди ролята си на ключов играч в управлението на южните граници на Съюза, като получи политическо и стратегическо признание в европейския контекст. От друга страна, всяко забавяне може да доведе до загуба на доверие и намаляване на планираната помощ.

КЪМ ВСЕ ОЩЕ КРЕХКО РАВНОВЕСИЕ

Първият годишен цикъл за управление на миграцията е основна стъпка в пътя на Европейския съюз към по-рационално и подкрепящо управление на миграционните потоци. Въведената система има за цел да преодолее манталитета на извънредна ситуация, който доминираше през последното десетилетие, като въведе инструменти за планиране, мониторинг и преразпределение на отговорностите. Успехът на проекта обаче ще зависи от политическата воля на държавите членки да превърнат солидарността в конкретни действия. За Италия 2026 г. ще бъде решаваща година. Тя ще се възползва за първи път от структуриран механизъм за подпомагане, който може да облекчи миграционния натиск върху нейните брегове. В крайна сметка Европейският пакт за миграцията и убежището представлява тест за политическа зрялост за целия Съюз. Ако той проработи, би могъл да отбележи прехода от фрагментирано и реактивно управление към обща политика, основана на принципите на баланс и споделяне. Но ако вътрешните разногласия надделеят, Европа рискува отново да се окаже неподготвена да посрещне бъдещите миграционни предизвикателства, оставяйки страни като Италия изложени на натиск, който дори и с новите правила остава структурно европейски.