Subscribe
Икономическият растеж на Европа изглежда ще се превърне в основна тема на политическите дебати през следващите години.
Човек може да си помисли, че винаги трябва да обсъждаме икономическия растеж. В известен смисъл може би винаги ще го правим. Но не може да се отрече, че през последното десетилетие обсъждахме повече целите на екологичния преход и климата, отколкото чистия растеж.
Пренебрегването на растежа, разбира се, не беше устойчиво в дългосрочен план. Защото, макар че ЕС трябва да даде своя принос за необходимото намаляване на емисиите на въглероден диоксид, той и Европа като цяло трябва да останат и икономически силни. Разбира се, до известна степен е възможно да се съчетаят и двете цели. Растежът може да бъде постигнат до голяма степен чрез разработване на нови технологии, щадящи околната среда. Но може би все още не сме стигнали дотам. Не можем да разчитаме единствено на динамичните ефекти, които се очакват от екологичния преход. Някои примери от Швеция, където фалира много харесваният
Ето защо Европа трябва да стане по-реалистична по отношение на растежа. Все още не можем да отклоним цялото производство от изкопаемите горива. Възможно е също така да не сме в състояние да поискаме от европейската автомобилна индустрия да спре производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. Електрификацията със сигурност ще стане реалност. И тя вече е в ход. Но икономическата и индустриалната реалност трябва първо да създаде условия за електрификацията.
Може би в момента сме свидетели на два знака във времето, че на растежа и икономическото развитие се приписва собствено значение, а не само второстепенно във връзка с целите за климата и зеления преход.
Документът за политиката за сигурност, който администрацията на САЩ представи неотдавна и на който мнозина в Европа реагираха остро, в голяма степен се отнася до растежа и икономическото влияние. В документа се подчертава, че САЩ никога няма да могат да запазят преднината си пред Китай, ако не продължат да бъдат икономическа сила, чиято сила се основава на растежа и търговията. Дори когато става въпрос за обсъждане на Европа – и именно тук много европейци реагираха силно на текстовете в документа – се подчертава, че растежът е предпоставка за запазване на силна и уверена Западна Европа.
Очевидно е, че администрацията на Тръмп не оценява ролята на ЕС в съвременна Европа. ЕС се описва като спирачка за европейския растеж. Според авторите на документа и, разбира се, според самия Доналд Тръмп, ЕС спъва европейския растеж чрез свръхрегулиране на промишлеността. Тук е необходимо по-малко внимание към околната среда и климата, твърдят те, и ЕС не трябва да използва властта си, за да спира иновациите и промишлеността.
Можем да си мислим каквото си искаме за отношението на Тръмп към ЕС, но факт е, че в момента наблюдаваме промяна в отношението на Брюксел към целите и регулациите в областта на климата. Говори се за стратегия на „спиране на часовника“, при която определени мерки, за които е взето решение да стимулират работата в областта на климата и устойчивото развитие, просто се отлагат. И това е така, защото компаниите и индустриите не разполагат със средствата и възможностите да реализират предишните толкова амбициозни планове на ЕС. Тук се появява една икономическа реалност, която принуждава страните от ЕС да възприемат нещо, което мнозина биха нарекли по-реалистичен подход към целите на прехода и климата.
Друг знак е програмната декларация, която четирите партии, управляващи Швеция от малко повече от три години, представиха наскоро преди следващите парламентарни избори през 2026 г. Последните избори през 2022 г. бяха фокусирани върху имиграцията, престъпността и цените на горивата. И в тези области бяха извършени значителни реформи. Освен това шведското правителство, подобно на правителствата в други европейски държави, трябваше да посвети много енергия през последните години на борбата с много проблемната инфлация. Това затрудняваше шведското правителство при провеждането на икономически реформи, тъй като то се страхуваше да не подхрани инфлацията. Икономиката трябваше да бъде забавена.
Но сега инфлацията е победена. Швеция има нова политика в областта на миграцията и престъпността. Ето защо дясноцентристкото правителство, което управлява Швеция заедно с подкрепящата го партия „Шведски демократи“, е заинтересовано отново да говори за растеж. И сега те го правят по по-реалистичен начин. Вече не става дума само за „зелени“ преходи и нова индустрия, а икономиката и растежът са придобили собствена стойност. И изглежда, че растежът се превръща в предизборен въпрос. Левите и десните не са напълно съгласни с това как най-добре може да се насърчи растежът.