Subscribe
Процесът на разширяване на Европейския съюз в Западните Балкани е един от най-сложните въпроси в дневния ред на ЕС от години. В него се преплитат геополитически въпроси, вътрешнополитически условия в страните кандидатки и динамиката на вземане на решения в самия Съюз. В този контекст неотдавнашният неуспех в процеса на присъединяване на Сърбия подчертава структурните трудности на настоящия модел на разширяване, както и напрежението между европейските институции и държавите членки. Патовата ситуация по така наречените преговорни глави от Клъстер 3 придоби символично значение, което надхвърля техническата сфера и отразява стратегическите различия относно ролята на Белград в европейското политическо пространство.
СПИРАНЕТО НА КЛЪСТЕР 3 И РЕАКЦИЯТА НА БЕЛГРАД
Сърбия блокира присъединяването си към третата група преговорни глави, обхващащи икономически и социални въпроси, въпреки положителното становище на Европейската комисия от ноември миналата година. В отговор на решението на Европейския съвет сръбският президент Александър Вучич направи въздействащ политически жест, като напусна срещата на върха между Европейския съюз и страните от Западните Балкани, която се проведе в Брюксел на 17 декември. За първи път от четиринадесет години насам на срещата не присъстваше нито един сръбски представител – решение, мотивирано от официален протест срещу забавянето на процеса на присъединяване.
ПРОЦЕС НА ПРЕГОВОРИ, БЕЛЯЗАН ОТ СТРУКТУРНИ ЗАБАВЯНИЯ.
Европейското пътуване на Сърбия започна през 2009 г. с официалното ѝ кандидатстване за членство, но премина през етапи на неравномерен напредък. Значително забавяне настъпи след избухването на войната в Украйна – събитие, което предефинира стратегическите приоритети на Съюза и увеличи очакванията за политическо сближаване между страните кандидатки. В тази рамка позицията на Сърбия остана нееднозначна, особено поради неспазването на европейските санкции срещу Руската федерация – фактор, който дълбоко засегна възприемането на страната като надеждна сред няколко държави членки.
РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И РУСКИЯТ ВЪПРОС
Отношенията между Белград и Москва са един от основните източници на търкания в европейския дебат. Осем държави членки, сред които Германия, Нидерландия, Швеция, балтийските държави и Хърватия, се обявиха против отварянето на нови преговорни глави със Сърбия. Обратно, страни като Италия, Франция и Австрия изразиха подкрепа за продължаване на процеса на присъединяване. Освен външната политика на Сърбия, противопоставящите се правителства изразяват постоянни съмнения относно напредъка на страната в областта на върховенството на закона. Въпреки че клъстер 3 засяга предимно икономически и социални аспекти, въпросът за свободата на медиите остава спорен и все още се счита за нерешен от по-скептичните партньори.
ДЕБАТЪТ ОТНОСНО МОДЕЛА НА РАЗШИРЯВАНЕ
В часовете, предшестващи срещата на върха в Брюксел, напрежението бързо ескалира. Само няколко дни по-рано, по време на неофициална вечеря, Вучич беше възродил идеята за едновременно разширяване на Съюза със страните от Западните Балкани. Това предложение се позовава на модела от 2004 г., когато голяма група бивши комунистически държави се присъединиха към Съюза наведнъж. Идеята беше разработена с цел да се предотврати възможността държавите от региона, които току-що са излезли от конфликтите през 90-те години, да блокират присъединяването си чрез кръстосани вета. Според Йович европейският опит е потвърдил тези опасения. Спорът между Словения и Хърватия за Пиранския залив дълго време забавяше присъединяването на Загреб, докато Северна Македония беше блокирана първо от Гърция заради въпроса за името, а след това и от България поради исторически и езикови спорове. Въпреки това Съюзът избра принципа на индивидуално присъединяване на Балканите, мотивиран от различното политическо и съдебно наследство от югославските конфликти. По-специално Сърбия трябваше да се справи с решенията на Трибунала в Хага и с нерешения въпрос за независимостта на Косово, който продължава да тежи на политическото ѝ развитие.
БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪЮЗА
От март 2022 г. насам европейските лидери се стремят да възобновят разширяването като инструмент за определяне на границите на континенталната сигурност. Възможното присъединяване на Украйна също се счита за дипломатически лост в бъдещ мирен сценарий, но изисква надеждно възобновяване на процеса в Западните Балкани. Босна, Косово и Сърбия обаче остават встрани, възпрепятствани както от вътрешните кризи в Съюза, така и от собствените си нерешени конфликти. Според Йович преодоляването на тази динамика ще изисква дълбока реформа на европейската система за вземане на решения, като се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство, тъй като настоящият механизъм позволява на една държава членка да блокира целия процес на присъединяване на страна кандидатка.