Subscribe
Наказателните мита върху млечните продукти от ЕС застрашават износа, нанасят тежък удар върху италианските сирена и задълбочават кризата с доверието в Европейската комисия.
Влошаването на търговските отношения между Европейския съюз и Китай навлезе в нова и тревожна фаза. В по-широкия контекст на търговската война между САЩ и Китай решението на Пекин да наложи мита в размер от 21,9 % до 42,7 % върху широк спектър от европейски млечни продукти представлява нещо много повече от секторен спор. То е стратегически сигнал, който рискува да подкопае ключови експортни продукти на ЕС, да отслаби цели вериги за доставки и да разкрие за пореден път структурната нестабилност на позицията на Европа в глобалните търговски конфликти.
Новите китайски мита идват след месеци на ескалиращо напрежение между Брюксел и Пекин, белязано от взаимни обвинения в дъмпинг, ограничения на износа и ответни мерки. Въпреки че ЕС отдавна се намира в отбранителна позиция в рамките на търговската война между САЩ и Китай, този епизод подчертава колко зле е подготвена Европа, когато преговаря с глобални сили, действащи от позицията на силата. Конфронтацията между Китай и ЕС се засилва точно в момента, в който Европа би имала нужда от по-ясна и по-твърда стратегия за защита на икономическите си интереси.
Само цифрите обясняват мащаба на проблема. Тарифите, надвишаващи 40 %, на практика изхвърлят много европейски млечни продукти от китайския пазар, който е една от най-бързо растящите дестинации за внос на храни в света. За малките и средните предприятия, които през последното десетилетие инвестираха значителни средства, за да изградят присъствие в Китай, въздействието е потенциално опустошително. Тези мита функционират като косвен данък за европейските производители, като намаляват маржовете, обезкуражават инвестициите и отслабват конкурентоспособността. Това, което вече беше трудна среда, формирана от търговската война между САЩ и Китай, сега стана още по-тежко за европейските износители.
Сред най-застрашените държави са Италия, Франция, Германия, Нидерландия и Ирландия. По-специално Италия ще пострада непропорционално. Оценките на индустрията сочат, че износът на италианско сирене за Китай може да намалее с 15-20 % в краткосрочен план. Продукти като Parmigiano Reggiano, Grana Padano и Gorgonzola – символ на отличното италианско производство – сега са изправени пред толкова високи тарифни бариери, че поддържането на място на рафта в китайските супермаркети става икономически неизгодно. Последствията се разпростират далеч отвъд производителите, засягайки млекопроизводителите, доставчиците на логистични услуги и свързаните с износа услуги. Щетите са не само финансови, но и репутационни, тъй като италианските сирена са се превърнали в символ на престиж на развиващите се пазари.
В този контекст отговорът на Европейската комисия беше широко критикуван като неадекватен. В официалните изявления се изразява „загриженост“ и се обещава диалог, но конкретни контрамерки или планове за подкрепа на засегнатите сектори все още липсват. За много производители и търговски асоциации този предпазлив подход засилва представата за ЕС, който реагира бавно и няма политическа решителност. В контекста на търговската война между САЩ и Китай подобна нерешителност рискува да бъде изтълкувана като слабост, което допълнително намалява преговорната сила на Европа.
Този епизод се вписва в по-широка криза на доверието към Европейската комисия. Наблюдателите все повече се питат дали Брюксел е в състояние да формулира и защитава последователна търговска стратегия в епоха, определяна от икономическата конфронтация между свръхсилите. Европа се оказва заклещена между Вашингтон и Пекин, неспособна да превърне пазарния си размер в решаващ фактор. Докато Съединените щати преговарят с Китай от позицията на силата, ЕС често изглежда изтласкан в периферията, принуден да приема решения, взети другаде.
Няколко са факторите, които допринасят за тази разлика в доверието: липсата на единна визия сред държавите членки, отсъствието на бързи и надеждни инструменти за ответни действия и дипломатическият стил, който се възприема като прекалено предпазлив. Резултатът е нарастващо разочарование сред европейските предприятия и намаляващо доверие сред международните партньори. Поради това китайските мита върху продукти от ЕС не са изолиран проблем, а симптом на по-дълбоко стратегическо неразположение.
В перспектива рисковете са значителни. Европа може трайно да загуби пазарен дял в ключови сектори като млечния, да се забавят инвестициите и иновациите и да се сблъска с нарастващо вътрешно недоволство сред малките и средните предприятия. В по-дългосрочен план продължаващата маргинализация в световната търговия би могла да отслаби самия европейски социален и икономически модел, който в голяма степен зависи от отворените пазари и износа на стоки с добавена стойност.
Въпреки това съществуват алтернативи. Една по-настъпателна търговска политика на ЕС би могла да включва компенсационен фонд за секторите, засегнати от китайските мита, по-силно политическо единство между държавите членки и внимателно премерени реципрочни мерки, договорени на многостранно равнище. Същевременно Европа трябва да ускори усилията си за разнообразяване на дестинациите за износ, като популяризира италианските сирена и други млечни продукти от ЕС в Югоизточна Азия, Близкия изток и Африка. От съществено значение е и подновяването на дипломатическия ангажимент с Пекин, основан на прозрачност и международни търговски правила.
Решението на Китай да се насочи към млечните продукти на ЕС е сигнал за тревога. Предизвикателството, пред което е изправена Европа, е не само икономическо, но и политическо и стратегическо. Ако ЕС иска да избегне превръщането си в пасивен наблюдател в търговската война между САЩ и Китай, той трябва да преоткрие способността си да действа решително, да защитава своите производители и да възстанови доверието в себе си като глобален икономически фактор.
Алесандро Фиорентино