През 2024 г. електроенергийната система на ЕС ще достигне исторически етап в прехода към възобновяеми енергийни източници. Почти половината от брутното потребление на електроенергия се покриваше от възобновяеми източници с дял от 47,5 %. Този резултат представлява значително увеличение от 2,1 процентни пункта в сравнение с предходната година и отразява структурната трансформация, започнала преди повече от двадесет години. Всъщност през 2004 г. електроенергията от възобновяеми източници е представлявала едва 15,9 % от общото потребление, като през 2014 г. този дял нараства до 28,6 %, а през следващото десетилетие бележи особено бърз растеж. Общото увеличение от приблизително 30 процентни пункта подчертава ангажимента на европейските политики за декарбонизация и енергийна сигурност и стабилност.
СТРУКТУРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ МИКС ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Сегашният състав на възобновяемите източници в електроенергийния сектор на Европейския съюз се характеризира със силна концентрация върху няколко зрели технологии. Данните, публикувани от Евростат на 14 януари, илюстрират еволюцията и разпространението на зелената енергия, като показват, че вятърната енергия е с най-голям принос, като съставлява 38 % от общото производство на енергия от възобновяеми източници, непосредствено следвана от водната енергия с дял от 26,4 %. Заедно тези два източника представляват почти две трети от производството на зелена електроенергия. Слънчевата енергия заема все по-значимо място с 23,4%, докато твърдата биомаса и другите възобновяеми източници осигуряват съответно 5,8% и 6,4%. Динамиката на растежа на фотоволтаичната енергия е особено значителна: през 2008 г. нейният дял е незначителен – 1%, с производство от 7,4 тераватчаса, докато през 2024 г. достига 304 тераватчаса, утвърждавайки се като технологията с най-бърз темп на растеж.
ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ С НАЙ-ВИСОКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Сравнителният анализ – въз основа на данни на Евростат – между държавите членки показва значителна хетерогенност в нивата на използване на електроенергия от възобновяеми източници. Австрия е начело в класацията, тъй като през 2024 г. ще произвежда над 90 % от електроенергията си от възобновяеми източници благодарение на силно развита хидроенергийна система, базирана на шестнадесет големи електроцентрали. Веднага след нея се нарежда Швеция с дял от приблизително 88 %, дължащ се главно на интегрирането на водната и вятърната енергия. Дания заема трето място с дял от близо 80 %, което се дължи на широкото разпространение на вятърни паркове както на сушата, така и в морето. Непосредствено под водещите държави са Португалия, Испания и Хърватия, чиито дялове надхвърлят 50 %, съответно около 66 %, 60 % и 58 %. Следват Латвия, Финландия, Германия, Гърция и Нидерландия със стойности между 50 и 56 %. Тези държави представляват междинна, но напреднала група, в която възобновяемите източници вече съставляват по-голямата част от националния електроенергиен микс.
СРЕДНИ И КЪСНИ ДЪРЖАВИ
Няколко големи държави членки заемат долната половина на класацията. Италия е около средното европейско ниво, заемайки осемнадесета позиция (40,7 %), докато Франция се нарежда по-ниско, на двадесет и първо място (31,3 %), което показва по-голяма зависимост от невъзобновяеми източници или други технологии с ниски емисии. В другия край на скалата са държавите с дял на електроенергията от възобновяеми източници под 25 %. Малта има най-ниската стойност, малко над 10 % (10,7 %), следвана от Чешката република с по-малко от 18 %. Люксембург, Унгария и Кипър са на нива от около 20-24%, а Словакия е близо до 25%. Важно е да се отбележи, че тези проценти включват и вноса на електроенергия от възобновяеми източници, което подчертава структурното изоставане на вътрешното производство.
БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ И СТРАТЕГИЧЕСКА РОЛЯ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
Бъдещото развитие на европейската електроенергийна система изглежда все по-ориентирано към засилване на използването на слънчевата енергия. Въпреки че в момента вятърната енергия остава основният възобновяем източник, а водната енергия запазва централна роля в някои страни, бързото развитие на фотоволтаиката предполага възможността тя да изпревари водната енергия в средносрочен план. Въпреки голямата си зависимост от вноса на соларни панели от Китай, Европейският съюз разполага със сложна промишлена верига за доставки, в която работят 166 дружества от фотоволтаичния сектор. Това спомага за намаляване на стратегическите рискове и засилва потенциала на слънчевата енергия като крайъгълен камък на европейския енергиен преход, в момент, когато целта за постоянно надхвърляне на прага от 50 % електроенергия от възобновяеми източници вече изглежда постижима.