Subscribe
Биометричните данни заменят печатите в паспортите на 29 държави, обещавайки по-голяма сигурност, но предизвиквайки опасения за закъснения на летищата
Официално влезе в сила голяма промяна в управлението на европейските граници. От 10 април 2026 г. Системата за влизане/излизане (СВИ) на Европейския съюз функционира пълноценно, което бележи края на традиционните печати в паспортите и началото на нова ера на цифров граничен контрол, основан на биометрични данни, за пътниците извън ЕС.
Системата, която постепенно се въвежда от октомври 2025 г. в 29 европейски държави, вече е напълно въведена. Тя регистрира влизанията и излизанията по електронен път, като събира не само паспортни данни, но и пръстови отпечатъци и изображения на лицето на пътниците, които влизат в ЕС за кратък престой. Промяната има за цел да модернизира граничните процедури, да повиши сигурността и да намали измамите – но също така се очаква тя да създаде първоначални смущения, особено на натоварените летища.
Система, която вече е в пълна сила
От 10 април нататък новите правила се прилагат универсално във всички участващи страни. ЕЗП заменя ръчното подпечатване на паспортите с централизирана цифрова система, която проследява кога и къде пътниците от държави извън ЕС влизат и излизат от Шенгенското пространство.
Според Европейската комисия системата вече е доказала своята ефективност по време на поетапното си въвеждане. Повече от 24 000 лица са получили отказ за влизане поради проблеми като изтекли или фалшифицирани документи или невъзможност да обосноват целта на посещението си. Освен това над 600 души са били отбелязани като потенциални рискове за сигурността.
Пълното активиране на системата е важен етап от по-широките усилия на ЕС да укрепи външните си граници и същевременно да улесни законното пътуване.
Кой е засегнат и кой не е
ЕЗС се прилага за граждани на държави извън ЕС и Шенген, които пътуват до Европа за краткосрочен престой – до 90 дни в рамките на 180-дневен период. Това включва туристи, бизнес пътници и физически лица, които правят кратки трансгранични посещения.
Например британските граждани, които след Брекзит вече се третират като граждани на трети страни, попадат в обхвата на системата, въпреки че са освободени от визи за краткосрочен престой. Същото важи и за пътуващите от други безвизови държави, независимо дали са на посещение с цел туризъм или работа. Дори лицата, които притежават собственост в ЕС, но нямат разрешение за пребиваване, трябва да спазват новите процедури.
Системата се прилага в 25 държави – членки на ЕС, в рамките на Шенгенското пространство, включително страни като Франция, Германия, Италия и Испания, както и в четири асоциирани държави извън ЕС: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Не всички европейски държави обаче са включени. Ирландия и Кипър, които не са част от Шенгенското пространство, продължават да разчитат на традиционните паспортни проверки. Някои категории пътници също са освободени, включително членовете на семействата на граждани на ЕС, притежаващи валидни карти за пребиваване, екипажът на международния транспорт и военният персонал, участващ в мисии на НАТО или Партньорство за мир.
Гражданите на микродържави като Андора, Сан Марино, Ватикана и Монако също са изключени от системата.
Загриженост за закъсненията на летищата
Въпреки дългосрочните си ползи, очаква се ЕЕС да предизвика значителни смущения в краткосрочен план. Летищните власти и асоциациите на авиокомпаниите предупредиха за по-дълго време за чакане, особено в пиковите периоди на пътуване.
Според браншови групи времето за чакане при граничен контрол вече е достигнало до два часа в някои случаи по време на преходния етап, а на някои летища са отчетени още по-дълги опашки. Една от основните причини за това е, че от края на март всички пътници от трети страни вече трябва да бъдат обработвани чрез системата EES без изключение.
Преди това граничните органи имаха възможност да спират или намаляват процедурите по ЕЗП в периоди на засилен трафик. Това вече не е възможно при пълното прилагане, което увеличава натиска върху вече натоварените входни пунктове.
В резултат на това на пътниците се препоръчва да пристигат на летищата поне 90-120 минути по-рано от обичайното, за да се вземат предвид възможните закъснения. Въпреки че се очаква тези смущения да намалеят с течение на времето, тъй като процедурите стават все по-рационални, заинтересованите страни от сектора настояват Европейската комисия да позволи временна гъвкавост през летния сезон на 2026 г.
Ролята на биометричните паспорти
Въпреки че биометричните паспорти не са задължителни в рамките на ЕСС, те предлагат значително предимство. Пътниците с биометрични документи могат да използват киоски за самообслужване, за да регистрират данните си по-бързо, като по този начин намаляват времето, прекарано на граничния контрол.
Лицата, които нямат биометрични паспорти, трябва да преминат през регистрационния процес на гишета с персонал, където ще трябва да предоставят пръстови отпечатъци и изображение на лицето си. Първоначалната регистрация може да отнеме повече време, но данните ще се съхраняват в продължение на три години, което ще ускори последващите влизания в ЕС.
Отказът от предоставяне на биометрични данни ще доведе до автоматичен отказ за влизане, което подчертава строгата рамка за прилагане на системата. Децата под 12-годишна възраст са освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци, но все пак трябва да бъдат снимани.
Важно е да се отбележи, че не е необходимо пътниците да се регистрират предварително за EES. Всички данни се събират на мястото на влизане в ЕС.
Баланс между сигурност и ефективност
Стартирането на системата за влизане/излизане представлява забележителна промяна в начина, по който Европа управлява своите граници. Чрез замяната на остарелите ръчни процеси с усъвършенствано цифрово проследяване ЕС цели да повиши както сигурността, така и ефективността.
Преходът обаче е свързан с предизвикателства. През следващите месеци ще се провери способността на системата да се справя с големия брой пътници, без да предизвиква прекомерни закъснения.
Ако успее, ЕЗС може да се превърне в модел за управление на границите в световен мащаб – съчетаване на технологични иновации с по-строг надзор в една все по-сложна глобална среда за пътуване.
Алесандро Фиорентино