Subscribe
През по-голямата част от епохата след Студената война европейската сигурност се разбираше чрез сравнително познат набор от понятия: териториална цялост, конвенционално възпиране, колективна отбрана. Възможността за широкомащабен конфликт на континента беше толкова далеч от общественото съзнание, че цели поколения политици израснаха, считайки войната за нещо, което се случва другаде. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. разруши това предположение с брутална яснота. И все пак, дори когато Европа се втурна да реагира – превъоръжавайки се, налагайки отново санкции, укрепвайки източния си фланг – една по-фина и в някои отношения по-тревожна трансформация вече беше в ход. Наред с видимото насилие от ракети, окопи и разрушени градове, паралелен конфликт се оформяше в невидимата инфраструктура на съвременния живот: сателитните сигнали, които насочват самолетите, координират логистиката и синхронизират финансовите системи; електромагнитните честоти, от които зависят както гражданските, така и военните комуникации. Това е сферата, в която войната на Русия започна да предизвиква ефекти далеч отвъд границите на Украйна, достигайки до въздушното пространство на НАТО, нарушавайки гражданската навигация и принуждавайки правителствата да се изправят срещу заплахи, за които съществуващите правни и военни рамки никога не са били предназначени. Разбирането на тази промяна е от съществено значение, за да се разбере какво всъщност ще изисква европейската сигурност през ХХІ век.
Когато жителите на Вилнюс получиха извънредни сигнали с нареждане да потърсят подслон, мнозина предположиха най-лошото. Полетите бяха преустановени. Публичните власти задействаха процедури за извънредни ситуации. Президентът и министър-председателят на Литва бяха преместени на защитени места. За няколко часа столицата на НАТО преживя нещо, което доскоро изглеждаше почти немислимо: усещането, че е пряко изложена на войната, бушуваща на стотици километри от нея в Украйна.
Инцидентът бързо привлече вниманието на международната общност, тъй като подчерта нарастващото предизвикателство пред сигурността на източния фланг на НАТО. Но ако се съсредоточим само върху самата тревога за безпилотен самолет, рискуваме да пропуснем по-голямата стратегическа картина. Това, на което Европа е свидетел, не е просто поредица от изолирани нахлувания. Това е появата на ново бойно поле, в което електронната война, смущенията в сателитната навигация, технологията на дроновете и стратегическата двусмисленост все повече се припокриват. Войната в Украйна вече не се ограничава до окопи, ракетни удари или конвенционални военни операции – тя постепенно се разпростира в електромагнитната област, която е в основата на съвременните европейски общества.
Невидимото бойно поле
Според репортаж на The Telegraph Русия все по-често използва техники за заглушаване и подмяна на GPS, за да се намесва в работата на украинските безпилотни самолети, като в някои случаи се твърди, че ги пренасочва към въздушното пространство на НАТО, вместо просто да ги унищожава. Независимо дали непосредствената цел е смущение, объркване или политически натиск, последиците са значителни.
Съвременните безпилотни летателни апарати разчитат в голяма степен на сателитна навигация. Ако GPS приемникът бъде претоварен от електронни смущения или подведен от фалшиви сигнали за позициониране, самолетът може да загуби ориентация, да промени курса си или дори да стане неуправляем. По-широкообхватното явление вече не се оспорва.
Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) многократно е предупреждавала за рязко увеличаване на смущенията в Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Според агенцията инцидентите със заглушаване и подправяне са засегнали районите около Балтийско море, Черно море, Арктика и други региони, близки до активни геополитически напрежения. Това, което някога се е считало за нишова военна способност, се е превърнало в повтаряща се характеристика на европейската среда за сигурност.
От Украйна към територията на НАТО
Значението на неотдавнашните инциденти се състои не само в самите технически смущения, но и в техните политически последици. Предупреждението на Литва показа колко бързо може да се разпространи несигурността, когато властите се сблъскат с неидентифицирани въздушни обекти и нарушена ситуационна осведоменост.
Предизвикателството пред НАТО е, че подобни събития често остават под прага, който традиционно се свързва с въоръжена агресия. Нито една ракета не удря правителствена сграда. Няма официално обявяване на военни действия. Не се извършва конвенционално нападение. Въпреки това политическите лидери са принудени да се скрият, налагат се ограничения във въздушното пространство, активират се процедури за извънредни ситуации и общественото безпокойство нараства.
Именно тази неяснота прави хибридните заплахи толкова ефективни. Европейските правителства все по-често се сблъскват с действия, които създават стратегически ефекти, без да задействат правните и политическите механизми, предназначени за конвенционална война. Резултатът е нарастваща сива зона между мира и войната.
Румъния и новият източен фронт
Сред източните членове на НАТО Румъния заема особено важна позиция в този променящ се пейзаж на сигурността. Нейното стратегическо значение се е увеличило драстично от 2022 г. насам: тя се е превърнала в една от най-важните черноморски държави на Алианса, логистичен център в подкрепа на Украйна и критичен компонент на източната отбранителна позиция на НАТО. В същото време географското ѝ положение я излага пряко на последиците от конфликта.
По-широкият урок, който се налага от инцидентите в Източна Европа, е, че само географското положение вече не определя уязвимостта. През ХХ век стратегическата дълбочина се измерваше в километри. През ХХI век уязвимостта все повече зависи от устойчивостта на комуникационните мрежи, навигационните системи, цифровата инфраструктура и електромагнитните способности.
Не е необходимо безпилотен самолет да е умишлено насочен към страна от НАТО, за да предизвика политически последици на територията на НАТО. Електронната война позволява на военните действия да предизвикват трансгранични последици, които е трудно да бъдат класифицирани, приписани и възпирани. Тази реалност принуждава създателите на политики да преосмислят традиционните допускания за териториалната отбрана.
Факторът Калининград
Анализаторите на сигурността отдавна посочват Калининград като един от най-силно милитаризираните региони в Европа. Разположен между Полша и Литва, руският анклав заема стратегическа позиция в центъра на балтийската архитектура за сигурност. Многобройни проучвания и проекти за наблюдение са установили, че регионът е постоянен източник на смущения в ГНСС, които засягат както военните, така и гражданските навигационни системи в целия балтийски регион, а търговската авиация все по-често се сблъсква с такива смущения.
Последиците се простират далеч отвъд военните операции. Съвременните икономики зависят от системите за точно позициониране, навигация и време – гражданската авиация, морският транспорт, логистичните мрежи, телекомуникационната инфраструктура и службите за спешна помощ – всички те разчитат на технологии, които потенциално могат да бъдат влошени от електронни смущения. Това означава, че бъдещите кризи в областта на сигурността може да не започват с експлозии. Те могат да започнат с грешки в навигацията.
Предупреждение за Европа
Последните събития показват, че Европа навлиза в епоха, в която устойчивостта трябва да се разбира по-широко от конвенционалната военна сила. Дебатът за разходите за отбрана остава важен, както и разширяването на промишленото производство на боеприпаси, ракети и системи за противовъздушна отбрана. Въпреки това все по-широкото разпространение на смущенията и фалшификациите показва, че само военната готовност е недостатъчна.
Модерната стратегия за сигурност трябва да включва също така устойчиви възможности за спътникова навигация, технологии за борба с фалшифицирането, укрепена комуникационна инфраструктура, защита от електронна война и подобрена координация между военните и гражданските власти. Предизвикателството е особено остро, тъй като същите технологии, които са обект на атаки по време на война, са дълбоко вкоренени в ежедневието на цивилните граждани. Прекъсване, което днес засяга безпилотен самолет, утре може да засегне търговската авиация, морския трафик или службите за спешна помощ.
Доктрината за сигурност, от която се нуждае Европа
Основният урок от войната в Украйна може би не е, че Европа се нуждае от повече оръжия. Може би той е, че Европа се нуждае от по-широко разбиране на самия суверенитет. В продължение на десетилетия дебатите за европейската сигурност се фокусираха предимно върху територията, границите и конвенционалното възпиране – тези елементи продължават да са от съществено значение, но новото бойно поле все повече включва сателити, мрежи за данни, навигационни сигнали и невидима електромагнитна инфраструктура.
Държавите, които са най-изложени на руски натиск, разбират тази реалност особено добре. От Балтийския регион до Черно море разграничението между фронтова и тилова зона става все по-неясно. Това, което се случва в небето над Украйна, може да доведе до последици на стотици километри от територията на НАТО. Следователно източният фланг не е само географско понятие, а и електронно.
Следващото предизвикателство пред сигурността на Европа може да не е под формата на танкове, пресичащи границата. То може да пристигне като манипулиран сигнал, нарушена мрежа или дрон, който вече не знае къде се намира. И точно затова дебатът за отбраната вече не може да се ограничава само до военната техника. Бъдещето на европейската сигурност ще зависи не само от защитата на границите, но и от защитата на невидимите системи, които правят възможен съвременния суверенитет.