Новите мита на Тръмп: какво означават те за италианския износ и бъдещето на „Made in Italy“

Последните търговски мерки на Вашингтон въвеждат мита до 12,5 % за десетки търговски партньори, включително Европейския съюз, което поражда нови опасения сред италианските промишлени отрасли, които разчитат в голяма степен на американския пазар.

Съединените щати отново затегнаха търговската си политика под ръководството на президента Доналд Тръмп, като въведоха нова тарифна рамка, засягаща около 60 търговски партньори, включително Европейския съюз. В рамките на едва 48 часа Белият дом премина от обявяването на мерките към тяхното прилагане, като замени временната глобална митническа тарифа от 10 % с по-структурирана система, варираща от 10 % до 12,5 %.

За разлика от предишните инициативи, които се сблъскаха с правни пречки, най-новият пакет се основава на раздел 301 от Закона за търговията на САЩ от 1974 г., което осигурява по-солидна правна основа. Администрацията твърди, че новите мита са насочени към държави, които не са успели да предотвратят по адекватен начин навлизането на продукти, произведени с принудителен труд, в техните вериги за доставки. Заедно, засегнатите държави представляват приблизително 99,4 % от целия внос в САЩ.

За Италия основният въпрос е ясен: как тези нови тарифи ще се отразят на една от най-големите износни икономики в Европа?

Отговорът зависи до голяма степен от съответния сектор. Очаква се италианските производители на вино да се сблъскат с едни от най-големите предизвикателства, тъй като виното по принцип попада в обхвата на новия тарифен режим, освен ако не се прилагат конкретни изключения. Това е особено важно, тъй като Съединените щати остават най-големият извъневропейски експортен пазар за италианско вино, което прави американските потребители от ключово значение за много винарни.

Фармацевтичната индустрия обаче се намира в много по-силна позиция. Генеричните лекарства и активните фармацевтични съставки са сред продуктите, изключени от обхвата на новите мерки, което предпазва един от най-конкурентоспособните производствени сектори в Италия от незабавни сътресения.

Ситуацията в прочутата италианска хранителна промишленост също е разнородна. За „Пармиджано Реджано“ продължава да важи съществуващата митническа ставка от 15 %, което означава, че не е въведена допълнителна тежест. „Прошуто ди Парма“ продължава да подлежи на 10-процентно мито. За други емблематични продукти „Made in Italy“ – включително мода, мебели, машини и различни хранителни специалитети – въздействието зависи от конкретната им митническа класификация. Продуктите, които не са обхванати от изключения, обикновено подлежат на общо мито в САЩ между 10% и 12,5%.

Някои анализатори смятат, че икономическите последствия може да се окажат по-малко драматични, отколкото се опасяваха първоначално. Кели Ан Шоу, бивш търговски съветник в Белия дом, изрази мнение, че новите мерки представляват по-скоро потвърждение на настоящата търговска обстановка, отколкото началото на изцяло нова тарифна война.

Въпреки това значението на американския пазар за италианските износители не може да бъде преувеличено. През 2025 г. Съединените щати са закупили италиански стоки на стойност 69,6 млрд. евро, което е най-високото ниво, регистрирано досега, и представлява ръст от 7,2 % в сравнение с предходната година. В момента САЩ са втората по големина експортна дестинация за Италия след Германия, а през същата година Италия отбеляза търговски излишък от над 34 млрд. евро спрямо Америка.

Тези силни търговски връзки обясняват защо италианските компании следят отблизо развитието на ситуацията. Отрасли като машиностроенето, фармацевтиката, модата, мебелната промишленост и хранителната промишленост са прекарали десетилетия в укрепване на присъствието си на американския пазар. Заместването на това търсене с алтернативни пазари би било изключително трудно в краткосрочен план.

Въпреки че новите мита обхващат почти целия внос в Съединените щати, Белият дом е запазил няколко важни изключения. Изключени са петролът и природният газ, торовете, избрани хранителни продукти, критични минерали, самолети и компоненти за аерокосмическата индустрия. За Европейския съюз остават в сила и изключения за генерични лекарства, фармацевтични съставки, продукти от корк и диаманти.

Освен това продуктите, които вече са обект на мита съгласно раздел 232 — включително автомобили, стомана, алуминий и мед — остават извън обхвата на новия пакет. Макар Брюксел да продължава да оспорва обосновката на Вашингтон за тези мерки, европейските официални лица признават, че Съединените щати са спазили митническите ограничения, договорени по-рано между двете страни.

Италианските потребители е малко вероятно да забележат незабавно повишение на цените у дома, тъй като митата се прилагат само при влизането на стоките на американския пазар. Въпреки това косвените последствия в крайна сметка биха могли да засегнат вътрешната икономика на Италия. Компаниите, които се сблъскват с намалени продажби в САЩ или свиващи се печалби, може да решат да забавят производството, да отложат инвестиционните си планове или да забавят наемането на персонал. Може би още по-вредна е несигурността, породена от постоянно променящите се търговски правила, което значително затруднява дългосрочното бизнес планиране.

Често срещано погрешно схващане е, че износителите плащат митата директно. От правна гледна точка отговорността пада върху американския вносител, който плаща митото на митническите служби на САЩ. На практика обаче финансовата тежест обикновено се разпределя по цялата верига на доставки. Вносителите могат да повишат цените на дребно за американските потребители, да договорят по-ниски цени с италианските доставчици или сами да поемат част от допълнителните разходи. Крайното разпределение зависи до голяма степен от динамиката на пазара. Престижните италиански марки с добра репутация често имат по-голяма ценова власт, докато компаниите, изправени пред силна конкуренция от страна на алтернативни доставчици, може да бъдат принудени да жертват по-голяма част от печалбите си.

Това, което прави този най-нов пакет от мита особено значим, е неговата правна устойчивост. Като се позовава на раздел 301, а не на предишните извънредни правомощия, които бяха оспорени в съда, администрацията на Тръмп е възприела механизъм, който съществува от десетилетия и многократно е издържал съдебния контрол. В резултат на това предприятията от двете страни на Атлантическия океан все повече разглеждат тези мита не като временни политически мерки, а като търговска рамка, която може да остане в сила в продължение на години, което налага на износителите да се адаптират, вместо просто да чакат промяна в политиката.

Алесандро Фиорентино