Subscribe
Подготвя ли се дясноцентристкото шведско правителство за изборно поражение тази есен?
Така нареченото правителство на Тидо, наречено на името на историческия замък, в който трите дясноцентристки партии – умерените, християндемократите и либералите – сформираха управляващата си коалиция с националистическата партия „Шведски демократи“ през 2022 г., е забележителен успех за шведската политика. Тази типично прогресивна и социално либерална страна успя да осъществи реформи в областта на наказателното правосъдие, имиграцията, обществените медии и данъчното облагане, които биха били немислими само преди пет години.
Това не означава, че самите реформи са винаги толкова амбициозни или че непременно отговарят на истинския консервативен или националистически вкус. Но те са откъсване от лявата политика на социалдемократите, които използваха радикалната Зелена партия и Партията на центъра, за да прокарат една, от днешна гледна точка, много вредна прогресивна програма, която поставяше нуждите на шведския народ на второ място след тези на зеления преход, на чужденците и на бюрократите от Европейския съюз.
Въпреки – или може би поради? – бързия темп на популярните и крайно необходими реформи, управляващите партии не бяха възнаградени от избирателите. Напротив, те бяха наказани до такава степен, че либералите, които едва оцеляха на последните избори, сега едва ли ще достигнат четирипроцентния праг, за да запазят местата си в риксдага на 13 септември.
През по-голямата част от мандата управляващите партии не са имали причина да се страхуват от присъщото им неблагоприятно положение в социологическите проучвания. Четирите партии, взети заедно, без изключение са имали по-ниски резултати от опозиционните „червено-зелени“ партии, но уверението е, че в миналото в месеците преди изборите са били преодолявани по-големи разлики, като например през 2010 г., когато левицата изтръгна поражението от челюстта на победата.
Но ето че сме тук, само няколко месеца преди изборите. В момента, в който пиша този текст, остават малко повече от три месеца до момента, в който шведският народ ще даде своя глас. Междувременно социологическите проучвания показват тревожна ситуация за Тидо – разликата е цели десет пункта, което е повече от всякога, регистрирано от 2022 г. насам. За мен като консерватор е болезнено да осъзная, че идва момент, в който оптимистичният детерминизъм, че десницата умее да вдига темпото в социологическите проучвания, когато това е наистина важно, може да се окаже просто наивност.
Има няколко признака, които показват, че правителството може би се подготвя за най-лошото.
Игра с обществения транспорт
В края на май четирите партии от „Тидо“ обявиха голямата си програма за обществен транспорт, която предвижда намаляване наполовина на цената на билетите за автобуси, влакове, трамваи и метро от юли до ноември. Официалният мотив е да се компенсират увеличените разходи за живот, които изпитват домакинствата, и по-специално тези, които зависят от обществения транспорт. Автобусните линии и голяма част от железопътния пътнически транспорт в Швеция се управляват от регионалните правителства, които могат доброволно да кандидатстват за субсидии, ако искат да намалят наполовина разходите си за билети, е идеята. Общо прогнозираният недостиг на средства за правителството, дължащ се на тази програма, възлиза на седем милиарда шведски крони, или 700 милиона евро.
Швеция има сравнително нисък и стабилен държавен дълг, което може да стимулира подобни проекти. Аргументът е, че има възможност да се инвестира в благосъстоянието на домакинствата с потенциално взети назаем пари. Същата аргументация е използвана за мотивиране на нарастващите разходи за отбрана и разширяването на ядрената енергетика.
Социалдемократите критикуваха тези схеми, както и субсидиите за обществения транспорт, за безразсъдно харчене. Лидерът на Социалдемократическата партия Магдалена Андершон си е създала име на отговорен финансов мениджър, тъй като преди да стане лидер на партията, е била министър на финансите, което я прави доста силен ъгъл на атака. Освен това е нехарактерно за „буржоазните“ партии в Швеция, в частност за умерените, да се ангажират с толкова скъпа публична програма, което отслабва доверието в нея.
За много критични наблюдатели този ход с обществения транспорт е отхвърлен като евтин опит за купуване на избиратели. Те твърдят, че това не съответства на шведската политическа традиция, където идеологията често е имала по-голяма тежест от материалните обещания, и че избирателите ще го прозрат.
Ако обаче се анализира стратегически законопроектът за обществения транспорт, той може да бъде използван като оръжие от партиите от групата Tidö. Всяко шведско регионално правителство трябва да кандидатства за субсидии, които ще му позволят да намали цените на билетите. От съображения за престиж и политическа изява управляваните от левицата регионални администрации и общини вероятно ще откажат тази възможност. По този начин разходите за правителството са по-ниски, а вместо това те са доказали една риторична гледна точка; левицата е твърде горда, за да предостави на десницата предимството на съмнението, дори когато това е от полза и за собственото им население. Теоретично именно партиите на Тидо ще имат комуникационно предимство по този въпрос, което може да им спечели някои избиратели.
Друг стратегически анализ на програмата е, че тя на практика е мълчалива оставка. Дясното крило знае, че управлява назаем, и макар че тази необичайна игра може да им спечели някои избиратели в съответствие с гореописания сценарий, основната ѝ функция е да насади главоболие за следващото правителство. Зелената партия, която вероятно ще бъде част от следващата коалиция, водена от социалдемократите, вече обещава да направи субсидиите за по-евтин обществен транспорт постоянни. Дали „фискално отговорните“ социалдемократи ще се откажат от популярна програма за най-нуждаещите се, само защото е скъпа? Може би скритият мотив тук е да се направи „неизбежната“ смяна на властта неудобна за левицата, която вече има огромни проблеми с изграждането на надеждна коалиция.
В същата светлина може да се разглежда и една по-ранна инвестиция на правителството, при която данъкът върху добавената стойност върху хранителните продукти беше намален наполовина от 12% на 6%. Тази корекция влезе в сила през април и ще продължи до октомври – удобно точно след изборите.
Проблемът на управляващите партии е, че те все още не са получили възнаграждение за своите облекчения.
Потенциал за възстановяване при опозиция
Горчиво хапче е да се откажеш от властта и да бъдеш изхвърлен в опозиция. Особено ако амбицията от самото начало е била да се получи втори мандат, за да се затвърдят всички важни реформи от първия мандат и да се направят допълнителни стъпки в консервативна посока.
Но това може да бъде и опит за обучение на десницата, по-специално на Шведските демократи. Това е националистическата партия, която през целия период на съществуването си, до около 2021 г., е била маргинализирана от властта и диалога с утвърдените партии. Благодарение на тази изгодна от риторична гледна точка позиция, те никога не са губили дялове от гласовете си от едни избори до други. Изключение се случи през 2024 г., когато партията се сви на изборите за Европейски парламент, но тогава това се смяташе точно за такова изключение. Макар че нищо не показва, че на изборите през 2026 г. Шведските демократи няма да достигнат нивата си от 2022 г., за съжаление няма и нищо, което да сочи ръст.
Свалянето от власт може да бъде добър учител. Сега е моментът партията да помисли къде е загубила добрата воля на избирателите, която имаше през 2022 г., и да наточи инструментите си за следващите избори. Що се отнася до горните сценарии, вероятно на левицата ще ѝ бъде много трудно да управлява Швеция, ако разходите за живот продължат да играят роля в шведската политика през следващите няколко години. Освен това съставянето на трайна коалиция, която действително да постигне съгласие за реформи, изглежда почти непреодолимо предизвикателство за социалдемократите. С други думи, не е задължително голяма част от наследството на Тидо да бъде заличено толкова лесно от социалистите, зелените и неолибералите. Ето защо вдясно се чуват уверени гласове, които предупреждават за предсрочни избори, ако партиите на Тидьо не успеят да си осигурят мнозинство през септември. Това е приемлив извод.
На този фон може би е разбираемо, че в дългосрочен план правителството косвено признава поражението си – ако може така да се каже, тактическо отстъпление. Битката може да е загубена, но войната продължава.