Subscribe
Европейската комисия, чрез своя председател Урсула фон дер Лайен, обяви приемането на „EU Kids Act“. Ако законът влезе в сила, децата под 15 години вече няма да могат да си създават собствени профили в социалните мрежи – мярка, която според очакванията ще повиши „безопасността“ при навигирането в бурната онлайн среда. Това обявление не беше изненадващо. Още от миналата година, след решението на Австралия да забрани на децата под 16 години да използват платформи за социални медии, председателят на Комисията обеща да следи отблизо прилагането му, както и да свика експертна комисия, която да препоръча най-подходящия подход за възприемане на иновативната мярка на Австралия на ниво ЕС. Именно това се случи тук през пролетта и лятото.
Тази знакова инициатива идва след няколко месеца, през които редица европейски държави – Австрия, Дания, Германия, Гърция, Норвегия, Испания и други – изразиха намерението си да ограничат законово достъпа на деца под определена възраст до големите платформи за социални медии. Най-забележително е, че обявяването на г-жа фон дер Лайен идва само един месец след епичния провал във Франция, когато Конституционният съд постанови, че подобен закон е твърде двусмислен и подкопава основните конституционни свободи, като блокира прилагането му, поне засега, въпреки силната подкрепа, която получи от Еманюел Макрон. Въпреки това законодателното предложение, озаглавено „EU Kids Act“, вече е пуснато в ход – и се очаква да бъде прието в кратки срокове.
Съгласно този закон младежите, навършили 15 години, ще могат да си създават собствени профили и да използват социалните мрежи без ограничения, докато децата на възраст между 13 и 15 години ще се нуждаят от родителско съгласие. Родителите ще имат контрол върху взаимодействията на децата си, като ще могат да създават т.нар. „мини-профили“, както и да ограничават времето, което те прекарват в превъртане на съдържание, гледане на кратки видеоклипове или просто в чат.
Европейската комисия с гордост твърди, че законът ще задължи платформите да въведат различни функции, които би трябвало да подобрят защитата на личните данни, да дадат на потребителите възможност да блокират нежелани взаимодействия, дори да се борят със зависимостта при децата – включително чрез потискане на желанието за безкрайно превъртане – и много други, които ще превърнат социалните платформи в абсолютно „безопасно“ преживяване. За да отговорят на основното изискване за възраст, потребителите ще преминават през „техническа“ проверка, която – както ни уверяват – ще отговаря на „най-високите стандарти за поверителност“. Въпреки че личните им данни няма да се съхраняват, потребителите ще трябва да докажат възрастта си пред трета страна – ситуация, към която неизбежно ще свикнат, независимо дали им харесва или не. Това ли е начин да се защитят потребителите? Или е нещо, което лесно би могло да създаде прецедент за други цифрови услуги? Не е трудно да се каже.
Председателката на Комисията подчерта това, което тя нарече „обръщане на тежестта на доказване“, като доставчиците на онлайн услуги в социалните медии ще бъдат тези, които ще трябва да гарантират, че използването на техните платформи е „безопасно“. Цялата отговорност ще падне върху платформите, заяви г-жа фон дер Лайен твърдо. С други думи, родителите трябва да бъдат спокойни и да продължат с ежедневието си, защото доставчиците на социални медии ще бъдат задължени да осигурят среда, която е „безопасна по дизайн“. По този начин децата ще се освободят от хипнотичното въздействие на екраните и ще бъдат спасени от лапите на цифровото чудовище, което се стреми да ги държи в плен.
Всичко се свежда до „безопасно“ и „безопасност“, нали? Това е, което Европейската комисия гарантира чрез така наречения „EU Kids Act“. Но доколко подобна регулация осигурява безопасността, на която настоява? Ако влезе в сила, ще засили ли чувството за „безопасност“ и ще изчезнат ли просто опасностите, дебнещи в онлайн джунглата? Позволете ми да бъда скептичен. Дали европейските бюрократи са по-квалифицирани да решават какво е добро и какво е лошо за децата, отколкото самите им родители? Позволете ми да бъда още по-скептичен. Ако по този начин родителите бъдат „върнати на кормилото“, това означава, че всъщност са далеч от него: чрез прекомерни регулации и неясни дефиниции, които не решават нищо.