Subscribe
На 13 септември в Швеция се проведоха избори. Левата коалиция спечели с малка преднина пред управляващата дясна коалиция. Четирите леви партии, които се изправиха срещу действащото правителство, получиха 49,6 процента от подадените гласове, докато десните партии получиха 49,0 процента. Лявият блок спечели 176 места в Риксдага, спрямо 173 за десния блок. Резултатът беше обратен в сравнение с този отпреди четири години, когато десният блок спечели 176 места, а левият – 173.
Тогава предпочитанията на избирателите се различаваха само леко — но това е достатъчно, за да получи Швеция ново правителство.
Въпреки това по никакъв начин не е сигурно, че сформирането на ляво правителство ще стане бързо. Четирите партии от левицата се мъчат да постигнат споразумение. Старата комунистическа партия — която от 90-те години насам се нарича „Лявата партия“ — иска за първи път да влезе в шведското правителство.
Партията дори разполага с резолюция на конгреса, която я задължава да поиска място в правителството, в случай че левият блок спечели. Големите и доминиращи социалдемократи обаче изобщо не проявяват интерес към това. Междувременно малката Центристка партия – някога интересна група за шведските фермери, а днес неолиберална, прогресивна партия за предприемачи и градски жени – категорично отказва да приеме Левата партия в правителството или дори като част от коалицията, подкрепяща правителството. Седмица след изборите перспективите четирите леви партии да сформират правителство все още изглеждат мрачни. „Лявата партия“ и „Партията на центъра“ отказват да отстъпят, а все повече хора сериозно повдигат въпроса дали Швеция не би могла да се изправи пред предсрочни избори.
За най-голямата лява партия – социалдемократите – победата на изборите се оказа нещо като пирова победа. Още няколко такива победи и партията ще е свършена.
Всъщност социалдемократите отбелязаха най-лошия си изборен резултат откакто в Швеция беше въведено всеобщото избирателно право в началото на 20-те години на миналия век. По време на разцвета си през 50-те, 60-те и 70-те години партията обикновено събираше около 45 процента от гласовете. Заедно с малката, маргинална комунистическа партия, те управляваха Швеция без прекъсване от 1932 до 1976 г.
Но онези дни отдавна са отминали. През последните около двадесет години партията се колебаеше между 30 и 35 процента – резултат, който все още е висок според международните стандарти за партия, действаща в демокрация с пропорционална избирателна система. А сега, през 2026 г., тя е загубила още повече позиции. Партията се представи слабо на изборите през 2018 г., като под ръководството на лидера Стефан Льофвен спечели 28,3 процента. На мястото на Льофвен през 2021 г. застана Магдалена Андерсон, която постигна 30,3 процента на изборите през 2022 г., но въпреки това загуби властта в полза на десния блок. Въпреки това, след като Магдалена Андерсон прекара четири години в опозиция, имаше очаквания, че социалдемократите биха могли да подобрят отново изборния си резултат — може би до диапазона 33–35 процента. Проведените по време на мандата социологически проучвания сочеха, че партията наистина се намира на това ниво — чак до последните месеци. След това обаче подкрепата им започна да спада значително, като в крайна сметка достигна рекордно ниско ниво от 28,1 процента.
Въпросът е защо тази партия, която някога беше толкова доминираща в Швеция, сега отбелязва постоянен спад в избирателния си дял на шведските избори. Партията — класическа социалдемократическа партия на работническата класа — вече е загубила избиратели в полза на новата дясна националистическа партия „Шведските демократи“.
Предимно мъже работници се привличаха към новата дясна партия. Действащият партиен лидер направи сериозен опит да си върне част от тези избиратели. Магдалена Андерсон обясни, че партията е преодоляла предишната си наивност по отношение на миграцията и политиката в областта на наказателното правосъдие. Тя заяви по време на предизборната кампания, че партията се е върнала към корените си. Сега акцентът ще бъде върху закона, реда и сигурността за работещите семейства. През целия парламентарен мандат социалдемократите почти не казаха нищо за правата на ЛГБТКИ общността или дори за равенството между половете. Климатичната политика, политиката на идентичността и правата на малцинствата бяха пренебрегнати. Вместо това целта беше да се спечелят обратно консервативните избиратели от работническата класа. Това усилие беше категорично неуспешно.
Левият блок спечели. Лидерката на социалдемократите Магдалена Андерсон в момента се опитва да сформира ляво правителство. Самите социалдемократи обаче се представят по-зле от всякога. Те загубиха мъжките избиратели от работническата класа, а групите избиратели, на които разчитат сега, са по-нестабилни. Сред тях са жените, работещи в публичния сектор – които с същата лекота биха гласували за „Лявата партия“ или за „Партията на зелените“ – и по-възрастните шведи, които гласуват за социалдемократите по традиция; тази демографска група намалява и не се попълва. Става дума също и за определени групи имигранти, които е много вероятно да бъдат привлечени от „Лявата партия“.
В много европейски държави социалдемократите и социалистите станаха свидетели на това как традиционните им партии на практика се разпаднаха. В Швеция все още не сме стигнали до този етап, но може би скоро ще стигнем.