Subscribe
В описанието на украинската контраофанзива при Александровка най-показателната подробност е последователността на действията. Първо беше подготовката на бойното поле, след това настъплението на пехотата и накрая – танковете, които укрепиха вече превзетите позиции. В доклада си, публикуван във вестник „The Telegraph“ на 3 октомври, Верити Боуман описва разгръщането на бронираните сили, което стана възможно благодарение на месеци наред операции срещу военната система, която беше ограничавала тяхното придвижване: руската логистика, разузнаването, артилерията и дроновете. Заплахата не беше изчезнала. Условията за противодействие обаче се бяха променили на местно ниво.
Този епизод предлага отправна точка за разглеждане на трансформацията на европейската отбрана, без да я свежда до съперничество между стари и нови оръжия. Въпросът, който възниква от свидетелствата, събрани от британския вестник, не е просто дали танкът все още има бъдеще, а от какви други способности зависи неговото използване. Този въпрос свързва също така опита на Украйна с европейското отбранително планиране: как да се интегрират традиционните платформи, безпилотните системи и комуникационните мрежи в сили, способни да действат съвместно.
Танковете се завръщат, но войната се е променила
В статията на „The Telegraph“ се съдържа важно уточнение. Интервюираните анализатори не описват завръщане към мащабни бронирани настъпления по целия фронт. В няколко случая танковете осигуряваха огнева мощ и защита на позиции, вече превзети от пехотата. Районът, изложен на атаки с дронове, не беше елиминиран; в някои сектори той беше станал по-малко опасен. Вестникът съобщава и за украинските загуби, като избягва да внушава, че адаптирането е довело до трайно решение на проблема с уязвимостта на тежката бронетехника.
Това разграничение е от значение. Един локален резултат не доказва, че същата комбинация може да бъде възпроизведена навсякъде, нито решава въпроса за оцеляемостта на бронираните машини. В този контекст обаче средствата, които промениха облика на бойното поле, направиха нещо повече от това просто да попречат на танка. Използвани в съчетание с други възможности, те спомогнаха за това неговото разгръщане отново да стане възможно. Връзката между дроновете и превозните средства с екипаж следователно изглежда по-сложна от простото заместване на едните с другите.
На 20 юни Хамиш де Бретон-Гордън и Джеймс Холанд, също в статия за „The Telegraph“, предложиха подобно тълкуване. Те предвиждаха танковете да придобият нови функции в допълнение към традиционните си роли: възли за комуникации, платформи за електронна война и мобилни бази за поддръжка на дронове. Те твърдяха, че електроенергията, налична на борда на тези машини, би могла да позволи използването им и извън пределите на пряката бойна дейност. Това беше една възможна посока на развитие, а не описание на конфигурация, която вече е широко разпространена в европейските армии.
Следователно връзката между двете статии е по-скоро хипотеза за трансформация, отколкото доказателство, че танкът на бъдещето вече се е появил на украинския фронт. Едната очертава потенциална технологична еволюция, а другата описва оперативна адаптация. Това, което ги свързва, е значението, което се отдава на взаимоотношенията между различните компоненти на дадена военна сила.
От опита към планирането
Това мислене вече е намерило място в британското отбранително планиране. Стратегическият преглед на отбраната за 2025 г. предвижда съотношение „20-40-40“ между платформи с екипаж, многократно използваеми безпилотни системи и консумативи, включително боеприпаси и дронове за еднопосочни атаки. Това не е разпределение на разходите, нито означава, че само дроновете ще осигуряват 80 процента от капацитета. Документът запазва ролята на бронираните превозни средства, като поставя тяхното развитие в контекста на по-интегрирани въоръжени сили.
В същия доклад се предлага създаването на цифрова мрежа, свързваща сензори, лица, вземащи решения, и оръжейни системи, като изрично се отчитат поуките от събитията в Украйна. В него също така се призовава интеграцията да се оценява въз основа на наличността на ресурсите, устойчивостта, оперативната съвместимост с НАТО и бързината на вземането на решения. Концептуалният преход се състои в преминаването от притежаването на отделни технологии към осигуряването на тяхното съвместно функциониране. Това остават цели и препоръки: документът не потвърждава, че трансформацията е приключила.
Именно чрез тези стъпки опитът, придобит на бойното поле, може да допринесе за изготвянето на доктрината. Опитът се наблюдава, интерпретира и превръща в изисквания, обучение и организация. Няма автоматичен пренос на успеха на украинска част към бойна готовност на европейска армия.
„The European Connection“
На равнище ЕС на 28 септември Европейската комисия обяви, че държавите-членки са одобрили първите пет европейски отбранителни проекта от общ интерес. Те обхващат дронове и системи за противодействие на дронове, отбрана на морското пространство и морското дъно, космическа, въздушна и противоракетна отбрана, както и сигурност по източния фланг. В рамките на Европейската програма за отбранителната промишленост (EDIP) Комисията е отпуснала 325 милиона евро за подкрепа на тази категория проекти. Одобрението им позволява да се пристъпи към финансирането; това не означава, че системите са готови за оперативно използване.
„Пътната карта за отбранителна готовност 2030“, представена през октомври 2025 г., ясно очертава връзките между различните способности. По отношение на „Европейската инициатива за отбрана срещу дронове“ и „Наблюдение на източния фланг“ тя предлага съчетаване на наблюдение, дронове, противодействия, електронна война и оперативна координация в сътрудничество с НАТО и в допълнение към регионалните планове на алианса. Предложената структура включва коалиции за способности с водещи държави: рамка за сътрудничество между държавите, а не описание на вече сформирана европейска сила.
Прочетени заедно с украинските свидетелства, тези документи сочат сходство в подхода. Сами по себе си те не доказват, че европейските програми вече са усвоили всички поуки от конфликта. Те обаче дават възможност да се поставят въпроси, които могат да бъдат проверени: кои системи ще обменят информация, кои звена ще ги управляват, с каква подготовка и съгласно какви общи процедури?
Промишленото измерение е част от същия проблем. Пътната карта свързва военната готовност с производството в необходимия мащаб и с необходимата скорост, с по-кратки срокове за доставка и с по-голяма сигурност на доставките. Тя предвижда също така интегрирането на украинската промишленост и иновациите в европейските усилия. Това са заявени цели, чието изпълнение тепърва предстои да бъде оценено.
Мрежата се разширява зад фронта
Съобщението за европейско финансиране за дронове въвежда свързана, но отделна област. На 2 октомври Euronews съобщи за допълнителни 130 милиона евро за технологии, предназначени да укрепят сигурността по границите. Програмата обхваща дронове, системи за противодействие на дронове и тяхната интеграция в националните мрежи за наблюдение. В цитираните изявления комисар Магнус Бруннер спомена и защитата на критичната инфраструктура.
Би било подвеждащо да се включи това финансиране към военните програми, сякаш то подкрепя същата мисия. Наблюдението на границите и бойните действия с висока интензивност имат различни цели и изисквания. Връзката се отнася по-скоро до определени функции: откриване на заплаха, обмен на информация и координиране на реакцията. Именно там е мястото на това финансиране в аргументацията — не просто защото в него се съдържа думата „дрон“.
В доклада за обстановката на RANE от 2 октомври се добавя и въпросът за уязвимостта на инфраструктурата. Позовавайки се на репортаж на „Ню Йорк Таймс“, в него се описва предполагаем руски план, представен от Украйна като прихванати разузнавателни данни, насочен срещу електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването в Киев, Харков и Одеса. Това твърдение трябва да се разглежда с резерви: докладът на RANE не установява самостоятелно автентичността на плана. Според оценката на RANE атаките срещу електроенергийните мрежи биха могли да нарушат и производството на ядрена енергия, както и комуналните услуги, което би имало сериозни последствия за населението.
Сравнението извежда на преден план два различни, но свързани помежду си проблема: осигуряването на възможност за действие на въоръжените сили и запазването на услугите, от които зависи обществото, което ги поддържа. Това не изисква смесване на вътрешната сигурност с военната отбрана, нито предполага, че системите за противодействие на дронове могат да отговорят на всяка заплаха.
Разликата между програма и оперативни способности
Показател за тази разлика се съдържа в изявлението на Европейската агенция по отбрана от 30 септември относно първия Годишен доклад за отбранителната готовност. В обобщението му се отбелязва напредък, но се посочват и продължаващи недостатъци, като се прави разграничение между разходи, оперативни способности, промишленост и партньорства. Пълният доклад е предназначен за правителствата и не е публично достъпен. Следователно всяка оценка трябва да се основава на официалното изявление, а не на прочитането на целия документ.
Взети заедно, тези източници описват една трансформация, която е в ход. Украинските доклади показват как начинът на използване на дадено оръжие може да се промени, когато се промени системата, която го обгражда. Британският преглед превръща подобна логика в модел на въоръжените сили. Европейските програми определят способностите и индустриалните инструменти, чрез които да се осъществи интеграцията. Това са взаимосвързани нива, но те не са взаимозаменяеми.
Според вест ник „The Telegraph“ в Александровка танковете са помогнали за удържането на позициите, превзети след подготвителни действия, в които са участвали и няколко други компонента на силите. Това е оперативното заключение, от което трябва да се тръгне, без да се превръща в универсално обещание. Значението му за европейската отбрана се състои в въпроса, който оставя отворен: не само кои ресурси ще бъдат на разположение, но и при какви условия те могат да бъдат използвани съвместно.