Subscribe
На 25–25 октомври във Вилнюс се проведе конференцията „Мир чрез сила: защита на Европа“, организирана от Партията на европейските консерватори и реформисти. По време на двудневното събитие се проведоха интензивни дебати, в които видни държавни служители, лица, вземащи решения, и специалисти по отбрана от Италия, Полша, Литва и други европейски държави обсъдиха огромните предизвикателства, пред които е изправена Европа в новата обстановка на сигурност. В първия панел на конференцията, модериран от Жофия Рац, ръководител на отдела за комуникации в Института „Дунав“, участваха високопоставени лектори от Литва – страната домакин – и от Италия, както законодатели, така и експерти, които засегнаха една изключително важна, наложителна и предизвикателна тема – „НАТО и бъдещето на европейската сигурност“.
Нашият континент не само се нуждае от силен съюз, но и от това всяка държава-членка да поеме своята отговорност. Какви трябва да бъдат приоритетите на една по-силна НАТО и какви обстоятелства биха оправдали привеждането в действие на член 5 от Североатлантическия договор? Тези важни въпроси дадоха старт на конференцията на ECR във Вилнюс.
Деивидас Матулионис, старши съветник на президента на Литва и ръководител на Групата за национална сигурност, обърна внимание на някои инциденти, като нахлуването на дронове или опитите за палеж, които по-скоро попадат в сферата на „сенчестите“ или „злонамерени“ дейности и не отговарят на необходимите условия за задействане на член 5. Според г-н Матулионис, който е и бивш постоянен представител на Литва в НАТО, би било голяма грешка да се прибегне до член 5 в по-малко сериозни случаи. „Понякога ние подценяваме член 5“, каза той. Но когато държава-членка е подложена на атака, когато доказателствата са неоспорими, няма място за дебати.
Италианският парламентарист Наике Групиони, член на Комисията по външни работи в Камарата на депутатите, говори за необходимостта хората да разберат, че разходите за отбрана са от съществено значение. Според италианската депутатка разходите за отбрана са инвестиция – жизненоважна инвестиция – и източник на значителни възможности както за гражданите, така и за бизнеса. Да защитаваме собствената си страна означава да защитаваме свободата си. Прозрачността и честността са от жизненоважно значение, за да не се създава у хората усещането, че са манипулирани, и за да останат уверени, че могат да бъдат намерени реални решения. Според г-жа Групиони, която е твърд привърженик на укрепването на европейските и италианските способности, „не става въпрос само за закупуване на оръжие“, а истинското предизвикателство е „да превърнем ресурсите в реални способности“.
Ръководителят на Групата за национална сигурност към президента на Литва подчерта, че в рамките на новата финансова рамка на ЕС едно от ключовите решения трябва да бъде увеличаването на бюджета, отреден за отбранителната и сигурностната промишленост. Това е инвестиция не само в нашата отбрана и възпираща сила, но и в нашите икономики и работни места. Деивидас Матулионис заяви, че е „наистина благодарен“ за това, че литовското правителство отделя впечатляваща сума за националната отбрана – 5,38 % от БВП, но също така и 1,6 % за други разходи, свързани с отбраната. Над 60 % от тези разходи остават в Република Литва, което е забележително постижение.
Аурелиюс Верига, председател на Литовския съюз на земеделците и зелените, се изказа категорично в подкрепа на увеличаването на разходите за отбрана, като заяви, че страните от източния фланг се нуждаят от повече средства, за да може тяхната промишленост да остане конкурентоспособна. Освен всичко това, според г-н Верига, истинският въпрос трябва да бъде: колко пари трябва да похарчим, за да оцелеем?
Въпреки това, макар и други държави да полагат значителни усилия, европейците трябва да признаят тази реалност: нашият континент не може да се защити сам и ще са му необходими още години, за да постигне тази цел. Но ако има „политическа воля да се изразходват повече средства“, Европа ще бъде на прав път.
Според италианската депутатка Наике Групиони извън НАТО не съществува колективна отбрана, а Европа трябва да поеме „реални отговорности“. С други думи, когато се търси определена защита, трябва да се поеме ангажимент за необходимия принос – независимо дали става дума за технологии, инфраструктура или висококвалифицирани войски. Изборът не трябва да бъде между по-силна Европа и по-силен НАТО, а по-скоро да се осигурят и двете. От друга страна, италианската депутатка заяви, че не е съгласна с подклаждането на антагонизъм между ЕС и Съединените щати, тъй като трансатлантическата връзка е – или би трябвало да бъде – „стратегически избор“ за европейците.
Този принцип беше подкрепен и от Дейвидас Матулионис, бивш постоянен представител на Литва в НАТО, който заяви, че Организацията на Северноатлантическия договор, със своя 360-градусов подход, е единствената организация за колективна отбрана. ЕС може да действа в допълващ характер, но би било много опасно да се търси заместител на НАТО. Въпреки това европейското измерение на НАТО трябва да бъде допълнително укрепено. „Европа трябва да има амбиции в рамките на НАТО“, според старшия съветник на президента на Литва. „Европа трябва да има по-голяма тежест в рамките на НАТО“ – мнение, споделяно и от италианската депутатка Наике Групиони.
Деивидас Матулионис се позова на европейската отбранителна система след края на Студената война, която се основаваше на три основни стълба: Съединените щати ще продължат да защитават Европа, каквото и да се случи; икономическото сътрудничество ще намали конфликтите; и на нашия континент вече няма да има мащабни военни конфликти. Всички тези фундаментални концепции днес се поставят под въпрос, заяви г-н Матулионис.
Наике Групиони, член на Комисията по външни работи в италианската Камара на депутатите, заяви, че не вярва, че Украйна е била „предадена“ от настоящата администрация на Белия дом, която продължава да поддържа санкции срещу Кремъл, точно както прави и Европейският съюз. Всъщност това е „просто реторика“ — истината е, че Вашингтон е единственият, който може да привлече Москва към мирните преговори, докато ЕС явно е изключен от този толкова продължителен процес.
Литовският член на Европейския парламент Аурелиюс Верига говори за ключовата геостратегическа роля, която играе неговата страна, която неведнъж е доказала, че е надежден партньор. Според Верига Руската федерация няма да може да атакува държавите от НАТО по „конвенционален“ начин, но го прави – и ще продължи да го прави – чрез хибридни средства. Г-н Верига спомена Израел и Финландия – държави, които са се борили изключително упорито на различни етапи от съвременната история – и продължават да го правят (Израел) – за да запазят своя суверенитет и свобода. Урокът, който можем да извлечем от тях, е, че обществото трябва да остава бдително и подготвено за неочакваното в такива неспокойни и опасни времена.
По отношение на Руската федерация на участниците в дискусията беше зададен въпросът кога НАТО трябва да даде по-решителна отпор на агресията на Кремъл. Дейвидас Матулионис отговори, че, от една страна, целта на руснаците е „психологическо сплашване“, оказване на натиск върху компаниите и подклаждане на недоверие към политическата система. Според г-н Матулионис са необходими конкретни контрамерки, дори и понякога те да са тайни операции. Той спомена няколко мерки, които би приложил, а именно ограничаване на възможностите за износ на енергия, отмяна на туристическите визи за руски граждани и опит за постигане на споразумение на европейско равнище относно използването на замразените руски активи.
На въпроса каква трябва да бъде основната цел на НАТО за следващите 5–10 години, Аурелиюс Верига отговори, че организацията трябва да направи „всичко възможно, за да спре Русия и да предотврати бъдещи предизвикателства от нейна страна“ – най-голямата заплаха на нашето време. Докато италианският депутат Наике Групиони отбеляза, че прекратяването на огъня би било първа стъпка към нормализиране на ситуацията, Деивидас Матулионис изрази надеждата си, че в дългосрочен план Европа ще се превърне в основен играч на световната геополитическа сцена.
В заключение на първия панел от партийната конференция на ECR във Вилнюс модераторката Жофия Рац подчерта, че макар и все още да разчитаме на Съединените щати, това не бива да попречи на европейските държави да продължат да се борят за собствения си суверенитет като част от Организацията на Северноатлантическия договор. Ключът е в силното сътрудничество и способността да се преодолеят значителните предизвикателства, които ни очакват.