Когато политическите партии губят основните си избиратели

Причините, поради които политическите партии печелят или губят подкрепата на общественото мнение, могат да бъдат многобройни и разнообразни. Ако с течение на времето популярността на партиите спада или ако те започнат да се колебаят по отношение на това кои политически въпроси да отстояват, това може да се дължи на факта, че са изоставили основните си избиратели.

Много политически партии първоначално са били създадени като партии, отстояващи интересите на конкретни социални групи. През целия XX век в европейските демокрации беше обичайно партиите да представляват, например, земеделските стопани или индустриалните работници.

В това отношение много неща са се променили през последните тридесет години. Нашите общества са се развили. Границите между различните социални групи са се размили. Работническата класа вече не е толкова хомогенна група, колкото беше някога. Появиха се нови демографски групи. Жените вече не само притежават право на глас, но и участват активно в политиката и в по-широкия обществен живот.

Партиите, създадени при конкретни социални и исторически условия, може да изпитват затруднения да запазят своята актуалност в условията на променящото се общество.

Ярък пример за това е начинът, по който традиционните партии, ориентирани към работниците — като например Социалистическа партия във Франция, на Лейбъристката партия във Великобритания, както и Социалдемократите в Швеция—бяха поставени под въпрос и загубиха влияние от новите популистки десни партии. Старите лейбъристични партии отказаха да заемат категорична позиция срещу мащабната имиграция, като вместо това застъпиха по-идеалистична позиция, насочена към защитата на правата на всички хора. Вследствие на това много мъже избиратели от работническата класа — които бяха подкрепяли тези партии в продължение на век — прехвърлиха лоялността си към новите консервативни партии. И това е добър пример за това как партии, които първоначално защитават интересите на конкретна социална група, разширяват потенциалната си база от заинтересовани страни, като по този начин се дистанцират от групите, които първоначално са били призвани да защитават.

Всички партии, вдъхновени от марксизма, са се придържали към универсална перспектива. В началото призивът беше работниците от всички страни да се обединят. С течение на времето обаче тези хуманистични принципи се разшириха, за да обхванат обществото като цяло – и в крайна сметка всички хора по целия свят. Вследствие на това социалистическите партии започнаха да се застъпват за имиграция в голям мащаб, дори когато първоначалната им избирателна база не беше особено ентусиазирана от това – или нямаше да спечели нищо от това.

Подобна привлекателност може да съществува и за онези партии в Европа, които наскоро укрепиха позициите си благодарение на своята опозиция срещу неконтролираната масова имиграция.

На шведските парламентарни избори, проведени през септември 2026 г., „Шведските демократи“ — социално-консервативна партия, критична към имиграцията —отбелязаха спад в подкрепата си за първи път на национални парламентарни избори. След като през 2022 г. бяха спечелили 20,5 процента от гласовете, този път резултатът им спадна до 17,5 процента.

Част от причината е, че партията, казано просто, е постигнала успех. Излизайки от анонимност през 2010 г., за да влезе в националния парламент, тя отбеляза растеж на всеки следващ избор. След изборите през 2022 г. тя стана част от управляващата коалиция, като успешно приложи голяма част от своята миграционна и правосъдна политика чрез партньорството си с либерално-консервативните партии в Швеция.

Освен това Швеция е извлякла полза от политиките на „Шведските демократи“. Имиграцията вече е под контрол, а престъпността, свързана с бандите и имиграцията, е значително ограничена.

Вследствие на това вече не изглежда толкова наложително всички нови избиратели на „Шведските демократи“ да продължат да подкрепят партията. Ето защо партията отбеляза спад в сравнение с изборите през 2022 г.

В резултат на това в партията възникна дебат относно бъдещия път. Много партийни членове се застъпват за разширяване на профила на партията, като твърдят, че шведите са се уморили от фокуса върху имиграцията. Те искат партии, които предлагат по-всеобхватна политическа платформа, обхващаща икономиката, образованието, здравеопазването, външната политика и други въпроси.

Рискът тук — както посочват представители на други партии и много гласове в консервативните медии — е, че партията може в крайна сметка да отблъсне своята основна избирателна база.

Много шведи, и по-специално етническите шведи, са загрижени за присъствието на исляма в Швеция. Те смятат, че демографските промени са стигнали твърде далеч. Те искат партия, която да продължава да е готова да се противопоставя на статуквото и да разглежда въпроса за миграцията по безкомпромисен — и може би неприятен — начин.

Настоящото партийно ръководство, начело с Джими Окесон, изглежда колебливо. Макар партията да се стреми да разшири своя обхват, тя вероятно осъзнава, че една успешна политическа партия едва ли може да бъде партия за всички. Затова може би е по-добре да остане верна на първоначалната си основна избирателна база и да продължи да се определя предимно чрез позицията си по въпроса за имиграцията.