Европа в защита

Главният герой на ECR в Atreju

Наскоро приключи събитието на Fratelli d’Italia (ECR), в рамките на което се проведоха дебати по ключови теми от текущата политика. Имаше достатъчно място за европейски и международни въпроси, особено предвид датата на изборите – 9 юни 2024 г.

Особено важен беше панелът, озаглавен „Европа в защита: причините на консерваторите срещу европейската свръхдържава“, в който участваха няколко звучни имена: (FdI, ECR), членовете на ЕП Jorge Buxadé (Vox, ECR), Carlo Fidanza (FdI, ECR), Assita Kanko (N-VA, ECR) и Nicola Procaccini (FdI, ECR), полският парламентарист Radosław Fogiel (PiS, ECR) и румънският парламентарист George Simion (AUR ).

Карло Фиданца изигра ролята на модератор, като обаче изпревари начина, по който Джорджия Мелони основа цялото събитие на голямата работа на международно ниво, започвайки от тримата големи международни гости като Елон Мъск, Еди Рама (PSSH, S&D) и Риши Сунак (Tory), демонстрирайки, че поддържа ясна линия на идеите, като се ангажира с всички с поглед, насочен твърдо към бъдещето.

След това се изказаха различните гости, като подчертаха, от една страна, опита, който са придобили в страните си на произход, а след това развиха темата на европейско равнище. Хорхе Буксаде започна речта си с изказване за новото правителство на Санчес, създадено в резултат на споразуменията след изборите: „Правителство, което представлява опасност не само за Испания, но и за Европа. Моделът, предложен от Санчес, е модел, който те ще се опитат да пренесат и на общностно ниво, с фронт от социалисти и комунисти, подсилен от част от дясноцентристите. Народната партия (PPE) не дава същите отговори като нас по отношение на общото благо, защитата на сигурността, борбата с незаконната имиграция, борбата с лобитата и големите мултинационални компании, а наличието на две различни десни партии неизбежно води до обединение на левицата“. „Трябва да разберем – заключи Буксаде, – че за нас националната и европейската идентичност е необходима отправна точка за постигане на целта за поемане на контрола над Европа. За тях обаче отправната точка е поемането на контрола върху европейската свръхдържава, след което да изградят идентичност, която да затвърди този контрол.“

Фогел добавя към въпроса, като припомня как полските консерватори от PiS бяха, заедно с британските консерватори, основатели на ЕКР: „Преди нас всяка дясна партия или движение имаше единствената възможност да претегля в Европейския парламент влизането си в ЕНП. Наричаха ни луди за това, че искаме да нарушим статуквото, а днес ние сме тук и сме сред най-големите европейски партии. Вярвам, че ще продължим да растем и ще бъдем втората група след 9 юни, защото ние сме единствената група, която предлага решения на големите европейски кризи, като например имиграцията. Ще бъдем силна група, защото в много страни, като например в Италия и Полша, партиите от ЕКР ще бъдат първите национални партии.“

Много важен беше и гласът на Асита Канко, която ясно описа как има борба за човешки права дори от страна на десницата: „За левицата няма десни жени и няма десни чернокожи, а има много хора, които те смятат за такива като нас, защото за нас това е дискриминация. Ние се смятаме за всички хора, които искат добър живот и справедливо данъчно облагане, което не ни кара да плащаме цял живот за тези, които не искат да работят. Като жена и майка мога да се боря само срещу идеологията на будителите и радикалния ислямизъм, трябва да се боря срещу онези, които биха искали да ми отнемат свободата да бъда това, което съм.“ Канко дава пример и с предложението на белгийската крайна левица да се разреши носенето на ислямска забрадка дори от 8-годишни момичета: „Смятам това за срамно и фактът, че нито една европейска левица не казва нищо по въпроса, свидетелства за опита им да си спечелят благоволението на „Мюсюлмански братя“. Искам децата ми да живеят в Европа, защитена от Джорджия Мелони, а не водена от Мюсюлмански братя!“.

„Това събитие е озаглавено „Добре дошли в италианската гордост“. Вие с право се гордеете, че сте италианци, ние се гордеем, че сме румънци, заедно трябва да се гордеем с нашата цивилизация, която е латинска и християнска“, гласи заветът на речта на Джордж Симион. „Нашата Европа е пълна с богатство и красота, корените и са тук, в Рим, и виждам необходимостта от един различен Европейски съюз. Нашият лидер не е Романо Проди, не е Енрико Лета, не е Ели Шлейн, не е Франц Тимерманс, не е Урсула фон дер Лайен, а е Джорджия Мелони, с която искаме да създадем дясноцентристко правителство в Брюксел, без да отстъпваме от скъпите за нас въпроси и да печелим битките, които ще срещнем пред себе си“.

След това говори евродепутатът Никола Прокачини, който даде пример с „консервативната революция“, започнала в Италия на 25 септември 2022 г., когато дясноцентристката партия, водена от „Братята на Италия“, спечели италианските политически избори: „На 9 юни 2024 г. ще има конфронтация между два модела на Европа. От една страна, нашият договор е резултат от Римския договор, гласуван от всички, с изключение на социалистите и комунистите, в който се вижда съюз между свободни и суверенни нации, намерили в съюза причината да бъдат заедно след векове на войни. От другата страна, тази на левицата, е федералисткият модел на Съединените европейски щати или на една супердържава. Те искат да заличат националните държави, но Италия не е Алабама и Испания не е Айова: нашите държави не са щати, те са нации. Оттук започва нашата борба за Европа на отечествата, която да бъде защитена от онези, които искат Съветски съюз.“

Европейското предизвикателство става още по-важно, ако се замислим за многото фондове на ЕС от следващо поколение: „Ние бяхме сред първите страни, които преразгледаха НПРР, адаптирайки го към новите нужди и изпреварвайки времето“, твърди министър Фито. „Имиграцията и гъвкавостта на ресурсите бяха двете централни теми на Европейския съвет, където предложенията на правителството на Мелони бяха внимателно изслушани. Днес Европа е неспособна да разбере нуждите и да предложи решения: помислете, че едва след руската инвазия в Украйна осъзнахме това, което европейската десница осъждаше от известно време, а именно границите на енергийната зависимост и стратегическата автономия“. Пасаж и по предложенията за присъединяване на Украйна и балканските държави към Европейския съюз: „По-широка Европа не може да бъде изградена с лозунги, а трябва да знаем и разбираме какво се случва по отношение на управлението и използването на ресурсите. Отличителната черта на Джорджия Мелони и на италианската и европейската десница е да разговаря с всички и именно това ще правим с по-голям глас от 9 юни 2024 г.“.

Поредица от значими идеи за отправяне на предизвикателство към една европейска структура, която вече не отговаря с капацитет и конкретика на нуждите на националните народи – предизвикателство, което всички консерватори трябва да спечелят.